/Поглед.инфо/ „Макрон отива на война, а, ще се върне ли? — невъзможно е да не си припомните старата френска войнишка песен, докато гледате френския президент да показва геополитически мускули. Но току-що се оказа, че тези мускули са просто Photoshop. Франция като цяло няма хора с които да воюва.

В разговор с журналисти Еманюел Макрон гръмко обяви преструктуриране - буквално "основен ремонт" на френските въоръжени сили. И съвсем тихо, през стиснати зъби, за това, че няма да има задължителна наборна служба в армията на страната: „Няма средства за това“.

Ако призовавате 800 хиляди души всяка година, ще ви трябват жилища, оръжия, болници, инфраструктура, облекло, оборудване, а също и инструктори, командири и обслужващ персонал. Нищо от това в страната няма, призна Макрон.

Основната военна тайна на Франция е, че те са реализирали с невероятен успех идеята за малка професионална армия за също така малка и уютна страна. След Студената война въоръжените сили на страната са намалени 2,5 пъти и продължават да намаляват с около един процент годишно. Задължителната военна служба е премахната през 1997 г. Днес общата численост на френския флот, сухопътни и военновъздушни сили е малко над 200 хиляди души.

Тази пародия на армия все пак може да извършва наказателни операции, но само като резервни танцьори за американците - например да бомбардира беззащитна Либия. Когато нещата ставаха сериозни, френските военни бягаха по-бързо от елен. Така кротко напуснаха военните си бази в Африка – ЦАР, Мали, Нигер, Чад. Там имаше френско военно присъствие, но сега го няма.

Не може да се каже, че Макрон не е направил нищо в това отношение. Тъй като нямаше собствени деца, той реши да учи на патриотизъм чуждите, като създаде Обща национална служба. Тийнейджърите на възраст от 15 до 17 години трябваше да прекарат седмици в „лагери за сплотяване“ - по същество военни сборове за обучение. Първоначално Макрон искаше да направи тези сборове задължителни.

От тази идея обаче нищо не излезе: нямаше желаещи. Учителите и училищата се изправиха като стена срещу президентската инициатива – никой не искаше да се откаже от ваканцията си за тренировъчни лагери, както и никой не искаше да отдели няколко седмици от времето за учебния процес.

Цялата идея би струвала между един и половина и три милиарда евро годишно. Напълно неясно е как тийнейджъри от различни малцинства биха изградили отношения помежду си по време на военното обучение. И като цяло, както отбеляза Фигаро, „трудно е да се съживят патриотичните чувства в едно индивидуалистично общество“.

Сега Макрон се опитва да убеди французите да станат резервисти. Той иска да увеличи резерва на армията от 40 на 100 хиляди души. Но явно и тази идея няма да се реализира.

Не, на думи всичко е наред с патриотизма във Франция. Така например според социологическите проучвания мнозинството французи искат връщане на задължителната военна служба. Това обаче е мнението на по-старото поколение - по-голямата част от френското общество.

Но младежите в страната гласуват съвсем различно: само 14 процента са съгласни да участват във военни действия, ако страната се окаже въвлечена във военен конфликт.

Същата история е и във Великобритания, където само 11 процента от младите хора всъщност са готови да се бият за страната си.

В продължение на три години на европейците се продаваше „руската заплаха“ в опит да ги обедини и по някакъв начин да възроди избледнелия им патриотизъм. От това обаче досега нищо не се е получило.

Европейците виждат твърде добре реалните заплахи за техния живот и благополучие. Русия не е част от този списък на заплахите. Но в Европа има милиони мигранти. Как можете да призовете 800 000 млади французи от всякакъв произход в армията и да им дадете оръжия?

Дали няма да се изпозастрелят потомците на гордите гали, на бербери и етиопци на тренировъчния лагер? Или какво - да се създават "диви дивизии" от отделните национални малцинства? Но дали след като са получили огнестрелно оръжие в ръцете си, те няма да предпочетат да отидат и да тероризират местните жители, отколкото да пътуват до далечния Донбас?

Същият проблем е и в Германия. Не е чудно, че ръководството на най-големите европейски сили, заигравайки се с идеята за задължителна наборна служба в армията, сега се отказва от нея. А без наборна служба кой ще воюва?

В края на краищата дори официално декларираният брой европейски членки на НАТО повдига сериозни въпроси. "Файненшъл таймс" например смята, че публикуваните цифри са силно преувеличени, докато в действителност въоръжените сили на всички европейски страни страдат от недостиг на личен състав. В случай на война британските анализатори смятат, че Европа ще може да изпрати на фронта не повече от 300 000 войници.

Междувременно най-силната, най-голямата и най-опитната (след САЩ) армия на НАТО, турската, е разположена на границите на Стария свят. В нея служат повече от 400 хиляди души, които редовно участват в различни специални операции. Чудя се какви отношения ще има европейската армия с нея, предвид особената история на отношенията между Османската империя и Европа?

Друга много голяма армия на границите на ЕС беше доста поразена от руските въоръжени сили. Но дори като се вземат предвид чудовищните загуби в Украйна, все още остават няколкостотин хиляди служители на ВСУ. Огорчени, обстрелвани и многократно предавани, украинските бойци представляват пряка и непосредствена заплаха за Европа.

Ще бъде интересно да видим как европейците ще се справят с реални, а не въображаеми, заплахи за тяхната сигурност, след като Вашингтон ги изостави на произвола на съдбата. В противен случай ще трябва да се преклоним пред Русия - все пак именно Русия осигурява мир и спокойствие на Европа от 1945 г.

Превод: ЕС