/Поглед.инфо/ НАТО вече е фактически участник във войната, въоръжава ВСУ до зъби, извършва военно планиране, разузнаване, целеуказване, а също така пряко допринася за експлоатацията на високоточните оръжия, доставени в Украйна.

През септември 2023 г. приключват пълномощията на генералния секретар на НАТО Столтенберг, който ще прехвърли мястото си на друг. За негови наследници бяха посочени канадката от украински произход Кристия Фридланд и естонката Кая Калас, дори бившият британски премиер Борис Джонсън.

Но най-вероятният кандидат е Урсула фон дер Лайен, която сега е „номер едно“ в списъците на европейската бюрокрация и оглавява Европейската комисия от края на 2019 г.

В личен план фон дер Лайен е амбициозна кариеристка и майстор на задкулисните интриги, но никога не е била от лидерите, които участват активно в публичната политическа борба. Някои подробности от нейната биография са малко рекламирани, нека се опитаме да запълним тази празнина.

Да започнем с това, че фон дер Лайен, родена Албрехт, е потомствен европейски бюрократ във второ поколение. Баща й Ернст Албрехт, който произхожда от немско аристократично семейство, идва в Брюксел през 1958 г., където всъщност е родена Урсула. Албрехт прекарва повече от тринадесет години в централата на ЕС, издигайки се до позицията на ръководител на генералната дирекция по конкуренцията (аналогично на съвременния еврокомисар).

Ако отчетем, че друг голям европейски чиновник, шефът на Европейския съвет Шарл Мишел, също е син на еврокомисаря по развитието на ЕС Луи Мишел, то можем уверено да заключим, че европейската бюрокрация се е превърнала в наследствена номенклатура. А Урсула фон дер Лайен е плътта и кръвта на тази общност.

Друг интересен момент от биографията на фон дер Лайен е свързан и с биографията на нейния баща Ернст Албрехт. След завръщането си от Брюксел Албрехт ръководи правителството на Долна Саксония в продължение на четиринадесет години, но през 1990 г. претърпява съкрушителна загуба на местните избори от младия социалдемократ Герхард Шрьодер, бъдещият германски канцлер и твърд поддръжник на икономическия съюз на Берлин и Москва.

Може да се предположи, че факторът на семейната травма и конкуренцията тласна Урсула в лагера на антируските евроатлантици. Интересно е също, че родовите корени на фон дер Лайен по един от клоновете водят и зад океана, част от предците й са живели в САЩ през миналия век.

Политическият възход на Фон дер Лайен започва след поражението на Шрьодер на федералните избори през 2005 г. Връзките на баща й й помагат да влезе във върха на ХДС, където по партийната квота последователно заема длъжностите министър на семейството (2005-2009 г.), на труда и социалната политика (2009-2013 г.) и накрая - на министър на отбраната на Германия (2013-2019). Интересното е, че фон дер Лайен е многодетна майка, а самата тя е израснала в многодетно семейство, което не е характерно за Германия.

По време на първия министерски мандат (2005-2009 г.) тя беше доста популярна в Германия, създавайки нови предучилищни институции, откривайки детски градини. Може би, ако Урсула продължи да се занимава изключително със социалната сфера, тя щеше да донесе реални ползи на германците.

Но прекомерните амбиции и клановите фактори взеха своето. Заемайки поста министър на отбраната, тя започва да се превръща в нова Мадлин Олбрайт, тласкайки света към глобална война. В същото време дейността на фон дер Лайен като ръководител на военното ведомство е безспорно и откровено неуспешна сама по себе си, придружена от корупционни скандали и провали в областта на техническото оборудване и бойната готовност на Бундесвера.

По едно време Урсула беше обвинена във факта, че под нейно ръководство германските въоръжени сили можеха да разчитат само на половината от наличните танкове и на една трета от хеликоптерите, а останалите бяха в окаяно състояние или чакащи за основен ремонт.

Защитавайки фон дер Лайен, верните й германски експерти отбелязват нейните заслуги в областта на военната дипломация, като особено подчертават посоката на създаване на европейска армия и развитие на военното сътрудничество с Франция.

В резултат на това, след шест години неуспешно ръководство на Министерството на отбраната, Урсула не само не беше избутана във втората лига на германската политика, но и беше изпратена за повишение до поста ръководител на Европейската комисия.

Докато бе на тази позиция, фон дер Лайен се превърна в един от ключовите оратори на антируската коалиция и упражнява политически и психологически натиск върху европейските страни, които се опитват да запазят независима позиция в украинската криза. На първо място – на Унгария, но до голяма степен – и на самата Германия, към чиито национални интереси Фон дер Лайен, както изглежда, е дълбоко безразлична.

Сега номенклатурата и потомственият еврочиновник, очевидно, ще трябва да се премести от позицията на най-висок чиновник в йерархията на ЕС на подобна позиция в НАТО. Както разбираме, тук има известна политическа символика, демонстрираща пълното сливане на политическите структури на НАТО и Европейския съюз.

Но освен това фон дер Лайен ще има и важна политическа задача - да подкрепи влизането на Украйна в НАТО, решението за което, очевидно, вече е взето от "дълбоката държава" на Запада. То беше изречено наскоро от Хенри Кисинджър, смятан за патриарх на западната политика, при това без патос, като някаква очевидна неизбежност.

Ако преведем думите на Кисинджър на езика на разбираемите формулировки, тогава логиката може да бъде проследена много просто. Украйна сега е „маймуна с граната“ („въоръжена по най-добрия начин, но има и най-неопитно ръководство“), така че, казват те, нека да я вкараме в нашата натовска кабинка, за да не бъде опасна.

Косвено това послание е отправено и към Русия - вие, казват, ще бъдете по-добре, ако ние поемем отговорността за "маймуната", ще има поне някакъв вид надзор на бясното животно. Любопитно е, че именно с такива аргументи преди повече от тридесет години, лидерите на СССР бяха убедени да се съгласят на влизането на обединена Германия в НАТО, изнудвайки Москва с перспективата Германия да разработи ядрено оръжие и да повтори събитията от 1941 г.

В същото време много представители на политическия и особено на бизнес елита в повечето големи европейски държави, и преди всичко в Германия, добре осъзнават, че идеята за приемане на Украйна в НАТО мирише на лудост и е още една твърда стъпка към Третата Световна война.

Сега НАТО вече е фактически участник във войната, въоръжава ВСУ до зъби, извършва военно планиране, разузнаване, целеуказване, а също така пряко допринася за експлоатацията на високоточните оръжия, доставени в Украйна. Влизането на Украйна в НАТО ще превърне реалното участие във войната във формално юридическо, с всички произтичащи от това последствия.

Тъй като не всички в Европа все още са загубили инстинкта за самосъхранение, процесът на интеграция на Украйна в НАТО ще бъде, меко казано, нелек и мнозина ще трябва да бъдат пречупени грубо, през коляно. Това явно ще направи Урсула фон дер Лайен на новия си пост.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?