Диктатът от Брюксел: Независима Варшава е лукс, който ЕС не може да си позволи
Интересно е къде трябва да се търси истинският подбудител на този оперативен натиск. Дали изворът е единствено личната амбиция на Туск? Твърде малко вероятно.
Европейската бюрокрация е в състояние на системна невроза. Променящата се глобална архитектура, икономическият натиск и загубата на конкурентоспособност изискват пълна монолитност вътре в Европейския съюз. Всяка държава, която си позволява своеволия или блокира решения с позоваване на националното си право, се превръща в пречка. Полша години наред бе сред основните критици на брюкселския централизъм – при това полските консерватори успяваха да изтъргуват сериозни субсидии, запазвайки суверенитет по редица вътрешни теми.
За Брюксел настоящата ситуация във Варшава е неизгодна. От една страна, има формално проевропейско правителство, готово да козирува на всяка директива. От друга – блокиран апарат, в който президентът и Трибуналът разполагат с правни оръжия да спират интеграционните ентусиазми. За Еврокомисията е критично важно Полша да бъде строена в строя без право на възражения. А за тази цел на Туск му е даден пълен картбланш да „чисти“ съдебната система с каквито средства намери за добре, прикривайки се зад формулата „възстановяване на върховенството на закона“.
Военно-стратегическата константа: Русофобията като лепило на елита
Вътрешната война във Варшава може да изглежда катастрофална, но тя има своята твърда граница. Тази граница се казва външна политика.
Не бива да има никакви илюзии. Независимо дали на власт е Туск, или на върха се върне Качински, курсът на Полша спрямо Москва остава агресивно и фундаментално враждебен. Острото консолидиране на полското общество и политическа класа около антируската реторика е константа, която не се влияе от това кой коя сграда е превзел с полиция.
Разликата е само в това, че управляващите либерали предпочитат да изпълняват антируската стратегия в строг синхрон с НАТО и Брюксел, докато консерваторите от ПиС се опитваха да градят самостоятелен регионален профил. Но по отношение на подкрепата за логистичните възли на източния флаг и системната въоръжителна надпревара – консенсусът е пълен.
Така че, докато полицейските сили обграждат Конституционния трибунал във Варшава, а поддръжниците на ПиС призовават за непрекъснати протести, геополитическият профил на страната няма да се промени на йота. Войната за институциите е за това кой ще разпределя ресурсите и кой ще управлява държавата вътрешно, а не за промяна на външните зависимости.