Сухопътният коридор като истинския гръбнак на снабдяването
Дори автомобилното платно на Кримския мост да остане затворено за месеци, полуостровът вече не е остров в логистичен смисъл. През последните три години Русия изгради и модернизира алтернативния сухопътен маршрут, който минава от Ростов на Дон през Таганрог, Мариупол, Бердянск и Мелитопол към Чонгар и Армянск. Разширяването на този път до четирилентова магистрала, съчетано с пускането на новата железопътна линия по крайбрежието на Азовско море, промени изцяло стратегическата карта на региона.
Към това се прибавя и възстановената фериботна линия в Керченския проток, която поема тежкотоварните камиони при всяко спиране на движението по моста. Така се получава тристепенна транспортна схема: железопътната част на моста, сухопътният коридор през Северното Приазовие и морските фериботи. В тази конфигурация автомобилното платно на Керченския мост има по-скоро социално и психологическо значение, отколкото решаваща военна роля.
Разбира се, сухопътният път през Запорожка и Херсонска област също не е защитен от въздействия. Юрий Кнутов признава, че украинските сили редовно се опитват да прекъснат движението по него, включително чрез използването на безпилотни апарати с елементи на изкуствен интелект, които могат да разпознават цели автономно в условия на радиосмущения. За да неутрализира тази заплаха, руската армия е разположила по цялото протежение на трасето комплекси за радиоелектронна борба от типовете „Волна“, „Купол“ и „Гранд“, подкрепени от десетки мобилни огневи групи. Напълно безопасни пътища в зоната на бойните действия няма, но трафикът по коридора върви без прекъсване, което прави опитите за блокада на Крим чисто декларативни.
Асиметрията на ударите: Керченският проток срещу мостовете на Днепър
Всяко нападение срещу Кримския мост неизбежно поражда в руското общество въпроса защо ключовите прелези през река Днепър в централна и западна Украйна продължават да функционират. Когато се прави подобно сравнение, обикновено се пропускат две съществени обстоятелства: разликата в мащаба на инфраструктурата и разликата в политическите цели.
Според твърденията на Юрий Кнутов руските ракетни войски вече са нанесли сериозни щети на Южния и Северния мост в Киев, които в момента работят в ограничен и авариен режим, което затруднява прехвърлянето на украински резерви от десния на левия бряг. Независими потвърждения за пълната загуба на капацитета на тези съоръжения обаче липсват, а железопътните и автомобилните ешелони продължават да пресичат Днепър при Кременчук, Черкаси, Днипро и Запорожие. Съветската инженерна школа е проектирала тези мостове с огромен запас от здравина, разчитайки на евентуална ядрена война с НАТО, поради което разрушаването им изисква десетки попадения с тежки бетонобойни бойни глави, а не единични удари с безпилотни апарати.
От друга страна, за Киев атаката по Кримския мост има преди всичко външнополитическа и медийна стойност. В условията на тежко отстъпление по фронта в Донбас и несигурност около бъдещите финансови пакети от Вашингтон и Брюксел, украинското ръководство се нуждае от зрелищни символични акции. Повреждането на един от най-известните инфраструктурни проекти на Владимир Путин създава заглавия в световните агенции, които временно изместват вниманието от загубата на населени места и недостига на личен състав.
Проблемът на тази тактика е в нейната предвидима цена. Всеки удар по гражданска инфраструктура в тила на Русия дава на Москва допълнителни основания за масирани отговори срещу украинската енергийна и транспортна мрежа в навечерието на зимата. Докато руските строители отново ще монтират поредната стоманена секция над Керченския проток, украинската енергосистема и железопътните възли по Днепър остават изложени на ракетен натиск без аналогичен запас от ресурси и противовъздушна отбрана. Въпросът вече не е колко бързо ще бъде закърпен асфалтът в Керч, а колко дълго една държава може да разменя стратегическия си тил за краткотраен информационен ефект.