По публикации в европейски и руски специализирани издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Физиката на налягането срещу счетоводството на търговците
Когато в края на февруари или началото на март термометрите в Централна Европа паднат до минус десет градуса, решението дали в германските и австрийските заводи ще има газ няма да се взема в заседателните зали на Европейската комисия в Брюксел. То ще зависи от законите на подземната хидродинамика. По оценки на енергийни анализатори, цитирани в специализирания печат, именно тук се крие най-сериозният дефект на текущата европейска газова кампания: счетоводната логика на пазарните играчи влиза в директен сблъсък с физическите ограничения на подземните резервоари.
Подземното газохранилище не е обикновен метален бидон, от който можеш да излееш и последната капка със същата скорост, с която си източил първата. То представлява геоложка структура, най-често изтощено газово находище или солен купол, където налягането на нагнетения газ върши основната работа по изтласкването му обратно към повърхността. Когато обемът на активния газ в пласта намалее, спада и пластовото налягане. Съответно максималният дневен дебит, който компресорните станции могат да подадат към преносната мрежа, пада драстично.
По данни на сдружението на европейските газови инфраструктурни оператори (GIE) от началото на отоплителния сезон на 28 октомври до средата на ноември от хранилищата в Европейския съюз вече са изтеглени приблизително 6 милиарда кубически метра суровина. Това представлява около 10 процента от целия обем, нагнетен през лятото, и се случва при темпове на добив, които са 1,8 пъти по-високи от средните стойности за предходните пет години. Всичко това се развива на фона на мека есен, преди континентът да е усетил истински арктически нахлувания.
Според експерта от Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков, ако тенденцията се запази, европейските държави ще влязат във втората половина на зимата с полупразни резервоари и ниско налягане в тях. При евентуална късна слана в края на февруари или март хранилищата просто няма да могат технически да покрият пиковото потребление на домакинствата и топлофикациите, независимо колко пари са готови да платят купувачите в този конкретен ден.
Сметката на борсата при цени над хиляда долара
Защо тогава енергийните компании и големите индустриални потребители източват резервите си с такава скорост още през ноември, вместо да ги пазят за януари и февруари? Отговорът не е в някаква политическа конспирация, а в сухия търговски прагматизъм на либерализирания европейски пазар, създаден по правилата на Третия енергиен пакет.
В Европейския съюз газът в подземните хранилища не принадлежи на държавите като единен стратегически ресурс, с изключение на малки аварийни буфери. Основната част от тези 76 милиарда кубически метра, с които блокът разполага в началото на сезона (при пикова запълняемост от едва 74,96 процента през есента, най-ниското ниво от 2011 г. насам), е частна собственост на търговци, енергийни дружества и големи химически или металургични предприятия. Тези компании са купували и нагнетявали суровината през пролетта и лятото на значително по-ниски цени от сегашните борсови котировки.
В момента спот цените на европейските газови хъбове (като нидерландския TTF) надхвърлят 1000 долара за хиляда кубически метра. Пред всеки собственик на газ в хранилището стои проста аритметична дилема. Първият вариант е да остави резерва си под земята за черни дни и да купува текущо необходимите му количества от свободния пазар на цени над хиляда долара, което веднага му носи загуба или изяжда маржа на продукцията му. Вторият вариант е да изтегли собствения си, по-евтино купен през лятото газ още сега, за да оптимизира текущите си разходи и да спаси финансовия отчет за последното тримесечие на годината.
Както отбелязва Юшков, пазарните участници избират втория вариант, водени от желанието да спестят средства тук и сега. Проблемът е, че пазарът наблюдава тези действия в реално време. Всяка седмична справка на GIE, показваща рекордно изпразване на съоръженията, действа като сигнал за тревога за спекулантите и автоматично тласка борсовите котировки още по-нагоре. Така индивидуалната икономическа рационалност на отделните фирми поражда колективна уязвимост за целия Европейски съюз.
Календарният сблъсък на 1 януари 2027 година
Дори настоящата зима да премине без тежки аварии и с поносими температури, сметката за преждевременното изразходване на запасите ще бъде представена през пролетта и лятото на 2027 г. За разлика от предходните сезони, когато Европа успяваше да компенсира свития тръбопроводен внос чрез агресивно изкупуване на втечнен природен газ, през 2027 г. пазарната архитектура се променя радикално.
От 1 януари 2027 г. влиза в сила пълната забрана за внос на руски втечнен природен газ в Европейския съюз. Трябва да се припомни, че през 2024 и 2025 г., въпреки политическата реторика за пълна енергийна независимост, европейските терминали в Испания, Франция, Белгия и Нидерландия продължаваха да приемат милиони тонове втечнен газ от руския проект „Ямал СПГ“. Този ресурс осигуряваше гъвкавост на системата и задържаше цените от още по-резки скокове. С настъпването на новата година този канал официално се затваря.
Ситуацията се усложнява допълнително от напрежението в Близкия изток и щетите по газовата инфраструктура, които доведоха до спиране на доставките на втечнен природен газ от Катар. В предишните години Доха беше един от основните балансьори за Европа, особено при меки зими в Азия, когато свободните танкери се пренасочваха към Стария континент. Сега, при отсъствието на катарски обеми и предстоящото изключване на руския втечнен газ, глобалният пазар губи критичен буфер.
Александър Фролов, заместник-директор на руския Институт за национална енергетика и главен редактор на портала InfoTEK, обръща внимание на факта, че миналата зима Европа е изтеглила около 60 милиарда кубически метра от хранилищата си при меко време и наличен катарски внос. Ако този сезон изчерпа наличните 76 милиарда кубически метра почти до дъно, от април 2027 г. европейските търговци ще трябва да започнат масово нагнетяване при орязано глобално предлагане. Това означава само едно: поддържане на високи цени на газа през цялата 2027 г., независимо от сезона.