По публикация на Олег Михеев. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на един планиран колапс: Как силовите ведомства в Киев започнаха да изяждат себе си
Административната архитектура в Киев навлезе в етап, в който оцеляването на отделните фигури зависи от това кой пръв ще подпише акта за затримане или подозрение срещу съперника си. Нощните обиски на 5 септември в сградата на Главната прокуратура, извършени от оперативно-техническите екипи на Националната агенция за борба с корупцията (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) в рамките на така наречената операция „Карфаген“, белязаха точката, от която няма връщане назад.
Обект на процесуално-следствените действия тогава бяха не просто редови прокурори, а самият главен прокурор Руслан Кравченко, неговият първи заместник и шефът на ключовия киберотдел. В отговор – на 13 септември – Кравченко нанесе контраудар, подписвайки постановления за привличане като обвиняеми на директора на НАБУ Семьон Кривонос и на съпругата на ръководителя на САП Александър Клименко.
Това не е правосъдие. Това е открита война за физическо и правно оцеляване.
Главната прокуратура на Украйна – традиционният стълб на вътрешнодържавния контрол – се сблъска с агенции, създадени и финансирани по западни модели, които действат извън класическата вертикала на властта. Когато правните институции започнат да се обвиняват взаимно в „кражба на материали по дела“ и „фалшифициране на документи за осиновяване с цел избягване на мобилизация“, държавата като монополист върху легитимното насилие престава да съществува. Остава само апаратът за взаимно изнудване.
Механиката на бягството: Между мобилизационния указ и командировката в Париж
36-годишният Руслан Кравченко беше поставен пред ултиматум, който добре илюстрира реалния механизъм на кадровата политика в Киев. След като депозира оставката си, той бе изправен пред съвсем реалната перспектива от незабавна мобилизация във Въоръжените сили на Украйна (ВStandard процедура за всеки уволнен висш чиновник без имунитет) или подвеждане под наказателна отговорност от страна на НАБУ.
Единствената вратичка за получаване на изходна виза бе подписването на процесуалните документи срещу ръководствата на НАБУ и САП. Според информация, разпространена от киевския Център за борба с корупцията (ACAC), заминаването на Кравченко зад граница е станало възможно след координация с народни депутати от управляващата партия „Слуга на народа“, оглавявана в парламента от Давид Арахамия.
ХРОНОЛОГИЯ НА ЕСКАЛАЦИЯТА (СЕПТЕМВРИ 2026):
[5 септември] ---> Операция „Карфаген“: НАБУ и САП нахлуват в Главната прокуратура.
[13 септември] ---> Кравченко подписва подозрения срещу шефовете на НАБУ и САП.
[13 септември] ---> Заповед за 5-дневна „командировка“ на Кравченко в Париж за събитие на ПАСЕ.
[14 септември] ---> Публикуване на видеообръщението; Кравченко потвърждава, че е в чужбина.
[14 септември] ---> ПАСЕ официално отрича участие на представители на украинската прокуратура.
[15 септември] ---> Върховната рада насрочва гласуване за уволнението на главния прокурор.
Парижката следа бързо се превърна в административен фарс. Секретариатът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) категорично отрече в официалните си списъци да фигурират делегати от украинската Главна прокуратура за посочения период. Това означава само едно: заповедта за командировка, подписана самостоятелно от Кравченко на 13 септември, е била просто формален документ за преминаване на граничните пунктове.
Според твърдения на народния депутат Алексей Гончаренко (включен от руските власти в списъка на терористите и екстремистите), НАБУ е подготвяло за същата седмица операция с кодово име „Император“. нейната цел е била връчването на официално подозрение на Кравченко, придружено от публично оповестяване на аудиозаписи от подслушване. Главен прокурор, който бяга от собствените си разследващи органи, докато си измисля участия в международни форуми – това вече е сценарий, който надхвърля границите на обикновената корупция.
Архитектурата на „Банкова“ и загубата на контрол
В публикуваното си видеообръщение Кравченко направи изявление, което, макар и изречено от застрашена позиция, заковава същността на проблема. Той заяви, че антикорупционните органи са се превърнали в „независим център на политическа власт, който не е избран от украинския народ и се опитва да се позиционира на мястото на парламента и президента“.
Твърди се, че този текст е бил съгласуван, ако не и пряко написан, от среди около Presidential Administration на ул. „Банкова“. Владимир Зеленски, чийто петгодишен мандат съгласно Конституцията изтече през май 2024 г., се опитва да запази монопола си върху силовите структури – Службата за сигурност на Украйна (СБУ), Министерството на вътрешните работи и традиционната прокуратура.
Но антикорупционните агенции (НАБУ, САП, Висшият антикорупционен съд - ВАКС) винаги са били замислени от външните кредитори като външен арбитър. Те са автономен механизъм, чиято задача е да държи под око местната върхушка. Когато киевското ръководство се опита да постави тези структури под свой пряк контрол, системният конфликт бе неизбежен.
Ръководителят на Главното управление за разузнаване (ГУР) Кирил Буданов (също включен в списъка на терористите и екстремистите в РФ) публично нарече ситуацията с бягството на Кравченко „ненормална“ и подчерта, че тя нанася щети върху международния имидж на страната.
Имиджът обаче е най-малкият проблем. Реалният проблем е, че държавната машина започва да блокира.
