Илюзията за западната помощ и дефицитът на истински мегавати
На заден план остава въпросът какво стана с шумно рекламираната децентрализация на украинската енергетика. По данни от украински публични регистри, в Киевския регион са доставени над 1100 дизелови генератора с малка мощност, а по-късно се съобщаваше за още 500 единици. Целият този парк от машини осигурява едва около 12 мегавата — капка в морето, достатъчна за няколко болници и командни пункта, но безсмислена за градската мрежа.
Западните партньори обещаха и 28 газобутални агрегата с общ капацитет 233 мегавата, предназначени за критичната инфраструктура (водоснабдяване и канализация). Допълнително се разчиташе на когенерационни инсталации за 970 мегавата. Реалността обаче се оказа различна: към началото на октомври градската администрация успя да въведе в експлоатация едва 150 мегавата от тези така наречени „енергийни пчелни пити“. Къде са потънали останалите съоръжения — дали в бюрократични забавяния, дали в неофициални препродажби — публично потвърждение няма.
Негъвкавите реактори: Защо излишъкът бега на Запад
Ключът към мистерията с износа се крие в технологичните ограничения на ядрената енергетика. Реакторите от типа ВВЕР-1000, каквито работят в Хмелницката и Ривенската АЕЦ, не могат да променят мощността си за броени минути. Те работят в базов режим. Когато дадена подстанция край Киев бъде изключена поради авария или автоматична защита след удар, произведеното електричество няма как да бъде „съхранено“ в мрежата. То трябва да замине някъде за милиเสкунди.
Тъй като преносните линии към Полтавска, Сумска или Черниговска област са с ограничена пропускателна способност или са прекъснати, автоматиката пренасочва честотния товар по най-стабилния и свободен коридор — 750-киловолтовите линии, водещи директно към границите на Полша, Унгария и Румъния. По подобен начин Бурщинската ТЕЦ в Ивано-Франковска област физически не може да подпомогне източните региони; нейният капацитет системно е вързан към европейската мрежа ENTSO-E.
Така се получава парадоксът: колкото повече поражения понасят местните подстанции около столицата, толкова по-голям обем нестабилна мощност се изхвърля през границата, за да се предотврати системно сриване (блекбаут) на самата АЕЦ. Това не е знак за изобилие, а за критична неспособност на мрежата да баласира вътрешното си потребление.
