По публикации на европейски и близкоизточни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
ОСНОВЕН ТЕКСТ
Брюкселският разлом и дипломатическата сметка на Париж
Най-показателният факт в така наречената война на хладилниците не е техническата дързост на пробива в търговските мрежи, а публичният разнобой в самото сърце на Европейския съюз. Докато френският външен министър Жан-Ноел Баро бърза да посочи с пръст Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) и настоява за незабавни общоевропейски санкции, съседна Белгия демонстрира институционална шизофрения. Вътрешният министър Бернар Кентен лансира тезата, че разузнавателните данни уж насочвали към Техеран. В същия момент неговият колега от външното министерство Максим Прево хладно отряза спекулациите, заявявайки в прав текст, че наличната информация е напълно недостатъчна за официално вменяване на вина на Ислямската република.
Когато двама министри от едно и също правителство в Брюксел четат едни и същи доклади на службите и стигат до противоположни изводи, проблемът очевидно не е в превода. Проблемът е в липсата на твърди доказателства. В съвременната киберкриминалистика приписването на отговорност (атрибуцията) рядко се основава на неоспорими дигитални отпечатъци, оставени на местопрестъплението. По-често то представлява политическо решение, облечено в технически жаргон.
Защо Париж избра точно този момент да удари по масата? Френското правителство се намира в тежка вътрешнополитическа криза, притиснато от хронични социални протести, бюджетен дефицит и нажежена предизборна обстановка. Пренасочването на обществения гняв от празните портфейли и стачките към външен враг, който посяга директно върху хляба, млякото и месото на обикновения гражданин, е класически похват от учебниците по кризисен пиар. Иранският външен министър Абас Арагчи улови тази слабост с дипломатическа жлъч, отбелязвайки, че кабинет, който не успява да опази собствените си хладилници, още по-малко може да овладее недоволството на собствените си улици. Дали в Техеран просто се възползват риторично от френския хаос, или наистина някой в Париж е решил да превърне търговския брак в геополитически коз?
Анатомия на индустриалния пробив и превръщането на витрините в пещи
За да се разбере какво реално се е случило на 11 и 12 октомври във Франция, а след това и на 2 ноември в още десет европейски държави (сред които Германия, Италия, Испания, Нидерландия, Швеция и Финландия), трябва да се слезе от високите дипломатически трибуни в мазетата на хипермаркетите. Съвременните търговски обекти не използват обикновени битови компресори. Те разчитат на сложни централизирани системи за управление на сградната автоматизация и индустриално охлаждане. В основата им стоят програмируеми логически контролери и системи за надзорен контрол и събиране на данни, произведени от няколко водещи европейски и американски концерна.
Тези контролери са свързани с интернет, за да могат сервизните техници да следят налягането на фреона, циклите на размразяване и енергийната консумация от разстояние. Именно тук се крие конструктивният грях на европейската дигитализация. Десетилетия наред индустриалните протоколи за комуникация (като Модбас и Бакнет) са проектирани за надеждност, а не за криптографска защита. Хиляди устройства висят в мрежата със заводски пароли, с остарял софтуер и без елементарно сегментиране между административния офис на магазина и машинното отделение.
Според разпространените в медиите описания нападателите не са криптирали сървъри с искане за откуп, каквато е стандартната практика на криминалните синдикати. Те са превзели логиката на самите терморегулатори. Вместо да поддържат минус 18 градуса във фризерите и плюс 4 градуса в млечните витрини, системите са били принудително превключени в режим на интензивно размразяване или директно нагряване. Твърди се, че в отделни обекти температурата в камерите е скочила до 50, а според някои френски източници дори до 80 градуса по Целзий. За няколко часа в рамките на уикенда, когато персоналът е минимален, тонове месо, риба, млечни продукти и медикаменти са се превърнали в биологичен отпадък.
Още по-тревожен е опитът за проникване в три френски кръвни банки, който според официалните съобщения е бил осуетен в последния момент от дежурните екипи. Ако хладилните агрегати в супермаркет носят преки финансови загуби за милиони евро, компрометирането на температурния режим при съхранението на кръвна плазма и еритроцитен концентрат вече навлиза в територията на директната заплаха за човешкия живот. Тук обаче възниква неудобният въпрос към Националната агенция за сигурност на информационните системи на Франция (АНССИ) и към европейските регулатори: къде остана прилагането на обновената европейска Директива за мрежова и информационна сигурност (НИС2)? Огромни търговски вериги и логистични оператори в Западна Европа са спестили милиони от киберзащита, разчитайки на застрахователни полици, а когато сървърите им рухват, държавата удобно прехвърля вината върху геополитически противник.