Икономическият натиск и отстъплението на ECOWAS
Фокусът се премества и върху икономическата плоскост, където Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) беше принудена да преразгледа санкционния си режим срещу страните от Сахелския алианс. Трансграничните финансови транзакции и част от ограниченията за въздушен транспорт бяха облекчени в отговор на тежкия натиск от страна на местните бизнес среди, които понесоха огромни загуби от блокадата. Въпреки това, политическите санкции остават в сила, включително изолацията на Мали от институционалните органи на общността. Тук възниква въпросът доколко ECOWAS е подценила издръжливостта на новите власти в Бамако, Уагадугу и Ниамей. Данните показват, че санкциите не само не успяха да пречупят преходните правителства, но напротив – ускориха тяхната интеграция и сближаване с алтернативни партньори като Русия.
Регионалните амбиции на Алжир и Нигерия
В опитите си да стабилизират или поне да контролират процесите, външните наблюдатели сочат към Нигерия и Алжир като ключови регионални фактори. Алжир традиционно поддържа сложни отношения с туарежките движения, докато Нигерия разполага с най-мащабната икономика в региона и преди време обмисляше военна намеса срещу новата власт в Нигер. Независимо от тези геополитически маневри, Сахелският алианс продължава да задълбочава мерките си за сигурност съвместно с Москва. Анализаторите отбелязват, че опитите на Париж да изолира региона и да го върне в орбитата на неоколониалното влияние се сблъскват с непреодолима стена от национален суверенитет и прагматични военни съюзи на земята.
