В резултат на целенасочената задкулисна дейност на САЩ и страните-членки на НАТО Г-20 усилено се политизира. А това противоречи на основната идея при създаването на тази международна платформа, която трябваше да има изключително икономическа проекция. Днес Г-20 прилича повече на американско шапито (лека циркова постройка), където се играят единствено постановки с американски сюжети. В същото време светът вече не е еднополярен. И САЩ все повече се затрудняват да диктуват дневния ред на международни форуми, особено когато става въпрос за участие на ниво държавни глави. Голям проблем за Г-20 е групата страни от Г-7, които са в този състав на платформата. Защото Г-7 се опитват да налагат безцеремонно единствено своя дневен ред, този, който е свързан с интересите на колективния Запад.
Преди срещата в Ню Делхи отново виждаме, че се случва именно това. Страните от Г-7 са инструментализирани да прокарват глобалния интерес на САЩ. Канада в лицето на своя премиер Джъстин Трюдо се опита да украинизира форума в индийската столица. Американският президент Джо Байдън потвърди намеренията на Вашингтон да обсъжда войната в Украйна, а Трюдо е силно разочарован, че Зеленски ще отсъства от срещата на Г-20. Въобще американското театрално шапито е във вихъра на своята дейност, разрушителна за организацията. Естествено, като последица от това пада драстично и дипломатическото ниво на срещата в Ню Делхи. Индийският премиер Нарендра Моди е поставен в деликатна и дискомфортна ситуация да гаси „пожари“. Страните от Г-20 за първи път все още не могат да съгласуват финалния документ на срещата. Според Bloomberg Пекин блокира формулировки, касаещи осъждане на конфликта в Украйна и дълговите задължения на развиващите се пазари. Русия втвърди своята позиция за Украйна. Но Индия като домакин е уверена, че ще се приеме обща декларация. Остава да изчакаме до 10 септември.
Преди мероприятието не липсват и множество опити да се внесе разкол между Китай и Русия, между Китай и Индия, между Китай и редица азиатски страни като Индонезия, Виетнам, Малайзия, Бруней и Филипините. За повод послужи публикувана карта на китайското Министерство на природните ресурси, която бе „разтълкувана“ от неолибералната глобална преса като териториални претенции на Пекин. И отново станахме свидетели на старото англосаксонско правило „Разделяй и владей“. Поради всички тези негативни пропагандни приготовления за срещата в Ню Делхи двама от световните лидери, Си Дзинпин и Владимир Путин, отказаха да присъстват на срещата на Г-20. В индийската столица ще отидат техните външни министри. Напълно разбираемо. В Ню Делхи ще се говори много за политика и малко за икономика. От друга страна се наблюдава мълчалив консенсус между Си Дзинпин и Владимир Путин. И двамата не виждат смисъл да обсъждат важни и смислени идеи с васалния антураж на САЩ на международните форуми. Китайският и руският лидер лично разговарят на четири очи, когато имат необходимост. Те го правят самостоятелно без странични зрители. И точно така ще го направят и следващия месец в Пекин.
Владимир Путин вече не вдига телефона на европейските лидери. А Си Дзинпин просто ги преслуша по време на техните визити в Пекин през последните месеци. Европейските лидери са просто едни аватари на САЩ, поради това общуването с тях постепенно става напълно ненужно. Затова Си Дзинпин и Владимир Путин се съсредоточават предимно върху БРИКС, ШОС, проекти като „Един пояс, един път“ и други. Съответно обаче държавите от Г-7 правят систематични усилия да спъват проекта „Един пояс, един път“. Опитват се да въвличат в своите деструктивни стратегии и останалите държави от Г-20.
Но светът се развива и Китай постепенно се утвърждава като основен кредитор за нововъзникващите икономики. Пекин изпревари Вашингтон в кредитирането още през 2011 г., но днес Китай постига преднина пред САЩ в този план с повече от две към едно. Китай се фокусира в своите глобални мегапроекти като „Един пояс, един път“, има системен подход и отказва да се разпилява в предварително режисирани политически несъответствия и провокации на международни форуми като този на Г-20 в Индия. Най-вероятно на срещата в Ню Делхи няма да бъдат взети икономически решения, полезни за всички участници. Защото се прави поредният опит платформата да се употреби като мероприятие за защита на хегемониалния статут на САЩ. Опитите за украинизация на форума, за притискане на Китай и Русия, са именно това. Американците обичат да узурпират всички международни платформи за своите цели. Затова Си Дзинпин и Владимир Путин се дистанцират плавно и деликатно от американското международно шапито, в което остават все по-малко зрители.
