През последните десетилетия, особено след 2013 година, Китай прави изключителни успехи в това отношение, превръщайки се в глобален лидер във възобновяемата енергия, електромобилите, зеления градски транспорт и особено важно, в програмите за биоразнообразие. Тук един от най-известните примери е опазването на китайските панди и постепенното увеличаване на популацията им, което върви благодарение на усилията на централната и местните власти в КНР.
Друг ярък пример за сериозния китайски ангажимент, към това, което китайците наричат "екологична цивилизация" е фактът, че от половин трилион долара похарчени в световен мащаб за вятърна и слънчева енергия за 2022 година, Китай е отговорен за цели 55 процента. Енергийният капацитет за слънчева енергия на Китай днес е по-голям от този на целия останал свят взет заедно. Някои специалисти дори наричат Китай "първата суперсила на възобновяемата енергия".
През 2023 година на национална конференция за екологията и защитата на околната среда, президентът Си Дзинпин заяви, че Китай ще подкрепя висококачественото развитие с висококачествена екология и опазване на околната среда, както и ще насърчава модернизацията, която предполага хармонично съвместно съществуване между хората и природата. Това е всъщност древно китайско разбиране, залегнало в китайската космогония. За хармонията между човек и природа, между "цивилизацията" и "дивото", които днес китайските власти се опитват да "помирят" и превърнат в екологична цивилизация.
Според китайските власти и експертни среди, човешкото развитие, модернизация и прогрес могат да вървят с пълна сила и без това да се отразява фатално на околната среда. Нещо повече, от китайска гледна точка модернизацията е ключова в известна степен и за запазването на околната среда, а не само за повишаване на стандарта на живот на хората. Впрочем, самият стандарт на живот и социални условия, според китайските власти, зависят също от опазването на околната среда.
И това е логично. Здравеопазването в развитите страни поглъща огромни бюджетни разходи. Но опазването на околната среда, на качеството на въздуха, водите, планините и биоразнообразието, доказано влияе положително и върху човешкото здраве и качество на живот.
Китай е доказал също така, че модернизацията и успешният бизнес и икономика са взаимосвързани с екологичната цивилизация. Ярък пример в това отношение е фактът, че 99 процента от всички електрически автобуси в света се произвеждат в Китай, а също така 70 процента от високоскоростните жп линии и влакове. Това са производства и строежи, които оказват пряко влияние, както върху икономическия растеж и заетостта в Китай, така и върху опазването на околната среда. Тоест постига се тройно полезен резултат: за китайските граждани и икономика, за чуждестранните партньори на Китай и за околната среда на трето, но не последно място.
На всички нива на китайското управление, било то местно, държавно или партийно, грижата за околната среда става все по-важна проблематика. Цялостната икономическа стратегия на Китай се гради около ключовите цели за постигане на въглероден пик през 2030 и въглеродна неутралност до 2060 година. Интересното тук е, че дори според западни източници, например "Глобалният енергиен мониторинг" - НПО от Сан Франциско, зелените цели на Китай за 2030 вероятно ще бъдат достигнати много по-рано, през следващата 2025 година.
Голям принос за всичко това има самата китайска държавно-политическа и социо-икономическа система, която е структурирана и изградена така, че приоритетите се определят не от желанието за печалба на частния интерес (което обаче не се отхвърля), а от нуждите на китайската нация. Общото е това, което е важно, както при социализма с китайски характеристики, така и в традиционната китайска култура. Частното, разбира се, допринася към общото и също е важно, поради което Китай работи сериозно с бизнеса на всички нива, за да му помогне да се адаптира към зеления преход и новата енергетика.
Инвестициите на Китай във възобновяеми източници доведоха и до глобално понижаване на цените им, като благодарение на това, за първи път в историята, вятърната и слънчева енергия започват да се доближават по конкурентност до традиционните енергийни източници. И за да сме конкретни, според Международната енергийна агенция, инвестициите на Китай във възобновяема енергия, са "допринесли за спад на цените с повече от 80 процента".
При всички тези политики и постижения, Китай се превръща уверено не просто в участник в международното управление на екологията и околната среда, а в световен лидер. Втората най-голяма икономика в света показва, че е възможно да се направи зелен преход, без това да вреди на икономиката и социалната сфера, както се случва в някои страни. Според китайските експерти, хармоничното съвместно съществуване между човека и природата може да бъде съвсем реално, устойчиво и дори печелившо за хората и бизнеса.
За целта Китай има пет стълба - иновации, координация, зелена енергия, отваряне и споделяне. Последното е особено видимо в партньорствата на Китай с африканските страни, където Пекин помага за консервацията на дивия живот, биоразнообразието и изгражда инфраструктура по такъв начин, че тя да не пречи на околната среда. Конкретен пример са и големите проекти за залесяване на обезлесени региони в Африка, които китайски държавни и частни компании предприемат, както и иновативните мерки за опазване на околната среда при устойчиво икономическо развитие.
Светът, включително и Европа, имат от какво да се поучат от китайския ценен опит в изграждането на екологична цивилизация, която да е от полза за хората, бизнеса и природата.
