Таково сложно разделение на труда е вековна традиция, при която младите чираци прекарват години в усъвършенстване на един-единствен етап от процеса на производство на порцелан. Днес тази всеобхватна производствена верига в града осигурява прехрана на над 100 000 работници.
Дзиндъджън, където се намират повече от 60 000 керамични ателиета, е домакин на Конгреса на Международната академия по керамика (IAC) през 2026 г. Събитието събра керамични художници и експерти от цял свят, за да обсъдят наследството и иновациите в керамичната култура.
Още от династията Сун (960–1279 г.) керамиката, изработвана в Дзиндъджън, се изнася в Централна Азия, Западна Азия, Европа и Африка. Днес градът все още запазва своята световна привлекателност, привличайки над 5 000 любители на керамиката от цял свят в пиковите периоди.
За международните творци най-привлекателната черта на града се крие в обширната му мрежа от майстори-занаятчии, работещи в сътрудничество, като всеки от тях играе своя уникална и незаменима роля.
Френската визуална художничка Карима Дюшан е сред онези, които са очаровани от тази динамика. След тримесечна практика в Джиндъджън през миналата година тя се завръща като член на IAC.
По време на предишния си престой тя рисуваше върху глинени форми, но се сблъсква с трудности при процеса на изпичане. В една местна уличка тя наблюдава как един занаятчия безпроблемно плъзва в пещта глинена форма с дължина няколко метра, без нито един дефект. Това изтънчено майсторство, усъвършенствано в продължение на десетилетия, веднага спечели доверието ѝ.
„Аз не просто „заех ръцете“, заех огъня на Джиндъджън“, каза Дюшан пред „Синхуа“, като добави, че опитът на местните майстори на пещите е бил от решаващо значение за реализирането на нейното творчество.
„Джиндъджън винаги ми помага да превърна творческите си идеи в реалност“, казва хърватската визуална художничка Сандра Бан. Връщайки се в града половин година след тримесечна практика, тя добавя, че синергичното майсторство на града е особено освобождаващо за художници, които се занимават с нестандартни или прекомерно големи дизайни.
„Керамиката е универсален език, а майсторството е връзката, която свързва човечеството и природата. Ръчно изработеният порцелан в Джиндъджън контрастира с масово произвежданите стоки. Всяко едно парче носи топлината на човешкото докосване“, казва Бан.
Привързаността на града към занаятчийството е отпечатана в неговия пейзаж. По протежението на моста „Джушан“ от двете страни са подредени 72 бронзови статуи, които пресъздават целия традиционен процес на производство на порцелан – от оформянето до изпичането.
„Ръцете служат като мост между сърцето и глината“, казва 87-годишният Лиу Юанчан, майстор на китайските изкуства и занаяти.
Лиу добавя, че макар и на други места да има занаятчии, малцина са местата, които са организирали тези „ръце“ в екосистема като тази в Дзиндъджън. „Чуждестранните художници носят идеи и творчество, а ръцете на Дзиндъджън помагат за тяхното осъществяване“, категоричен е Лиу.
Експертите смятат, че това е незаменимата тайна на Дзиндъджън: градът не изисква от новодошлите да бъдат всестранно развити занаятчии. Вместо това той предлага високоспециализирани ръце, което позволява на творчеството да се материализира с максимална ефективност.
Австралийската художничка Фльор Шел заяви пред „Синхуа“, че мащабът на Дзиндъджън и всеобхватната му керамична индустриална верига са привлекли много от нейните приятели и колеги от Австралия да работят в града. „Чувства се, че всичко е възможно. Тук можеш да направиш всичко от керамика“, категорична е тя.