/Поглед.инфо/ Пандемията COVID-19 предизвика хаос в богатите икономики като САЩ и европейските страни. Но това, което се случва в Индия през последните седмици, поражда голямо безпокойство не само за Индия, но и за останалия свят, тъй като пандемията е извън контрол в голямата и гъсто населена развиваща се страна.

В сряда броят на жертвите на COVID-19 в Индия е бил над 3000, а новите инфекции са достигнали 360 000, и двете цифри са рекордно високи. Това доведе до общ брой случаи на инфекция в страната до над 18 милиона,а на смъртните случаи до над 200 000. Новините за пациенти, които се борят за кислород и заболнични легла, и за крематориуми и гробища, които се борят да се справят с натрупаните трупове, са сърцераздирателни.

Глобалната общност подаде ръка за помощ на Индия, като страни като Китай, Пакистан, Обединеното кралство, САЩ и Германия обещаха подкрепа. Но размерът на Индия, с население над 1,3 милиарда души, означава, че е необходима мащабна помощ и е необходима незабавно.

Отговорът от богатите икономики е бавен, въпреки че Индия съобщава за бързи скокове на новите случаи на заболелите и на смъртните случаи в продължение на близо две седмици. Американската администрация обеща подкрепа само ден след като Китай и Пакистан предложиха помощ на Индия. Преди това обаче Вашингтон отхвърли молбата за помощ в Ню Делхи - отказвайки да изнася материали, необходими за производството на ваксини срещу COVID-19, - заявявайки, че първото му задължение е към американските граждани, въпреки реториката си за възстановяване на глобалното лидерство на САЩ.

Световната здравна организация отдавна призовава за глобална солидарност в борбата с пандемията и призова богатите страни да не ваксинират здравите си млади възрастни с нисък риск от инфекции, докато здравните работници и уязвимите групи в развиващите се страни още чакат ваксините.

Но призивите до голяма степен попадатв глухи уши, тъй като богатите страни неотменно продължават да съхраняват по-голямата част от доставките на ваксини в света за себе си, оставяйки малко за развиващите се страни. Ваксинният национализъм е най-грозната форма на национализъм, за която СЗО предупреди.

САЩ най-накрая се съгласиха тази седмица да освободят 60 милиона дози ваксини Оксфорд / AstraZeneca през следващите месеци. Между другото, ваксината AstraZeneca все още не е одобрена от Американската администрация по храните и лекарствата /FDA/. САЩ обаче не казаха нищо за споделяне на ваксините, изготвени от Pfizer, Moderna или Johnson & Johnson, които вече са одобрени от FDA.

Индия и Южна Африка са сред 100-те страни, които искат от Световната търговска организация да се откаже от патентна защита, която позволява само на компании, които са разработили ваксини COVID-19 самостоятелно, да ги произвеждат. СЗО многократно отправя същата молба през последните месеци. Но САЩ, Обединеното кралство и някои други европейски държави досега не проявяват голям ентусиазъм да го направят.

По време на кампанията си американският президент Джо Байдън обеща, че няма да позволи на законите за правата на интелектуална собственост да пречат на световния достъп до ваксини. Време е да изпълни обещанието си и да събере европейските съюзници на САЩ на срещата на върха на Г-7 във Великобритания през юни, за да последва призива и да даде пример.

Ваксинният национализъм доведе до неравен достъп до ваксините COVID-19, които са спешно необходими за преодоляване на глобалната здравна криза. Ваксинният национализъм също така противоречи на доказания принцип че „никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност“, при това по-рано някои от лидерите, практикуващи ваксинален национализъм, подкрепята този лозунг по-рано.

Борбата с пандемията е като борбата с изменението на климата. Националните лидери трябва да се въздържат да го политизират или да го използват като геополитически инструмент. Борбата не е свързана със съюзници и партньори, които си помагат. Става въпрос за държави, дори с големи различия, които се обединяват, за да поддържат обща кауза и да преодолеят глобално предизвикателство.

В това време на криза се надявам Индия да приеме предложенията на Китай и Пакистан. Надявам се също, че част от 60-те милиона дози, които САЩ планират да освободят, ще отидат и в страни като Иран, Венецуела и Куба.

Превод: ЕС