/Поглед.инфо/ Брекзит не идва сам. Европейският съюз, на който остава малко повече от месец, за да сключи търговска сделка с напусналото го Обединено кралство (преговорите са много трудни и има голям риск да се остане без споразумение, което ще удари както острова, така и ЕС), е изправен пред нова криза. И, естествено, Русия ще спечели от нея - и това вече плаши европейците.

Варшава и Будапеща блокираха приемането на седемгодишния бюджет на ЕС и на Фонда за възстановяване след пандемията - на обща стойност два трилиона евро. „Диктаторите от Полша и Унгария искат да унищожат Европейския съюз!“, „Не, това са тези, които оказват натиск върху Полша и Унгария, държат се като фашисти и искат да унищожат ЕС!“ „Вие работите за Москва!“ „Не Вие ни влачите към нов Съветски съюз "- това е резюмето на многото нервни дискусии.

Същността на спора е проста. Ръководството на ЕС (а то вече е не само де факто, но и де юре е в ръцете на Германия) иска да обвърже предоставянето на помощта за страните, засегнати от коронавирусната криза, със степента на тяхната демократичност и спазване на европейските стандарти: ако отговаряте на стандартите,- ето парите. Не отговаряте ли? Тогава ще получавате по-малко или изобщо нищо, докато не измените законодателството си или не обещаете да го направите в близко бъдеще.

Кои са тук основните получатели - Полша и Унгария. Искате ли пари? Е, тогава сменете законите. А още по-добре - сменете властта си, макар че това не се казва пряко, но се подразбира.

Виктор Орбан и Ярослав Качински отдавна са обявени за главните чудовища в Европа - мигрантофоби, противници на ЛГБТ общностите, консервативни традиционалисти, семейните ценности защитават. Изберете - или европейски пари, или овехтелите Ви ценности.

Не, разбира се, формално, основните претенции се издигат във връзка с това, че съдебната система в Унгария не е напълно независима. Но подтекстът е ясен: ако тази съдебна система взема решения в общоевропейския дух, никой няма да оказва натиск върху Унгария. Ако поне отменя "неправилните" решения на законодателната и изпълнителната власт - също. Но не - тя търпи цялата тази мракобесна трансфобия за двуполовото човечество и семейството като съюз между мъж и жена.

Натискът върху Унгария и Полша продължава от много години, но сега конфликтът е отишъл твърде далеч. И отдавна вече не става дума само за пари, а и за суверенитет.

Орбан и полският премиер Моравецки обявиха, че няма да променят позицията си: ако ЕС продължи да настоява за обвързване на икономиката и идеологията (т.е. уж проявява загриженост за правата на човека), те ще блокират приемането на бюджета и плана за помощ. Остават малко повече от две седмици преди срещата на върха на ЕС, на която тези документи трябва да бъдат одобрени, а Варшава и Будапеща не възнамеряват да отстъпят. Какво ще отговори Берлин?

Обикновено в такива случаи германците с помощта на останалите европейци до последно оказват натиск върху бунтовните унгарци и поляци - но след това намират компромис.

Този път никой не възнамерява да отстъпи: да се откаже от обвръзката на т.нар. механизъм за спазване на принципите на правовата държава с бюджетните разходи (включително фонда за помощ), Ръководството на ЕС не иска и няма да иска да допусне.

Унгарците и поляците вече са изпратени до Съда на Европейските общности: ако смятате, че такава обвръзка е незаконна, обърнете се към съда и го оставете той да я разреши. Ясно е, че Варшава и Будапеща нямат шанс да спечелят в този случай.

Следователно те ще се съпротивляват до последно, разчитайки на факта, че Берлин все пак ще предпочете да отложи окончателното изясняване на отношенията. Никой не се нуждае от разделение в ЕС - и не става дума за бюджета и дори за фонда за помощ, за изпълнението на който ЕС все едно ще намери механизми.

Последиците от това разделение (преодоляване на ветото чрез разни юридически вратички, и последващото лишаване от средства от антикризисния фонд и неофициалната изолация на двете източноевропейски държави) ще поставят под въпрос по-нататъшната европейска интеграция. Ако не можете да се справите с две държави, тогава как да интегрирате останалите 25? Как може да ги заставите да продължат да се отказват от суверенитета си?

И става дума точно за това, за което говори директно същият този Орбан. Разногласията между ЕС и Унгария с Полша не са финансов въпрос, казва унгарският премиер, защото "тази дискусия не може да бъде решена с пари".

Орбан припомни, че сред разногласията, разделящи Унгария и някои държави от ЕС, има въпроси за миграцията, държавния суверенитет и пола, и каза, че не може да рискува Унгария да заеме позиции по тези теми, които не отговарят на желанията на нейния народ.

Тоест Унгария няма да се откаже от суверенитета си - но какво да кажем за европейската интеграция тогава? В крайна сметка нали нейната същност е в това още в средносрочен план да обедини всички европейци в рамките на единна Европа?

Работата обаче е там, че за поляците и унгарците все още ЕС е нещо по-различно. Не случайно Моравецки заяви, че не иска да допусне ЕС да се отклони от курса си:

"И този курс трябва да се основава на факта, че 27 държави се характеризират с 27 различни правни реда, традиции, включително визия за бъдещето. Това многообразие трябва да се уважава, трябва да се оценява. <...> Трябва да се грижим за интересите на всяка от участващите държави.

Днес се атакуват Унгария, Полша, Словения, утре може да са България, Испания, Италия, защото някой може да не хареса нещо. <...> Няма да се поколебаем да наложим вето не само за доброто на Унгария и Полша, но и за доброто на целия Европейски съюз. "

Но такъв ЕС няма бъдеще - европейските интегратори не са започнали целия този процес, за да се съобразяват винаги с мнението на някои „изостанали“ (не, има се предвид само от гледна точка на демократичното развитие) народи. И когато всякакви унгарци и поляци се обиждат и започват да сравняват Европейския съюз с времето на "комунистическата окупация" и "московската диктатура", те са жестоко „вкарвани в пътя“.

Когато Орбан каза, че чрез прилагане на механизма за спазване на принципите на върховенството на закона, Европейският съюз става подобен на бившия Съветски съюз, един от най-влиятелните политици на ЕС, евродепутат, бившият министър-председател на Белгия Гай Верхофщад каза, че счита подобно сравнение за скандално: те казват, как можете да сравните „такава тирания с демократичен и мирен проект като Европейския съюз“?

А бившият председател на Европейския съвет (т.е. президентът на ЕС) и бившият полски премиер Доналд Туск се изказа още по-ярко. Той директно обвини управляващата партия на Качински в Полша, че работи за Москва:

"Всичко, подчертавам, всички действия на „Право и справедливост“ ясно се вписват в руската стратегия за унищожаване на ЕС и за геополитическата изолация на Полша. Дали го правят съзнателно или не, е второстепенен въпрос."

Да, всичко е така - полското русофобско ръководство тайно помага на Москва да унищожи ЕС. Тоест, желанието на поляците да запазят своя суверенитет е работене за Русия, полезно е за Путин.

Ала как това се съчетава с ужасната „руска заплаха“ за Европа - и преди всичко за балтийските държави и Полша?

Е, разбира се, това е такъв хитър руски план: с едната ръка скарваме поляците с германците, а с другата подготвяме танковите колони за скок към Варшава. Е, Орбан също е замесен - той разделя ЕС, за да угоди на приятеля си Путин.

Такова е наследството на Европейския съюз от СССР, съвсем не е ясно какво да се прави с тях - те ту са комунисти, ту си спомнят, че са християни, но в действителност са просто руски „полезни идиоти“.

Но може би всичко е по-просто? Европейският съюз (т.е. Западна Европа) се вмъкна на чужда територия. Геополитически чужда - не, не руска, а просто намираща се между Русия и Запада, между германците и руснаците буферна зона.

И той се опитва да усвои тази буферна територия (че даже и към чисто руската Украйна поглежда) - въпреки че същите унгарци не са се борили и защитавали от хиляда години цивилизационната си идентичност, за да тръгнат сега доброволно да се разтварят в паневропейския котел.

И ЕС, за да се съхрани и да може да продължи пътя си към една единна държава, трябва или да се отърве от чуждородното, или да успее някак да принуди "неправилните европейци" да се подчинят.

Но изглежда нито едното, нито другото не е по силиците на днешните наследници на Карл Велики, Наполеон и Хитлер.

Превод: ЕС