/Поглед.инфо/ Западната цивилизация затъва. Оставяйки настрана националния въпрос и правата на малцинствата, важна причина за техните погрешни действия е неадекватното възприемане на себе си и Русия. Причините за тази ситуация са показани по-долу.

Накратко, неадекватността на Запада спрямо Русия е дълбоко свързана с факта, че САЩ бяха твърде радостни от идеологическия срив на основния си противник (СССР, социалистически лагер, ОНД). Освен това според мен Западът пропусна основните промени, настъпили в света след 1945 г .:

  • Източникът на съществуване на империи от XVI век е свръхпечалбата. Великобритания дълго и упорито извлича своето „свръхпроизводство“, първо върху суперефективния си износ на вълна, след това върху монопола върху търговията (опиумните войни), върху износа на въглища, върху машиностроенето ... САЩ и „развитите страни“ използват основно два източника на свръхпечалба: А) петрол и газ Б) машиностроене и към края на века високите технологии. Сега технологиите за производство са проникнали в твърде голям брой страни (Южна Корея, Тайван, Китай), за да може да се постигат СВРЪХПЕЧАЛБИ от това. Към 90-те години всъщност останаха основно печатният стан (доверието е загубено), пирамидата на публичния дълг и ЧАСТИЧНО високите технологии/автомобилите/луксозните стоки/потребителската електроника (те бързо бягат към развиващите се страни).

  • Примитивното селско стопанство, което е добра помощ за всяка икономика през 1945 г., като се вземат предвид ОГРОМНОТО развитие на химизацията, механизацията и селскостопанската технология, започнали да зависят не от засетите площи, а от ПЕТРОЛА и КЛИМАТА. Освен това навлизането на световните пазари в развиващите се страни, закупуващи оборудване и луксозни стоки срещу техните селскостопански продукти, също оказва натиск върху цените. В резултат на това просто територия, дори обитавана в умерена климатична зона, за първи път от много векове престава да бъде бонус. Територията трябва да бъде ЗАЩИТА, но защитата, сигурността, равните възможности за населението, образованието и другите гаранции според "имперските" стандарти вече не си струват доходите от тези територии. Това, между другото, добре обяснява защо Русия абсолютно не се нуждае от Беларус и всичко на север (от Норвегия с изчерпаните си петрол и газ до Естония и Финландия).

  • Свръхпредлагането на суровини от развиващите се страни на местно ниво води до там, че дори петролът и газа не са надежден източник на свръхпечалба в дългосрочен план.

Накратко, пристигнахме. Нито СССР, нито САЩ, всъщност, не можеха да си позволят да продължат имперската надпревара в същия формат. Но ако СССР щастливо разпусна социалистическия лагер и влезе в реформи, някак си се възстанови, оптимизира (намали разходите и непроизводителното потребление) и във формат Русия намери допълнителни източници на СВРЪХПЕЧАЛБИ в износа на мирна ядрена енергия и оръжие, то САЩ останаха в същия неефективен формат, разграбвайки и безумно разпилявайки последните останали „имперски“ ресурси под формата на репутация, уважение, валута, контрол върху световните финанси и т.н.

Съединените щати са обречени на дългосрочни проблеми в средносрочен план (3-5 години). Голям шанс да нагази в същите проблеми има и ЕС като цяло, с изключение на евентуално немскоезичните страни. Швейцария като цяло е условно адекватна, Австрия и Германия също не са безнадеждни.

Основната причина, че САЩ и "Западът" като цяло, като цивилизация, пропуснаха възхода на Китай и възстановяването на Русия, е, че ЗАТЪНАХА В САМОДОВОЛСТВО. След като победиха идеологически СССР през 1992 г., те рязко намалиха разходите си за наблюдение на ситуацията в Русия. И докато през 1993 година Русия вече поемаше под контрол инфлацията и преминаваше през сложен период на формиране на гражданско общество, ВЗЕМАЩО РЕШЕНИЯ за властта (и антиконституционните, но необходими за страната действия на Елцин), идеолозите на Запада продължиха да поддържат стария, неадекватен образ на Русия, само изпращайки снайперисти за “нагряване на ситуацията”, а в медиите се пускаше единствено негатив. Те не видяха през стрелбата и превземането на Парламента на контурите на нова, велика Русия, която всъщност още тогава започна да се променя и разочарова от Запада.

Защо търсеха само негативното? Не е сложно да се обясни като цяло.

  1. Ситуацията с жизнения стандарт беше наистина сложна. Беше трудно да се сравни тогавашния хаос, сложен на московския прашен сив фон, с лъскавата Западна Европа със своите 100 разновидности ДОБРА бира, шикозни коли и огромни възможности.

  2. Инерция на съзнанието. Хората не са готови да възприемат толкова бързи и в същото време СКРИТИ промени към по-добро от обекта, за който получават „тесен“ информационен поток. Западният човек масово просто не вярваше в добрите неща, които се случват у нас, твърде плахи и условни са.

  3. Чуждестранните журналисти като цяло не са били в Русия достатъчно дълго, за да забележат промените към по-добро. Имаше малко опитни журналисти, които можеха да забележат положителните тенденции.

  4. Традиционната руска либерално-интелектуална позиция да очерни собствената си, руска, реалност. Ако самите руснаци казват, че положението им е лошо, то е глупаво чужденците да им доказват обратното ... вероятно те могат да видят по-добре, нали?

  5. МНОГО съдържание за Русия се създава от идиоти, които са заминали в чужбина през онези години и черпят своето мнение за Русия от руските (ЛЪЖЛИВИ!) и западни (БЕЗГРАНИЧНО ЛЪЖЛИВИ) медии. Отначало очернянето от емигрантите започна поради наистина по-лошото състояние на нещата в Русия. Това продължи години наред поради факта, че тези емигранти от края на 80-те - началото на 90-те не бяха наясно с промененото състояние на нещата в Русия, а след това... защото потапянето в суровата реалност накара мнозина да мислят, че МОЖЕ БИ допуснали грешка, след като са емигрирали в чужбина и ЗАПОЧНАХА ДА СЕ САМОНАВИВАТ, а освен това да хранят западната публика и своите редактори със сладката лъжа, че в “Русия ВСИЧКО Е ЛОШО! , която те искат да видят и което купуват. Да се яде трябва.

  6. До 1995-1996 г., когато положителните тенденции вече бяха забележими за руснаците, ОСНОВНОТО мнение на Запада вече ясно се беше формирало като „В Русия всичко е лошо“. Всеки, който възразява срещу това мнение с недостатъчно сериозни аргументи, е възприет като ПРЕДАТЕЛ (на идеите на ВЕЛИКАТА ЗАПАДНА ПОБЕДА НАД КОМУНИЗМА), маргинал (пише различно от другите), дебил (по същата причина). Дори ако някой рискува да забележи положителни тенденции в нашето тогавашно почти лайняно положение, то още по-малко хора рискуваха да пишат за това. Така позицията „Не всичко е чак толкова лошо в Русия“ стана дълбоко маргинална дори тогава, дори и в Русия.

  7. Кризата от 1998 г., фалита и девалвацията наляха масло в огъня. Докато икономиката най-накрая се преструктурира и пирамидата на дълга в рубли се срина, на Запад продължи да се засилва мнението „всичко е лошо в Русия“. Продължи да намалява бюджета за отбрана и деградира.

  8. До 2008 г. рязкото покачване на просперитета, самочувствието и реалните възможности в Русия остана незабелязано. Започнаха политически ГРЕШКИ и то много скъпи (08/08/08). Русия започна своето прераждане и ЗАПАДЪТ не успя да УЛОВИ това, защото беше АБСОЛЮТНО затънал в лъжи за Русия и нейното предполагаемо нашествие в Грузия.

  9. Лъжата стана 100% самоподдържаща се. От 2008 г. насам Западът създава информационен пашкул около себе си, изкривявайки и филтрирайки всички новини, идващи от Русия. Пашкулът е станал толкова абсолютен, че истински оценки ИЗОБЩО ПРЕСТАНАХА ДА ПОСТЪПВАТ. Така системата за контрол и системата за вземане на решения на Запад напълно загубиха добра обратна връзка. Те направиха най-глупавата грешка: през годините вярваха в собствената си пропаганда.

  10. Русия се променя към по-добро твърде бързо, за да може измисленият от западната пропаганден образ да бъде коригиран. Да може да запази някакви реални очертания на намеренията, възможностите и целите на Русия. Неадекватността, неразбирането, липсата на обратна връзка се запазват.

  11. Всичко това ще се запази и занапред, защото признаването на истинската ни позиция, правилността по ключови въпроси (от самолета, свален в Украйна, до "случая Скрипал") ще бъде катастрофален удар както върху репутацията на западните елити, така и върху стабилността на обществата. В същото време Русия поддържа здрав разум и адекватно възприемане на случващото се „там“.

  12. Неочаквани доказателства за руската РЕАЛНА сила практически подлудяват западните пропагандисти. В желанието си да неутрализират положителното влияние върху имиджа на Русия по света на мощните пиар кампании (Олимпиадата, Световната купа, Евровизия и други) те редят диви лъжи и безпочвени обвинения, изграждайки гигантска кула от лъжи, която вече е започнала да погребва отделните си архитекти (като журналиста, който измисли всичките си репортажи и получи наградата “Пулицър”). Неадекватността като такава започна да става самоподдържаща се: за поддържане на степента на делириум се изискват нови и нови заблуждаващи обвинения (например, „намеса в изборите“), които стават масови благодарение на медиите и неизбежно изкривяват възприятието и позицията на лицата, вземащи решения на Запад.

Като цяло, шах и мат, приятели.

Превод: В. Сергеев