Тайван и Украйна като разменни монети или като червени линии
Според оценките на руските коментатори, включително на автора на изходната публикация Петър Акопов, същината на разговорите в Шънджън ще се върти около установяването на минимално ниво на предвидимост в двете най-опасни кризисни точки на планетата: Украйна и Тайван. Тук обаче трябва да бъдем пределно предпазливи в прогнозите и да разграничим пожелателното мислене от реалните позиции на страните.
В публикацията се прокарва тезата, че ако Пекин получи уверения от Вашингтон за прекратяване на провокациите около Тайван, двустранните отношения могат да се върнат в нормален конкурентен режим. Подобно твърдение звучи логично на хартия, но на практика е трудно приложимо. За Съединените щати Тайван не е въпрос на сантимент към местната демокрация, а контрол върху първата островна верига в Тихия океан и достъп до заводите на тайванската компания Ти Ес Ем Си, които произвеждат над 90 процента от най-съвременните микрочипове в света. Докато Вашингтон не изгради аналогични мощности на собствена територия в Аризона и Охайо, пълното изтегляне на американския военен флот от Тайванския проток би означавало доброволно предаване на технологичното превъзходство. Затова в Шънджън по-скоро може да се договори негласно замразяване на ескалацията и спиране на доставките на нападателни оръжия за Тайпе, но не и окончателно решаване на въпроса.
Сходна е ситуацията и по отношение на украинския конфликт. Твърдението, че Вашингтон вече осъзнава безсмислието от преминаването на Украйна под западен контрол, отразява настроенията в част от обкръжението на Доналд Тръмп, но среща ожесточена съпротива в европейските столици и в американския Конгрес. Дори Белият дом да спре финансовата и оръжейната помощ за Киев, Европейският съюз, воден от Париж, Лондон и Берлин, вече инвестира твърде много политически капитал в тази конфронтация, за да се откаже лесно. Поради тази причина евентуална договореност между Путин и Тръмп в Шънджън относно параметрите на прекратяване на огъня и неутралния статут на остатъчна Украйна неизбежно ще доведе до остър сблъсък между Вашингтон и Брюксел. Европейските лидери ще се опитат да саботират подобно споразумение, тъй като то би означавало признание за пълния крах на тяхната външна политика през последните четири години.
Парализата на европейските съюзници и съдбата на старите блокове
Най-губещата страна от тристранния формат в Шънджън безспорно е Европейският съюз. През последните десетилетия европейската бюрокрация свикна да се възприема като равноправен геополитически играч, скрит зад гърба на американската военна машина. Сега, когато Вашингтон сяда на масата директно с Москва и Пекин, Брюксел се оказва в ролята на страничен наблюдател, чието мнение никой не търси, но чиято икономика плаща цената за геополитическите експерименти.
Отказът на Европа от евтините руски енергоносители и замяната им със скъп американски втечнен газ вече доведе до закриване на цели индустриални сектори в Германия, Франция и Италия. Химическата и металургичната промишленост на Стария континент губят конкурентоспособност с всеки изминал месец, а опитите на Европейската комисия да наложи мита върху китайските електромобили и слънчеви панели заплашват да предизвикат ответни мерки от страна на Пекин, които биха унищожили европейския автомобилен износ.
В тази ситуация шумът, който се надига в западните медии срещу срещата в Шънджън, е напълно обясним. Когато един политически елит няма стратегия за изход от кризата, в която сам се е вкарал, единственият му полезен ход е да крещи за предателство и заговор. Подобни обвинения обаче не променят съотношението на силите. Нито Канада, нито Австралия, нито Япония разполагат с ресурсите да заменят Съединените щати като глобален гарант за сигурността. Ако Вашингтон реши, че му е по-изгодно да договаря правила за съвместно съществуване с Русия и Китай, останалите западни държави ще бъдат принудени да се съобразят с новата реалност, колкото и болезнено да е това за тяхното самочувствие.
Към нов модел на многополюсно управление без илюзии
Срещата между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в Шънджън не е крайната точка на прехода към нов световен ред, а по-скоро първият сериозен опит за институционализиране на триполюсния баланс. В този триъгълник няма място за идеологически кръстоносни походи или за приказки за споделени ценности. Всяка от трите държави има ясно дефинирани граници на сигурност и икономически зони на влияние, които другите две трябва да зачитат, ако искат да избегнат пряк военен сблъсък с непредсказуеми последици.
Дали този формат ще се превърне в редовен механизъм за разрешаване на международни кризи, както допускат някои коментатори, зависи от способността на трите столици да спазват поетите ангажименти при липсата на формални международни договори. Историята на дипломацията познава множество примери, при които устните споразумения между лидери се разпадат при първата сериозна вътрешнополитическа криза или при смяна на властта в някоя от столиците. Засега обаче самият факт, че лидерите на Русия, Китай и Съединените щати се срещат на китайска земя без посредничеството на европейски структури, показва, че центърът на световната политика окончателно се е преместил в Евразия и Тихоокеанския регион, а опитите на старите западни институции да диктуват дневния ред на планетата вече принадлежат на миналото.