Генерал-лейтенант Сюлеймани наистина беше сериозен трън в задника на американците. „Ал Кудс“ („Йерусалим“), който той оглавява, като част от Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР), е преобразуван поне пет години от външни помощни звена на шиитската народна милиция в части на леката пехота, не толкова отстъпваща на армейските части. Не само това, той също активно действа на прилежащата територия, а в Ирак като цяло се чувстваше почти у дома си.
Парадоксът беше, че американците сами създадоха този проблем. Приемайки се за някакъв вид цивилизатори в Близкия изток, Съединените щати буквално попаднаха в капан с пренасяне на западния механизъм на демокрацията. Не само че западната демокрация не се е вкоренила там (тя изобщо не се е вкоренила никъде), в процеса на прехвърляне беше разрушен сложният механизъм на проверки и баланси, които поддържаха арабския свят в сравнително стабилно състояние.
Положението на Саудитска Арабия и сунитските монархии в Персийския залив като цяло рязко отслабна. Кралството е толкова фатално затънало в блатото на "малката победоносна война" в Йемен. Не се получи превръщането на иракските шиити в противотежест на шиитски Иран. Освен това предателството на кюрдите ясно показа на всички в региона истинската надеждност на всички съюзнически отношения с Америка. Анкара също осъзна безполезността на надеждите да стане Европа.
С една дума, Иран остава единствената достатъчно интегрална сила, притежаваща необходимата воля, ресурси и опит, стремяща се към регионално лидерство. Не че беше толкова нетърпелив за блицкриг, но вакуумът на силата, възникнал в Близкия изток, неизбежно го повлече към геополитическите победители.
И освен това този изключително активен и харизматичен генерал, на когото бойците на „Ал Кудс“ буквално се молиха. Не е изненадващо, че от военен той постепенно започна да се превръща в нещо повече - в политическа фигура. Както стана известно сега, той е долетял в Багдад с причина.
Сюлеймани пренесе официалния отговор на иранското правителство на предложението на саудитците за мирен план в Близкия изток като цяло в Ирак, както и в частност в Сирия. Генералът пристигна в Ирак също не случайно, а по официална покана на правителството на страната, с всички необходими гаранции за сигурност.
Като цяло Иран трябваше да се натиска. Ето защо САЩ саботираха ядрената сделка. За да се поддържа режим на санкции. Както срещу Техеран, така и като инструмент за натиск върху Европейския съюз. И харизматичната изгряваща политическа звезда от шиитската асоциация също трябваше да бъде угасена. Колкото и цинично да звучи.
Друг въпрос е защо американците проведоха операцията толкова предизвикателно тромаво и без да се замислят да прикрият следите си. Такива неща традиционно успешно се разрешават с импровизирана бомба, от автомобил-камикадзе, в най-лошия случай от снайперист, който след това не може да бъде намерен.
Основното тук е, че постигането на целта не дава отговор. Всеки, който трябва, разбира това добре, но не могат да посочат с пръст на публично място. От това въпросът обикновено се свежда само до силни, но празни емоционални изявления на протестни митинги. Защо Тръмп тръгна по другия път, той идиот ли е?
Въпреки това, не бързайте. По-добре оставете настрана емоциите и погледнете какво се случва с професионален военен цинизъм.
Някои коментатори вече са изчислили броя на американските сили в региона, заедно със съюзниците са ги довели до 120 хиляди души. От които поне 80 хиляди вече са разположени там, още 20 хиляди спешно се разполагат, а останалите ще бъдат осигурени от съюзници, включително Турция и другите страни от НАТО. Но на практика ситуацията е много различна.
Бундесверът незабавно изтегли контингента си към Йордания. Шведите се сляха с германците за компания. Дания спря обучението на иракските военни като част от операция "Непоколебима решителност". НАТО прекрати мисията си в Ирак. И турският президент каза това твърдо пред телевизионните камери, че „човек не може да остави без отговор убийството на който и да е командир, който е бил в най-високите ешелони на властта в която и да е страна“.
С една дума, Вашингтон нямаше съюзници, с изключение на балтийските държави и Полша в тази каша. От останалите 100 хиляди пехота 14 хиляди са блокирани в Афганистан и не могат да участват в никакви военни операции без изтегляне и реорганизация.
Както са и напълно безполезни и 2800 войници заети в Сирия. Сериозна група, до 17 хиляди души, е разположена в Кувейт. Правителството на страната обаче забрани използването им от нейната територия за всякакъв вид действия срещу Иран. Имаше дори слухове за началото на изтеглянето на американските сили от страната, но по-късно те бяха официално опровергани.
Въпреки това, във всеки случай американската група не може да се разглежда там. Освен това твърде далеч от потенциален театър за война са 20 хиляди американски войници в Саудитска Арабия, 13 хиляди в Катар, 10 хиляди в Йордания, 5 хиляди в ОАЕ.
Калкулаторът показва, че в действителност Пентагонът има 15-тина хиляди щикове на разположение, които дори и да има къде да се разположат на стартовата линия, са откровено малко за нашествие на сушата в Иран. И без него не може да става въпрос за каквато и да е война.
Това е, ако войната е истинска. Но ако се води само в „Туитър“, разположението на силите се променя драстично. Премествайки кралската пионка на Е4, Тръмп застреля с един куршум три заека. Първо, подчерта колко е як всъщност пред обществото. Той предизвикателно пренебрегна всички публични международни правила и никой не можеше да направи нищо по въпроса. По този начин, преди изборите беше добавен допълнителен знак за плюс в политическата карма .
Второ, той постави Пентагона в положение, в което не му остава нищо друго, освен да започне подготовка за изтеглянето на войските от Ирак. Очевидно е, че иранците няма да детонират тайно атомната бомба в САЩ, но е лесно да превърнат живота на американския контингент в Ирак в ад.
Техеран вече демонстрира с ракетна атака. От изстреляните 15 балистични ракети 11 удариха целите си на две въздушни бази, а американската противовъздушна отбрана, начертана на хартия, не успя да прихване нито една. И това е при условие, че Техеран предупреди Багдад предварително за предстоящия набег. Освен това Тръмп вече започна публично пазарене около условията за изтегляне на американския контингент от Ирак.
Е, и най-важното, трето, докато всички с ентусиазъм обсъждат темата за Третата световна война, която предстои да започне, обществеността и по-важното - медиите напълно забравиха за импийчмънта. Но това е единственото оръжие срещу Тръмп, останало от демократите. Освен това, при липса на здрави правни аргументи, противниците силно натискат изключително емоционалния компонент. Само че ескалацията в Близкия Изток го затъмни.
И го затъмни много удобно. Съдейки по изявленията на иранското ръководство, ракетният удар по двете американски въздушни бази в Ирак (върху една от тях САЩ дори планираха да разположи своите B-52) беше достатъчен отговор. Въпреки че Пентагонът уби иранския генерал и в резултат на ракетен огън нито един американски военен или дори цивилен не беше ранен.
Така че всъщност Тръмп няма нужда да атакува Иран. Но има достатъчно причини да каже в „Туитър“, че с тази смела стъпка президентът на САЩ спря Третата световна война в Близкия изток. Само два месеца преди старта на предизборната надпревара, която започва през март.
Това е отговорът на въпроса – за какво му беше цялата тази военна свирка на Тръмп ?. Избори, госпожи и господа, избори. Копнежът за втори мандат в Овалния кабинет.
Послепис: Което се изискваше да се докаже. При спешното си обръщение към нацията, Тръмп излезе с много големи думи и с това се ограничи. Американската армия остава най-силната в света. Америка иска мир и кани ръководството на Иран да покаже желание за компромиси за просперитета на своята страна. Война няма да има, тъй като никой от американците не е пострадал в резултат на ирански действия и са нанесени само незначителни щети на имуществото. Това е всичко.
Превод: В.Сергеев
