/Поглед.инфо/ Пекин има много повече заплахи по други граници и следователно няма да може да използва цялата си сила във военен конфликт с Индия, ако такъв се случи, коментира политическият анализатор Алексей Куприянов. Според него Москва в такъв конфликт трябва да играе ролята на "омекотител на сърцата", тъй като е приятел и с Пекин, и с Делхи. Но как влошаването между Индия и Китай ще се отрази на износа на руско оръжие?

Китай е първият, който разкри резултатите от преговорите, които проведе с Индия, в руската столица. Говорителят на външното министерство Чжао Лицян заяви в сряда, че министрите на отбраната на двете страни са се срещнали в Москва 22-23 юни, където пристигнаха, за да участват в Парада на Победата. Според дипломата Вей Фенхъ и Раджнат Сингх са се разбрали да „помогнат за деескалирането на конфликта и поддържането на мира в региона“.

В същото време Чжао обвини Индия в неотдавнашната индийско-китайска битка, избухнала на 16 юни в Хималаите. Според представителя на МВнР индийците в началото на май „през нощта, под прикритие на тъмнината, нахлули на територията на Китай“. В резултат на това китайските военни са били принудени да отговорят.

В Делхи от своя страна все още не са коментирали резултатите от преговорите в Москва. Преди това интервюирани от “Уол Стрийт Джърнъл” анализатори прогнозираха, че събитията в Ладах могат да тласнат Делхи към разширяване на военното сътрудничество със САЩ. Но засега Делхи, напротив, демонстрира желание да разшири подобно сътрудничество с Русия. По-рано се появиха неофициални данни, че Сингх е решил да иска от руския си колега Сергей Шойгу ускоряване на доставката на противовъздушните системи С-400 “Триумф”. Освен това, според запознати източници, Сингх е призовал премиера Нарендра Моди да заплати спешна покупка на 33 нови руски изтребителя (МиГ-29 и Су-30МКИ). В индийската преса посещението на министъра дори е наречено „голямото руско пазаруване“. Освен това първата партида “Триумф” ще бъде доставена в Индия до края на следващата година в съответствие с графика.

Разказвали сме подробно, че в нощта на 16 юни, на границата на индийския регион Ладах и Китайски Тибет, са възникнали кървави сблъсъци между военните на двете страни. Най-малко 20 индийски войници са убити, а други 76 са ранени. Според Делхи около 45 китайски войници са убити и ранени. Миналата неделя Индия освободи китайските войници, пленени по време на битката.

Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков вече каза, че Кремъл е загрижен за ситуацията на границата с Индия и Китай.

За това, не рискува ли Москва да се скара с китайците, ако и занапред продава в предишните обеми оръжие на Индия, разсъждава старшият научен сътрудник на ИМЕМО на РАН и експерт от Руския съвет по международни дела Алексей Куприянов.

Алексей Владимирович, известно е, че индийската "улица" е настроена националистически, както повечето индийски медии. Сега те оказват натиск върху Нарендра Моди, с настояване за отмъщение на Китай за мъртвите. Какво решение най-вероятно ще вземе Моди?

Алексей Куприянов: Онези индийци, които палеха китайски знамена и портрети на Си Цзинпин по улиците, всъщност съставляват незначителен процент от целия народ. Не толкова улицата оказва натиск върху Моди, колкото парламентарните партии.

Индийският национален конгрес (партията, ръководена от династията Ганди) е най-остро критикуваща го. Останалите партии подкрепят правителството, но използвайки доста рязка антикитайска реторика от поредицата: „Ние, заедно с Моди, се надяваме, че той ще отблъсне китайците.“

Премиерът все още не е говорил за това, което смята да направи. Можем само да предположим, че Моди има няколко възможности за отговор. Но не мисля, че инцидентът ще доведе до въоръжен конфликт с Китай. Най-резкият отговор в резерв на Моди е да изгради военна сила в Ладах, да засили патрулите там и да демонстрира, че „Индия няма да отстъпи“. Това ще позволи на Моди да намали степента на обществено недоволство, възникнало вече от шест месеца до година. Но то възникна, защото е много трудно да наречем инцидента в Ладах обикновен. Няма жертви в подобни схватки на границата от 1975 г. насам, особено в такъв брой.

Трябва ли сега да продадем на Индия С-400 и изтребители? Пекин ще бъде ли обиден?

Защо да не го продадем? Ако погледнете, отношенията ни с Индия са с по-висок статус, отколкото с КНР. Ако Китай е стратегически партньор за Русия, то Индия е „привилегирован стратегически партньор“.

Индия също е най-големият купувач на нашето оръжие, а китайците изостават два пъти.

Преговорите за продажбата на тези изтребители са вече на шест месеца, индийците отдавна искат да актуализират своя флот. И това не е толкова критична маса от самолети, която може да промени нещо във военния баланс на Делхи с Пекин. Що се отнася до С-400, той като цяло е отбранително оръжие. Индия просто иска да го използва, за да покрие небето си от всякакви изненади.

Както и да е: Пекин не е молил Москва да не продава оръжие на Индия.

Помогна ли конференцията на ръководителите на външните министерства на Русия, Индия и Китай, която се проведе в началото на седмицата, за облекчаването на напрежението?

Подобни конференции по принцип не решават нищо при подобни конфликти. Ясно е, че Русия, оставайки стратегически партньор както на Китай, така и на Индия, играе ролята на „омекотител на сърцата“, но в никакъв случай не е посредник или арбитър. Само увещания, но не и поучения.

Ако започне въоръжен конфликт, няма ли да стане "искра" за Третата световна война?

Много зависи от това дали ще започне война - ограничена или тотална, дали всички войски ще бъдат разположени от две страни. Последното едва ли ще се случи. Малко вероятно е всичко да надхвърли Тибет. Във всеки случай конфликтът няма да надхвърли регионалните размери. Обективно нито Китай, нито Индия се нуждаят от разрастване на битките, и двете страни имат твърде много други проблеми.

В допълнение, театърът на операциите там е много неудобен. Той не позволява провеждането на мащабни операции, като се използват единици, по-големи от дивизия или дори бригада. Китайските мощни сили за нападение на въздух в планината са безполезни. В такива случаи всичко вече не зависи от технологията и силата на военнопромишления комплекс на цялата страна, а от решителността и изненадата на действията на командирите на части на място.

Освен това изходът от конфликта ще зависи от международното разпределение на силите. Например, каква позиция ще заемат Америка и Япония, дали Делхи, например, реши да блокира китайската търговия в Индийския океан към Европа.

Борбата ще се разпространи до Индийския океан?

Чисто теоретично такъв сценарий може да се представи, но днес ВМС на никоя държава не са достигнали нивото, за да водят ефективно борба за надмощие над големи водни площи далеч от бреговете си.

Като цяло коя държава печели сега надпреварата с оръжие и в кои класове?

Китай - недвусмислено във всички класове. Китайската армия е технологично по-мощна и организирана от индийската. Пекин обаче има много повече заплахи по другите граници и следователно няма да може да използва цялата си сила при военен конфликт с Индия, ако има такъв. Във всеки случай, ако говорим за трансграничен конфликт в малък планински район, военно-технологичното предимство няма да играе решаваща роля.

Обменът на ядрени удари напълно ли е изключен?

Такъв сценарий изисква някакво трансцендентално ниво на ескалация, при което съществуването на Китай или Индия ще бъде пряко застрашено. Относително казано, ако китайските танкови клинове могат да превземат Делхи или голям индийски десант се стовари в покрайнините на Пекин.

Тогава какъв сценарий ви се струва най-реалистичен?

А. К .: Всичко зависи от това доколко китайците и индианците могат да се разберат. Днес виждаме, че и двете страни не разбират сигналите, които опонентът им изпраща. Там, където трябва да седнете на масата за преговори, има игра на мускули и амбиции, което намалява взаимното доверие.

Сега и двете страни са изтеглили войските, за да не се нервират взаимно. Механизмът на взаимодействие между тях е ясно разработен на всички нива - от военно до политическо. Но това очевидно не е краят на конфликта - никой не изтегля войските окончателно.

Превод: В. Сергеев