„От 9 август се занимаваме с поредната глава на информационната война с използване на военна тематика, провеждана от Александър Лукашенко. Тя има няколко цели - една от тях е да успокои пламъка на белоруското общество, на което Лукашенко, размахвайки сабичката си, не прави особено впечатление. Западът е вторият адресат на гръмките изявления на Лукашенко. По този начин разказът на Лукашенко може да бъде разделен на няколко направления“, каза Анджей Вилк, експерт от Центъра за източни изследвания, пред Polskie Radio.
Той смята, че Лукашенко няма да успее да включи армията, за да отвърне на протестиращите, преди всичко защото Москва, а не той, е която от дълго време решава оперативните въпроси, свързани с белоруската армия. Александър Лукашенко винаги подчертава, че всякакви учения имат тактически характер. Ако възнамерява да заплашва с война, ще трябва да говори за стратегическото измерение, но белорусите практически не провеждат самостоятелно оперативни учения, а само с руснаците.
Експертът е сигурен, че ако въпреки това руснаците залагат на решаването на неотложните проблеми с помощта на сила, те ще използват не армията за потушаване на протестите, а Руската гвардия, ОМОН и други подразделения. „В тази ситуация изобщо не е необходимо да се използва армията, но, разбира се, винаги можете да плашите с нея.“, подчертава Вилк. Москва не се нуждае от военна намеса. Украйна очевидно искаше да се отдалечи от Русия, протестите бяха породени от неподписването на споразумението за асоцииране с Европейския съюз, но Белорусия за сега не бяга от Москва. „Нищо особено не се случва във военно отношение. Плановете се сбъдват. Ако ситуацията беше наистина критична, белоруските войници нямаше да отидат на ученията „Кавказ-2020“, добавя той.
В разговора той обръща внимание на факта, че Лукашенко заплашва Запада с възможността за кървава репресия срещу протестиращите и кървав сблъсък на границата с Полша и Литва, възможно не без помощта на руснаците. „Това е опасен ход на мисли ... Защото това, което всъщност се случва в Белорусия, от военна гледна точка, е в противоречие с това, което казва Лукашенко. Сега той хвърля предимно думи за белоруската армия и съюзническата армия. Преди това Лукашенко никога не е злоупотребявал с военна реторика до такава степен и никога не е използвал военните въпроси, за да постигне на своите актуални политически цели.“, обяснява полският експерт.
Той обръща внимание на хода на ученията „Славянско братство“, които тази година се различават от проведените до момента. Поради отказа на Сърбия да участва в тях, за първи път в историята това са двустранни белоруско-руски учения. Освен това, вместо обичайната продължителност от една седмица, те ще продължат цели две седмици - и ще има втори етап с участието на няколко хиляди войници. Експертът е сигурен, че тези решения показват, че руснаците са се съгласили, че Лукашенко е „изиграл картата” на руското военно присъствие в Белорусия. „Не знаем какъв е напредъка на преговорите между Путин и Лукашенко в Сочи. Всичко обаче сочи към факта, че Лукашенко поиска да му бъде позволено да остане на власт в замяна на по-голяма свобода за Русия, включително във военно отношение. Може би е имало уговорка Кремъл да не обявява постоянното си военно присъствие в Белорусия, защото това, меко казано, не звучи много добре. Лукашенко може да им е предложил да правят каквото си искат във военната област в замяна на оказване на подкрепа.“, разсъждава той той.
При това Вилк не изключва факта, че Русия от много години мисли да постави друг човек на мястото на Лукашенко. Същността на процеса на замяна обаче е, че в резултат на това белорусите няма да вдъхновяват руснаците да заменят властта. От гледна точка на Кремъл напускането на Лукашенко трябва да бъде внимателно контролирано.
Голямата активност на Русия, според експерта, се дължи и на факта, че в момента Западът реагира по-активно на предизвикателствата на Москва, която започва ученията „Кавказ-2020“ с участието на 80 хиляди военнослужещи. В началото на август 18 държави бяха поканени на ученията в Кавказ, включително Китай, Индия и Турция. Москва може да се е опитала да създаде „коалиция на мира“ срещу Съединените щати, но не й се получи.
В резултат на това в ученията участват Русия, Китай, Пакистан и някои от руските сателитни държави от постсъветското пространство. Участието на Китай може да означава, че Москва и Пекин са стигнали до заключението, че сами не могат да се справят с главния враг - САЩ, тъй като именно антиамериканизмът е крайъгълният камък на отношенията между Китай и Русия. Разбира се, от американска страна систематично се появяват предложения, за да убедят Русия да си сътрудничи с нея срещу Китай, но в двойка със САЩ Русия би била много по-слаб партньор от Китай, за който партньорството с Русия във военната сфера продължава да бъде привлекателно, обобщава в интервюто с портала на Polskie Radio експертът от Центъра за източни изследвания Анджей Вилк.
Превод: М.Желязкова
