/Поглед.инфо/ Всички разбират, че на фронтовете на СВО се кове новият елит на Русия. Това е именно съсловието на смелостта (по Хегел), на което предстои да даде ново начало на държавата. Очевидно е, че героите от войната на фронта вече се делят на бъдещи архетипи: чисти воини, командири, изобретатели, творци, стратези, стопани. Сред тях се формира и съсловието на идеолозите. Ярък техен символ беше Владлен Татарски, мнозина днес се групират около фронтовия философ Коробов-Латинцев. Там се създава философията на войната.
Всъщност на фронтовете на СВО се ражда нова институция на философията, каквато трябва да бъде (а не сборище от предатели). Осмисляйки метафизиката на войната, нашата свещена руска война, за идеалите на всемирната светлина, може справедливо и отговорно да се намери в обновеното общество – народа като армия, както във войската на духа и тялото – място за всички типове. Важното е да се започне отгоре и да се провери със смърт доблестта и достойнството. Това е най-добрата от йерархиите, тук няма как да се излъже, да се престори. Във войната се проявява битието, преминавайки през съществуването.
Само организацията на войската на екзистенциална основа ще доведе до победа. Това не е нещо техническо. Победата винаги и преди всичко е победа на духа.
Но всичко ще е напразно, ако няма победа в тила. Нужна ни е нова философия на тила. Върнали се от фронта, нашите герои ще се окажат не в онова общество, в което е трябвало да се окажат. Това ще се случи при всеки случай, но отговорните за тила имат особена мисия: да се измени общественото съзнание, че то да бъде готово да приеме новия елит. С широкия народ няма да има проблеми. Но властта трябва да разбере, че съдбата на държавата зависи от това, в какво общество ще се върнат от победата руските войници. Каква ще бъде тази държава. Ясно е, че не такова, каквото е било и дори не такова, каквото е сега. Различно.
Различна – обновена, възвишена, справедлива – руска държава трябва да започне да се гради още сега. И трябва да се започне с образованието, науката и културата, които трябва да бъдат стремително съгласувани, хармонизирани, синхронизирани със стихията на свещената война, която Русия води с цивилизацията на Запада. Смисълът на тази война трябва да бъде ясен и на фронта, и в тила. От всички. Всяко съмнение, колебание и неразбиране може да са катастрофални.
Човекът се завръща от войната. Цял или не. И обществото трябва да го приеме достойно. Той е видял смъртта, носил е смъртта, смъртта го е докоснала. Той няма да търпи крещящи несправедливости, корупция, леност, простащина и цинизъм спрямо това, за което е проливал кръв. Той е воин и герой и иска уважение. Но не само за себе си и другарите, а към народа, история, държавата, религията и ценностите. Значи той признава и ще гради и развива единствено такава държава, която ще съответства на това.
Същото и семействата, с всички хора, загубили близки, които няма да се върнат от тази война никога повече, ще могат да живеят, дишат, трудят и градят единствено в свят, в който тяхната памет ще бъде почитана, а идеалите, за които са си дали живота, са поставени в центъра като висш хоризонт, като нравствен императив, като цел.
Съветският съюз всъщност, вероятно, пада заради Афганистан. Но не заради самото поражение, а защото героите се върнаха в общество, което не искаше да ги знае, което не призна подвига им, а ценностите и идеите, за които умираха, изсъхваха и не вдъхновяваха никой. Впрочем, нещо подобно се случва със загубилата през Първата световна война Германия. Знаем последиците: нашата страна рухва, а в Германия от Ваймарския упадък се надига черна и зла сила, вкарала Европа в кървав кошмар.
Затова сега незабавно – мисля, че веднага след изборите – трябва изцяло да стартираме истински, а не козметични, не на парче, а пълноценни и пълноводни патриотични реформи. По принцип всичко е готово за това и на места дори е започнало.
През последните десетилетия Русия отчаяно се стремеше да се интегрира в западния свят, раболепно подражаваше на Запада, попиваше неговите либерални ценности, прийоми, критерии и технологии. Всичко това единствено ни отслабваше – особено в сферата на морала, духа, самосъзнанието. Отровният постмодернизъм разлагаше културата, технокрацията – науката, а индивидуалистичния код – образованието. Всъщност хуманитарната сфера на руското общество под формата на „демократизация“ и „либерализъм“ неизменно подкопаваше основите на държавността, традиционните ценности и цивилизационната идентичност.
Днес е просто престъпно да се движим в тази посока. Това означава да работим за врага. Днес осъзнаваме, че някои от вчерашните "лидери на мисълта" се оказаха "чужди агенти", по същество врагове на народа. Някои от тях вече направиха своето самопризнание като русофоби, други тепърва ще го правят. Но не става дума за индивиди. Това е въпрос на социална философия, идея. На това място царуват западни клишета, сурогати на мисълта, стратегии на социалното инженерство, които последователно разлагат руското цяло, народ, държава, идентичност, разпръсквайки всичко на егоистични отделни атоми. В течение на 30 години хуманитарните науки и самият културен стил бяха преустроени към този либерален код. Това е, което трябва да бъде отсечено и изкоренено още сега.
Това е задачата на философията на тила, на патриотите, чиято мисия е такава трансформация на обществото, за да бъде заедно и солидарно насочено като стрела към победата и за да може върналите се от войната победители уверено да кажат, че това тяхната страна, техния народ и тяхната власт. Достойни за тях и техните подвизи, за подвизите на техните събратя и всички, завърнали се от войната или останали да лежат там, на старите земи на велика Русия, достойни за тази страна, народ, общество и власт. Защото ние сме народът. Народът на победителите.
Превод: В. Сергеев