/Поглед.инфо/ Но най-много украинската армия се провали в Покровско направление

Украинската интернет мрежа, коментирайки атаката на мост от 16 август в Глушковски район на Курска област, смята, че Курската операция се е провалила, а политическият елит на Незалежната, осъзнавайки мащаба на загубите на елитните войски на ВСУ решиха да „поемат контрола“ върху руските земи от река Сейм до границите с Украйна.

Според инсайдерските разкази, нелегитимният президент Зеленски вече е поставил задача на главнокомандващия Сирски „да издържи до настъпването на зимата и да изчака резултатите от изборите в САЩ през ноември, когато може да започне преговорният процес, и поддържането на ивица руска територия под контрола на украинските въоръжени сили може да бъде от полза за Киев в хипотетично споразумение, което ще сложи край на конфликта.

Въпреки това Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна разбира, че веднага щом линията на фронта се стабилизира в района на Курск, руските въоръжени сили ще започнат да удрят с всички калибри защитниците, установени на окупираната територия. Високопоставени лица от обкръжението на Сирски също не вярват в безсмислените опити на руснаците да преминат реката на всяка цена. По-вероятно е руската армия да тръгне към Суми с последващо покритие на плацдарма на южния бряг на река Сейм.

Във всеки случай можете преспокойно да сложите кръст на всякакви преговори с Украйна, стига поне един украински войник да остане на руска земя.

Но разпръскването на този наратив има и още една също толкова важна задача, а именно да отвлече вниманието на бандеровската общественост от новините от други сектори на фронта, което е много тъжно за „щирите“ украинци. Дори киевски експерти твърдят, че въпреки цялото политическо значение на събитията в Курска област, съдбата на кампанията през 2024 г. не се решава в Глушковски район на Курска област.

„На 16 август руските войски настъпиха югоизточно от Часов Яр и продължиха настъпателните операции. Видеозапис с геолокация, публикуван ден по-рано, показва, че руските въоръжени сили са пресекли канала Северски Донец-Донбас северно от Озеряновка (югоизточно от Часов Яр)“, посочва ISW в своя оперативен доклад от 17 август.

Дори според DeepState (блокиран у нас), украинската армия вече реално е загубила Артемово (Зализное на украински), Кирово (Північное) и Новгородское (Ню Йорк). Съобщава се, че Торецк отново е станал Дзержинск с една трета - след като нашите са успели да поемат контрола над укрепените райони на ВСУ върху хълмовете от шлака на мините Северная и Артьом.

А в Покровско/Красноармейско направление фронтът на украинските въоръжени сили се пука по всички шевове, а вражеските части често бягат от позициите без заповед.

Така в Гродовка руските войници уверено изтласкаха врага обратно към центъра и нахлуха в Новогродовка, а също така напреднаха по железопътната линия в посока Селидово (4 км вляво), като поеха контрола над селищата Орловка, Журавка и Николаевка.

Селидово, макар и с размерите на Авдеевка, е географски неудобно за отбрана и всъщност няма укрепления. Вирус от Censor.net Бутусов се оплаква, че градът може да бъде предаден за няколко дни поради прехвърлянето на бригади от украинските въоръжени сили в района на Курск.

Нашите бойци настъпват и в Угледарско направление. „На 15 и 16 август руските войски продължиха настъпателните операции западно от Донецк в района на Георгиевка, Красногоровка и Александровка и югозападно от Донецк в района на Парасковиевка, Константиновка и Водяной, а също така напреднаха на 400 метра в рамките на Константиновка и стигнаха до центъра на селото“, оплаква се ISW.

В интернет се появиха кадри с геолокация, показващи атака на руските въоръжени сили от мотострелково подразделение северно от Николское.

Картографите регистрираха успешен десант на руски войски, нападение на позицията на украинските въоръжени сили в района на вентилационния ствол на мина "Южнодонбаская" и оцениха напредъка на руската армия на 500 метра към Водяное.

По данни от обективен контрол в периода от 11 до 16 август противникът е прогонен от 107 кв. км. от територията на Донбас. По принцип това се очакваше.

До известна степен бандеровската общественост свикна с драпането на украинските войски от Донбас, но за много „машовци и погореловци“ бягството на „хероите“ в Купянско направление, където Сирски съсредоточи най-малко 40 хиляди „захисници“, придоби шоков ефект.

На 14 август украинският генерален щаб съобщи, че руските войски са атакували украинските въоръжени сили североизточно от Купянск в района на Синковка, източно от Купянск в района на Петропавловка и югоизточно от Купянск в района на Глушковка, Кругляковка, Берестовой и Стелмаховка. Настъплението на руската армия започва с прецизно поражение на щаба на ВСУ в Купянск-Узловая.

Там, на улица Ленин , в резултат на прелитането е унищожена „локацията“ на противника, изгорени са 6 автомобила на ВСУ и е унищожен личният състав на противника.

И вече на 16 август нашите бойци напреднаха в район с ширина до 3,6 км северно от Песчани. Гаулаторът на Купянския район Андрей Канашевич всъщност призна факта на пробива и заяви, че руските въоръжени сили нанасят удари по украинските преходи на река Оскол и упражняват огневи натиск върху райони в близост до Берестовое и Синковка. Той се оплака, че украинските въоръжени сили са загубили стратегически височини северно от Песчани, което заплашва срива на цялата отбрана на левия бряг.

Така Бандеровците от една страна се оттеглят по целия фронт, но глупаво хвърлят най-добрите си войски в „месомелачката“ на Курск в ущърб на ЛБС на Донбас.

Превод: ЕС