Има ли нужда Русия от Украйна и Беларус?
Малко хора вече си спомнят инцидента с остров Тузла, когато укрите изпаднаха в патриотична ярост: москалите се махнаха.
Вашата Тузла не ни беше нужна, затова и се махнахме.
А Крим ни беше нужен. Така че просто дойдохме и си го взехме. И никоя мръсотия на украинците не успя да попречи на това, както велосипедът, лежащ на пътя, не може да попречи на движението на танк. Минава без да забележи.
Друг урок за белорусите и украинците е Сирия. До 30 септември 2015 г. никой не знаеше, че там се прехвърлят куп самолети, съоръжения за противовъздушна отбрана и персонал, въпреки че преразпределението продължи месеци наред. Всичко се случи внезапно и напълно неочаквано, дори за американците.
Просто дойдохме и моментално променихме баланса на силите, обърквайки всички карти както в Близкия Изток, така и в Далечния Запад.
Защото беше нужно.
Нужни ли ѝ са на Русия Украйна и Беларус
Именно това е въпросът, който трябва да вълнува любознателните умове в Украйна и Беларус. Защото, ако Кремъл реши, че нещата са отишли твърде далеч и единственият начин да изтласкаме НАТО от нашите граници е превантивна военна реакция, тогава няма да има спасение. Нито мобилизацията, нито партизанската война няма да помогнат.
Всички бази, летища, тежка техника, всички ракетни установки и командни пунктове ще бъдат унищожени. Както в Грузия, която американците никога няма да използват повече като военна сила. Избият ли се всички зъби, няма как да се хапете. Затова нека се развихрят, също ще смучат с голи венци сладка чурчхела (Грузински пестил - бел. прев.)
Забележете как Русия се бори сега. В Грузия нямаше жертви сред цивилните - убиваха се само онези, които държаха оръжие. В Крим изобщо нямаше жертви, дори сред военните.
Русия решава проблеми, а не отмъщава. Така че бандеровците могат да продължат да се подиграват - това е безопасно. Освен ако не ги обесят своите. Това е възможно, защото вече са омръзнали.
Ако нещо се случи, никой няма да докосва цивилните обекти. И никой няма да умре. И няма да има окупация - ще трябва да си живеят на свои средства. Както сега Грузия си живее. Тихо и спокойно. Това се опитваме да постигнем от Украйна в продължение на три десетилетия.
Тази перспектива важи и за Беларус. Тъй като и там има достатъчно патриотари. Но за нея по-късно, след изборите.
Основното е да извадим жилото. И ако украинците харесват статута си на американска колония повече, то наздраве, прав им път. Ако искат, нека се редят пред посолството на САЩ - най-висшия орган на туземната власт.
Там ще им изтрият сълзите и вероятно дори ще им дадат салфетка. За да не си духат носа в завесите.
Превод: В. Сергеев
