/Поглед.инфо/ “Русино, предай се!” - този призив сам по себе си, дори подкрепен с военни успехи, не работи. За да попречите на руснаците да спечелят, трябва да ги убедите, че се бият за грешната кауза - и нашата история дава убедителни примери за това. Освен това границата между разсъжденията на искрените пацифисти, агитацията на противниците на властта и пропагандата на врага, макар и важна за съвременниците, е почти напълно изтрита върху скрижалите на нашата история.

Царят ви кара да воювате за ненужните ви проливи, капиталистите забогатяват от световното клане - империалистическата война трябва да се превърне в гражданска, долу буржоазията и земевладелците! Това казват болшевиките по време на Първата световна война, надявайки се, че в общоевропейския огън на войната ще се роди световна революция. В Берлин и Виена деморализацията на руската армия и руското общество се смятат за важно, но не вярват в способността на една маргинална партия, значителна част от чието ръководство живее в изгнание, да повлияе на състоянието на духа в Русия.

Да, умората от войната и оплакванията към върховна власт се натрупват в обществото, но никой не поставя под съмнение боеспособността на Русия - напротив, на мнозина им се струва, че победата не е далече и най-вече ѝ пречи структурата на властта: некомпетентността , корупцията, предателството. И през пролетта на 1917 г. либералната част от руския елит, всъщност разчитайки на съюзниците, принуждава царя да абдикира и поема властта в свои ръце. Но вместо да се издигне, Русия незабавно потъва във вътрешни сътресения и раздори, бивши изгнаници, включително болшевиките, започват да набират популярност - и след няколко месеца антивоенните настроения завладяват както армията, така и мнозинството от народа. Русия не само не печели, по-голямата част от европейската ѝ територия е окупирана от Германия, започва Гражданската война и страната на практика се разпада. Вместо „неправедна империалистическа война” народът получава още по-страшна война.

В началото на Великата отечествена война ситуацията на фронтовете е катастрофална за нас, милиони са пленени, а в своите листовки германците уверяват, че не са врагове на съветския народ, напротив, има общ враг - Сталин и болшевишката власт, която поробва руския народ. Изминават само две десетилетия от Гражданската война и има много пострадали по време на лишаването от собственост, колективизацията и репресиите. Но надеждите за разлагане на Червената армия бяха напразни - власовщината не се превръща в масово явление. Нашият народ има много проблеми с властта, но необходимостта от защита на Отечеството прави войната наистина свещена. Нашите предци не обръщат оръжията си срещу властта си и печелят войната.

Какво виждаме сега? Повторение на миналото: в опит да се деморализира нашето общество се използва целият богат опит от миналия век. „Смъртта на Сталин ще спаси Русия“, призовават нацистките пропагандисти. Какво да кажем сега за необходимостта от „отстраняване на Путин“? Лозунгът „Руснаците няма да умират на фронта за яхтите на олигарсите“, популярен преди десет години, не звучи (заради ареста на яхти на Запад), но е пълно с аргументи, че „само олигархичната държава и капиталистическата власт нужда от тази война”. Ами призивите към малките народи и националности с обещание да деколонизират Русия и да им дадат независимост. Малко се използва тезата за „завземането на чужди земи“ – основно с поглед върху младите хора, които не познават родната си история и смятат Украйна за „суверенна европейска държава“. Но основният рефрен е, че вашето правителство е некомпетентно, корумпирано, слабо. Освен това се работи едновременно върху две страни: както върху частта от обществото, която иска скорошно прекратяване на бойните действия при всякакви условия, така и върху онези, които, напротив, е недоволна, че властите не знаят как (не могат , не искат) да се бият правилно. И за да се спечели, трябва да се сменят.

Каква е новостта? Фактът, че няма разлика между гласовете на врага и антипутинската опозиция, тоест политическата емиграция: те говорят почти едно и също. Но както през Първата, така и през Втората световна война емиграцията (революционна в първия случай, бяла във втория) не сътрудничи на врага на своята страна: дори Ленин, който призовава за поражението на всички правителства, не иска да вземе Германски пари от Парвус и сред по-голямата част от бялата емиграция не последват пътя на атаман Краснов, който взема страната на германците с оръжие в ръце. Сега политическата емиграция е почти изцяло на страната на враговете на Русия (естествено, оправдавайки се с това, че уж са просто „врагове на Путин“).

Научихме ли уроците от собствената си история? Като цяло, да. Имунизирани ли сме срещу повтаряне на собствените си грешки? Далеч не напълно. Но за разлика от Първата световна война, сега няма предпоставки за истинско „предателство по върховете“ – не такова, измислено от депутатите от Думата, които го търсят в щаба и царското семейство, а това, което на 17 февруари става, когато част от властта и елита предават своя върховен главнокомандващ. Още повече, че сега няма предпоставки нито за заговор на условни „патриоти“ (все пак Николай II е свален от тези, които вярват, че ще воюват по-успешно от него), нито за заговор на условни „пораженци“ (има дори и такива сред най-високите ешелони на властта, които вярват във възможността за отстъпки, които да се споразумеят със Запада). Тоест на практика сме застраховани от сътресения по върховете, но самото общество трябва да издържи изпита на зрялост и мъдър патриотизъм.

Претенции към властта, към номенклатурата, към елита като цяло може да има – както основателни, така и предизвикани, но всеки път, когато говорим за тях, трябва да помним, че никой освен нас самите не може да ни открадне победата. Както и това колко усилия полага врагът-изкусител, за да ни разцепи, обърка, разиграе и доведе до самоунищожение. Историческата памет за причините за нашите победи и поражения е най-добрият помощник по пътя към победата. По пътя към която руснаците не се паникьосват, не се обезсърчават и не се отказват.

Превод: В. Сергеев

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?