В руските медии през последните дни се появиха твърдения, че Москва е изпратила предупреждение към арменското ръководство относно последиците от евентуално по-нататъшно политическо и икономическо сближаване с Европейския съюз. Според публикацията става дума за писмо, приписвано на руския министър на енергетиката Сергей Цивилев, в което се поставя въпросът за бъдещето на преференциалните доставки на газ, петролни продукти и сурови диаманти за Армения. Самото съществуване и съдържание на подобен документ следва да се разглеждат внимателно и с необходимата условност, докато няма официално потвърждение от всички заинтересовани страни. По-важен от самото писмо обаче е въпросът защо подобна тема изобщо се появява в публичното пространство.
Отговорът започва от цифрите.
През последните десетилетия отношенията между Русия и Армения не се изграждат единствено върху исторически връзки или военни съюзи. В основата им стои мащабна икономическа инфраструктура. Енергетиката е само една част от нея. Армения получава руски природен газ по цени, които традиционно са по-ниски от тези на европейските пазари. Страната разчита на руски доставки на горива, на достъп до руския пазар за значителна част от своя износ и на специалния режим, който Евразийският икономически съюз предоставя на своите членове.
Тук има нещо, което често се губи в политическите декларации.
Политиците могат да говорят за геополитически избори, но домакинствата плащат сметките за отопление.
Според данните, цитирани в публикацията, Армения плаща около 177,5 долара за хиляда кубически метра газ. Ако някога се стигне до преминаване към значително по-високи международни цени, ефектът върху икономиката би бил осезаем. Не защото арменската икономика е слаба, а защото е малка. При малките икономики всеки голям ценови шок се усеща много по-силно. Особено когато засяга енергията, която след това влиза в цената на транспорта, храните, производството и услугите.
Това не означава автоматично катастрофа.
Но означава сериозен проблем за всяко правителство.
Още по-интересен е въпросът за логистиката. В политическите дебати често се говори за европейска перспектива, европейска интеграция и европейски избор. По-рядко се говори за географията. Армения няма обща граница с Европейския съюз. Между Армения и европейския пазар стоят Турция, Грузия, Черно море и цяла поредица от инфраструктурни ограничения. Това не прави европейското сътрудничество невъзможно. Прави го по-скъпо.
Числата обикновено са по-малко романтични от лозунгите.
Същото важи и за износа. Според различни оценки Русия остава водещ външен пазар за голяма част от арменската селскостопанска продукция. Плодове, зеленчуци, консервирани продукти, алкохолни напитки. Това не означава, че тези стоки не могат да намерят други пазари. Могат. Въпросът е колко време ще отнеме и на каква цена.
Особено показателен е секторът на коняка.
Арменският коняк е част от националната икономическа идентичност още от съветската епоха. Руският пазар исторически е основният потребител на тези продукти. Ако достъпът до този пазар бъде ограничен по регулаторни, търговски или политически причини, производителите ще трябва да търсят нови канали за реализация. На теория това е възможно. На практика европейският пазар на спиртни напитки е един от най-конкурентните в света. Там вече действат мощни френски, шотландски, ирландски и испански производители с десетилетни позиции и изградени дистрибуторски мрежи.
Подобна е ситуацията и при диамантите.
През последните години Армения разви значителен сектор за обработка и шлифоване на сурови камъни. Моделът е сравнително прост – внос на суровина, обработка и последващ износ с добавена стойност. Ако веригата на доставки бъде нарушена, това би създало трудности за цял отрасъл, който осигурява приходи и работни места.
Съществува и още един фактор, който често остава извън публичния разговор.
Арменската диаспора в Русия.
Според различни оценки стотици хиляди арменски граждани работят или развиват бизнес в Руската федерация. Паричните преводи оттам представляват значим ресурс за арменската икономика. Всяка промяна в режима на достъп до руския трудов пазар би имала последици далеч извън рамките на междудържавната политика.
Тази зависимост обаче има и друга страна.
Армения неслучайно търси нови партньори.
След събитията в Нагорни Карабах и последвалите политически сътресения част от арменското общество започна да поставя под въпрос ефективността на досегашния модел на сигурност. Именно там трябва да се търси коренът на сегашния курс на правителството на Никол Пашинян. Не само в отношенията с Европейския съюз. Не само във Вашингтон. А в разочарованието на значителна част от обществото от резултатите на старата система.
Тук версията на руските анализатори започва да среща своя основен проблем.
Тя обяснява икономиката сравнително убедително.
Но не обяснява политиката.
Защото ако всичко опираше единствено до пари, процесите в Армения вероятно никога нямаше да стигнат дотук. Очевидно съществуват и други фактори – въпроси на сигурността, обществени настроения, отношенията с Азербайджан, ролята на Турция и оценката на арменските елити за бъдещето на региона.
Именно затова спорът между Москва и Ереван трудно може да бъде сведен до цената на газа.
Газът е само индикатор.
Зад него стоят два различни проекта за развитие на страната.
Единият предполага запазване на дълбоката интеграция с Русия и Евразийския икономически съюз. Другият разчита на постепенно отваряне към Европейския съюз и Запада. И двата варианта имат цена. И двата варианта имат рискове.
В Ереван вероятно смятат, че могат да балансират между двата центъра на сила.
В Москва очевидно започват да показват, че подобен баланс има граници.
Колко далеч ще стигне този спор, засега остава открит въпрос. Засега няма официални решения за прекратяване на икономически преференции. Няма и признаци за незабавен разрив. Има обаче нещо друго – все по-ясен сигнал, че отношенията между Русия и Армения навлизат в период, в който старите договорености вече не се приемат за даденост.
А когато една система започне да преразглежда собствените си правила, обикновено следват решения, които доскоро са изглеждали немислими.
