/Поглед.инфо/ Съкрушителният провал на западните санкции беше една от основните изненади на настоящата криза и първите месеци на Специалната военна операция. Разбира се, не говорим, че драконовските мерки на нашите опоненти не оказаха ни най-малко влияние върху вътрешната икономика и целия икономически живот на народа и страната. Това далеч не е вярно. Ясно е обаче, че санкциите не постигнаха ефекта си.

Русия като система оцеля, може би дори стана по-силна в някои отношения. И в същото време колективният Запад като система изпитва очевидни, макар и може би не критични трудности. Има пукнатини, които изискват нестандартни решения и са изпълнени със сериозни социални последици. Именно с нестандартните решения сегашната политическа класа в Европа и САЩ си има големи проблеми. В много отношения тази класа се превърна в затворник на идеологията, която се оформя през последните десетилетия, и се оковава с идеологически изисквания и клишета.

В известен смисъл това „отразява“ ситуацията в късния СССР и само по себе си такова стабилно впечатление е обнадеждаващо, създавайки условия за „голям реванш“. Все пак е по-добре да не се залъгваме с утешителни картинки, те лесно могат да се окажат мираж. Много по-интересно е да разгледаме по-отблизо какво се случва в собствената ни страна, какви нестандартни възможности за развитие, разбиране на стратегическите задачи и най-важното ценностна ориентация имаме. Ценностната ориентация тук е на преден план, дори само защото всеки икономически живот се определя от това, за което хората живеят, какво виждат като добродетели и пороци на техния начин на живот, успех и щастие.

Ако говорим конкретно за икономиката, тогава всичко е объркващо в ценностите. Колкото и парадоксално да изглежда, ние не успяхме да се отървем от спомена за „стоковия дефицит“ от късния съветски период дори 30 години след разпадането на СССР. Някои социологически измервания от 2022 г. показаха, че съгражданите се страхуват повече от недостиг на стоки и растящи цени, отколкото от ескалация на конфликт и ядрена война. Въпреки това, освен историческата памет, ситуацията е повлияна и от разпръснатото потребление като основна характеристика на стила на живот и набор от правила, които – в екзистенциален смисъл – оспорихме на 24 февруари 2022 г. Ако е напълно грубо, някои се страхуват, че няма да има какво да ядат и няма как да заведат децата на училище, докато други се страхуват, че няма да могат да сменят колата и смартфона. И това са много различни емоции.

За да разберете за какво наистина има смисъл да се тревожите и от какво по принцип не трябва да се страхувате, трябва отново да се опитате да отговорите на въпроса как Русия успя да издържи на набора от мерки, предназначени - според хиляди добре обучени западни експерти - да изтрият икономиката ни на пух и прах? Какво се случи пред очите ни и защо това не е чудо, а естествено развитие на ситуацията?

Когато нашите западняци и полузападняци, многобройни привърженици на великата сила на пазара и свободното движение на капитали, говореха за последиците от отпадането на Русия от глобалистките схеми и установените връзки, те винаги припомняха пороците на икономическото развитие, мащаба на изтеглянето на капитали и "мизерните" 3% от световната икономика. Изглежда, че тук всичко е така. Но освен факта, че освен Запада, и Изтокът, и Югът неочаквано се появиха в системата на глобалните отношения и изведнъж нямаше откъде да се теглят пари, и оттук нататък те могат да бъдат полезни тук, на място, друго обстоятелство влезе в игра, често неотчетено от анализаторите, които са свикнали да мислят във финансови термини.

Глобалният свят от началото на XXIвек е изграден върху един вид „споразумение“, върху факта, че много преувеличени, празни ценности остават ценности само защото „се съгласихме“. Силата на "новите дрехи на краля" е почти тотална, влиза в сила една почти детинска игрова подредба, която се амортизира всеки път, когато условният "родител" (в нашия случай "голямата история") повика за вечеря. Ако историята свърши и всичко се успокои в "американския свят" в планетарен мащаб, както мечтаеше навремето Фукуяма, играта можеше да продължи безкрайно. Освен това има свои собствени бенефициенти и собствена социална подкрепа - също по целия свят.

Но ситуацията се оказа друга. Завръщането на великата история все повече показва липсата на съдържание в хиляди съвременни форми. Това се отнася за културата и изкуството, образованието, науката и т.н., но преди всичко за икономиката, чийто лъвски пай работи в сферата на разпръснатото потребление, тоест ненужното. Програмират ни за смартфони с нови и нови качества, за камери в тях, които вече са по-готини от полупрофесионалните фото и видео камери, за маркови дрехи, за автомобили, които се актуализират на всеки пет години и прочее. Това се превръща в стимул, който определя поведението на милиони хора.

Това са само тези области, където има много малко от Русия. Но има и друга икономика – икономиката на необходимото и достатъчното. В човешкото измерение това, което е необходимо и достатъчно, са топлината и храната. И ето - така се случи, повече по волята на съдбата, отколкото с усилията на управляващите - именно Русия присъства в пълна тежест и перспектива. И отстраняването ни е невъзможно, колкото и да се говорят и да се налагат санкции по този въпрос.

Развитието на кризата след 24 февруари блестящо потвърди шокиращата невъзможност да се „мине без Русия“. Те имат нужда от нашата топлина и храна. За нас техните джаджи, дрехи и курорти са приятни, но нищо повече. Икономиката на необходимото и достатъчното така или иначе побеждава икономиката на „забавлението и излишъка“. Когато става въпрос за истинска битка, „договореното“ вече не работи. Дори тези, които биха искали да се съобразят с „игралните правила“, няма да могат да направят това. Царят е гол, няма дрехи по него.

Тази позиция също трябва да бъде включена в нашата отлична национална идея за бъдещето като една от основните. Необходимото и достатъчното трябва да лежи в основата. Капризите и моментни прищевки ще останат това, което са призвани да бъдат – приятна декорация на мимолетния живот. Трябва да изхождаме от основните нужди на човека.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com