/Поглед.инфо/ За първи път антируските санкции няма да бъдат затегнати, а напротив, ще бъдат смекчени. И това ще засегне, според източници, износа на руско зърно и торове. Защо ЕС е готов да облекчи условията за доставка на руска пшеница на световния пазар и как това може да се свърже със ситуацията около газопровода „Северен поток“?
ЕС ще промени санкционираните руски банки, за да размрази частично средствата им, за да улесни търговията с храни, съобщава „Ройтерс,“ позовавайки се на проектодокумент. Поправките ще направят възможно размразяването на блокираните по-рано икономически ресурси на ВТБ, „Совкомбанк“, „Новикомбанк“, Банка „Откритие“, ВЕБ, „Промсвязбанк“ и банката на Русия, пише агенцията. Тези ресурси са необходими "за закупуване, внос или транспорт на селскостопански продукти и храни, включително пшеница и торове".
В рамките на ревизираните санкции организацията планира също така да облекчи износа на хранителни продукти от руските пристанища, които търговците спряха да обслужват след налагането на антируските санкции, според представителя на ЕС.
ЕС не е забранил изрично закупуването на руска пшеница и торове. Проблеми обаче все пак възникнаха. Както отбелязва заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Вершинин, износът на руско зърно и торове е възпрепятстван не от преки, а от косвени санкции.
„Има такова нещо като прекомерна предпазливост. Основното нещо не са изявленията, основното нещо са делата. Ако има забрана за транзакции, финансови услуги, логистични услуги, забрана на кораби да влизат в нашите пристанища и на наши кораби да влизат в чужди пристанища, в частност в Европейския съюз, то това е физическо и реално възпрепятстване на износа. Затова можете да говорите колкото искате, че санкциите не засягат нищо, но е невъзможно да се доставя зърно, включително чрез повишени, напълно неразумни застрахователни ставки“, обясни Вершинин.
Европейският съюз явно прекали със санкциите си, провокирайки заплахата от нарастващ глад за храна. Миналата седмица САЩ вече премахнаха всички санкции върху храните и торовете, сега е ред на ЕС. За Европа подобна крачка е отстъпление и прецедент. Но след това може да има отпускания в други области.
Що се отнася до пшеницата, руските износители не биха отказали европейски купувачи. През 2021-2022 селскостопанска година (от 1 юли до 30 юни) Русия е изнесла 38,1 милиона тона зърно, от които 30,7 милиона тона пшеница (данни на Федералната митническа служба). Това е значително по-ниско от миналия сезон, когато износът възлиза на 49 милиона тона, като пшеницата - 38,4 милиона тона.
Вярно е, че Русия навлезе грандиозно в новия сезон. Той обещава да бъде рекорден. Първо, реколтата от зърно тази година може да достигне 130 милиона тона срещу 121,4 милиона тона миналата година. Пшеницата ще бъде 87 млн. тона вместо 76 млн. тона година по-рано. Второ, Русия потенциално може да изпрати 50 милиона тона зърно за износ. Това е прогнозата на Министерството на земеделието. Но има още по-високи очаквания на пазара. Така Институтът за проучвания на селскостопанските пазари прогнозира реколтата от зърно на рекордните 138,5 милиона тона, от които 90,5 милиона тона е пшеница.
С очакваната рекордна реколта броят на страните, които купуват руска пшеница, е намалял наполовина до дванадесет. Въпреки това износът на пшеница през първите 15 дни от новия селскостопански сезон, който започна на 1 юли 2022 г., вече почти се е удвоил до 1,2 млн. тона срещу 637 хил. тона през същия период на миналата година.
Това каза Елена Тюрина, директор на Аналитичния отдел на Руския зърнен съюз. Тя обяснява това с отстъпката на руската пшеница спрямо европейската. В резултат на това традиционните купувачи започнаха да купуват много повече руска пшеница, вероятно на фона на заплахата от хранителна криза, която се разгласява на Запад.
Така Египет увеличи покупките на руска пшеница почти три пъти - от 41 хиляди до 114,6 хиляди тона, Иран се увеличи повече от два пъти - от 95 хиляди до 222 хиляди тона, Турция - с 95%, до 271 хиляди тона. Израел започна активно да купува руско зърно (ръст от 33 000 на 56 000). Освен това Саудитска Арабия, която внесла 165,7 хил. тона, както и Грузия се върнаха към изкупуването на наша пшеница. И накрая, Либия купи почти 150 000 тона руско зърно, спрямо скромните 11 000 преди година.
„Самият ЕС е основен производител на зърно. Русия изнася там по-малко от 6% от селскостопанския си износ, който отива главно в Латвия и Гърция. Основните партньори на Русия винаги са били Турция, Близкият изток и Северна Африка“, казва Наталия Шагайда, директор на Центъра за селскостопанска политика.
Изглежда, че оттеглянето на Европа от този пазар удари само самите европейци. Ето защо те се опитват да намерят изход от тази ситуация. На пазара обаче има опасения, че оживеното начало на сезона няма да продължи дълго и износът на зърно ще изостане от рекордната реколта. Следователно връщането на европейските купувачи няма да навреди.
„Русия е заинтересована от растеж на износа, особено в година, когато се прогнозира висока реколта, тъй като износът на зърно и торове е двигател за развитието на индустриите, а за вътрешни нужди толкова много местно производство просто не е необходимо. В противен случай излишъкът ще започне да оказва натиск върху пазара и цените на зърното може да се сринат, което ще доведе до фалит на земеделските производители“, предупреждава Шагайда.
Що се отнася до торовете, Европа ги купува активно от Русия. През 2021 г. европейският пазар представлява до 30% от приходите на най-големите износители на Русия. Освен това руските торове бяха транзитирани през европейски пристанища за други пазари. Потоците преминават главно през балтийските държави и Финландия.
Русия е един от трите световни лидера в доставките на торове. В същото време търсенето им, както и цените, нарастват, тъй като от края на 2021 г. редица световни производители намалиха или напълно спряха работата на заводите си, включително и в самата Европа. Защото основната суровина в тези предприятия е газта и такава висока цена на газа, която е установена в Европа, прави работата на тези отрасли нерентабилна. Логично е дефицитът да доведе до повишено търсене на руски торове.
Тази ситуация създаде заплаха, че самата Русия може да остане без собствени торове, защото руските фермери просто не могат да ги купят на рязко повишена цена. За да намалят цените и да предотвратят изтичането на торове от страната, властите наложиха ограничения върху износа на азотни торове още през декември 2021 г. Забраната беше удължена - валидна е до 31 август 2022 г. Не е изключено ограниченията да останат.
Във всеки случай облекчаването на финансовия контрол от страна на ЕС и опростяването на плащанията за доставките на пшеница и торове от Русия може да не са достатъчни. „Облекчаването на санкциите срещу банките ще помогне за възстановяване на платежната верига, което е важно, но все още има проблеми със застраховката на товарите, корабите, възможността за влизане в пристанища и прочее.“, казва Шагайда. През пролетта руските износители се сблъскаха например с бойкот на международните превозвачи на контейнери. Логистични проблеми възникват както при доставка по море, така и по железопътен транспорт (първо с Финландия, след това с балтийските държави).
Възможно е Европа да не е направила случайно крачка назад в санкционната война с Русия. По този начин тя се опитва да смекчи позицията на Русия в газовия сектор на фона на опасенията за пълно затваряне на „Северен поток-1“ след планиран ремонт.
„Предполагам, че европейските страни са готови да направят отстъпки в замяна на енергоносители, оттук и дискусията за възможни отстъпки при износа на храни“, отбелязва Александър Тимофеев, доцент от катедрата по информатика в Руския икономически университет „Плеханов“.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com