/Поглед.инфо/ Спонсорите на релокантите измислят нови начини да разтърсят руското общество, които са също толкова очевидно провални, колкото и преди

В края на миналия месец стана известно, че организацията на „политическите релоканти“ от Русия, наречена „Руско демократично общество“ (РДО), прекратява дейността си в Сърбия.

Както каза на пресконференцията по този повод един от основателите на РДО Петър Никитин, въпреки факта, че организацията се ликвидира като юридическо лице, тя ще продължи да работи, но в рамките на някакъв вид доброволческо движение, така да се каже, на обществени начала, тоест, честно казано, даром, безплатно.

Именно липсата на финансиране (да се чете западни субсидии за антируска дейност) обяснява закриването на РДО. Не по-малък удар обаче върху общността на професионалните предатели на родината нанесе отказът на сръбското министерство на вътрешните работи да удължи разрешенията за пребиваване на редица нейни активисти, както и забраната за влизане в страната за още няколко, които също искаха да „клатят режима” с пари от Запада.

Но фактът, че в нашата приятелска и, не се страхувам от тази дума, братска Сърбия, нямаше да търпят дълго дейността на такива съмнителни във всички отношения образувания, беше меко казано предсказуем. Но наличието на сериозни проблеми сред тази публика в страните от така наречените западни демокрации, убеден съм, беше неприятна изненада за тях.

В крайна сметка какво стана? Нашите опозиционери (тази дума обаче не отразява истинската им същност) си представяха бъдещето в чужбина, очевидно разчитайки на кадри от известния съветски филм „Приказката за Малчиш-Кибалчиш“, където Малчиш-лошото момче, предател на своите другари и страната си, стига до толкова скъпата за него буржоазия, където го третират с всякакви почести и му представят най-прекрасните подаръци. Най-грубо казано, дават ти да ядеш „на корем“.

Това е същото нещо, в свободно конвертируем еквивалент, разбира се, на което разчитаха онези, които след 24 февруари 2022 г. изведнъж започнаха да се „срамуват, че са руснаци“. Ама нещо не се получи.

Оказа се, че „Белият кръст на предателя“ 1-ва степен не е награда, а марка, от която е почти невъзможно да се отървете. И виждайки такъв отличителен знак, дори местната върхушка, съставена от поне малко от малко глобалисти, сбърчва недоволно нос, сякаш е помирисала някаква отвратителна субстанция.

Така онзи ден двама холандски депутати от дяснолибералната „Народна партия за свобода и демокрация“, оглавявана от все още премиера на Холандия Марк Рюте (между другото, един от най-видните европейски ястреби-русофоби), бяха възмутени, че в Амстердам се състояха изяви на „руските пропагандисти“ Познер и Ургант.

Тази някога популярна двойка „уплашени патриоти“ от Първи канал отдавна се скитат из европейските градове и села с техния „стендъп“ на тема „колко трудно се живее в Русия“. Разбира се, тяхната основна и единствена аудитория са емигранти от бившия СССР, много от които все още се нуждаят от потвърждение за своя веднъж направен избор да напуснат родината си.

Като цяло публиката е подходяща, така че от гледна точка на сегашните западни напълно антируски наративи, тези „пропагандисти“ на сцената (и извън нея) определено не говорят нищо бунтовно. И въпреки това появата им в Холандия предизвика толкова негативна реакция.

Защо? Просто е. Както правилно отбеляза политическият наблюдател Вадим Трухачов, „дори да си тройно либерал, противник на СВО и Путин, дори евреин, пак ще те нападнат. Заради паспорта. Отказът от Русия трябва да бъде пълен”.

Но бившата руска несистемна опозиция е изправена пред още по-голямо самоотхвърляне там, където, изглежда, най-малко се е очаквало - в Украйна.

В края на краищата, заради нея, заради подкрепата на украинските въоръжени сили и на думи, и на дела, тоест финансово, както те самите казват, те напуснаха Русия. Но, както се оказа, русофобията, процъфтяваща в „Незалежната“, чието присъствие нашите „несистемници“ отричаха толкова години, наистина съществува и напълно отхвърля концепцията за „добрите руснаци“, която те толкова се опитват насърчавам.

Преди около десет дни, в друг онлайн дебат, организиран от бившия руски адвокат Марк Фейгин и също толкова бившата руска опозиционна журналистка Юлия Латинина получи демонстративно (вероятно предварително оркестрирано) поражение от украинския публицист от еврейски произход Виталий Портников, известен анти - руски активист, завършил, между другото, факултета по журналистика на Московския държавен университет.

Докато Латинина критикува подхода на Украйна към антивоенната и антируската агитация, по-специално тезата, любима на украинската пропаганда, че всички руснаци са „генетични роби и имперци“, и също така припомни, че по време на Руската империя и по-късно при СССР, имигрантите от Украйна винаги са играли основна роля в управлението, професионалният русофоб Портников направи екскурзия в историческата митология, доказвайки, използвайки примера на превземането на Киев през 1169 г. от армията на владимиро-суздалския княз Андрей Боголюбски, тезата за „историческата вражда между руснаци и украинци”.

Важно е да се отбележи, че гледната точка на Портников, това просто, но твърдо „никога няма да бъдем братя“, се споделя от огромното мнозинство украински пропагандисти. Де факто такъв възглед за историята на двете клонки от един народ е държавната идеология в Украйна.

И в този смисъл за тях изобщо няма значение дали си условно за Путин или рязко против, основното е, че си руснак (гражданин на Руската федерация) и следователно априори си враг.

Въпреки това, очевидно, основната причина за раздразнението на Запад с нашите бивши опозиционери беше тяхната пълна неефективност: те не успяха да разтърсят Майдана, всеки опит за антивоенна агитация, на практика консолидира допълнително руското общество около подкрепата на задачите и целите на СВО и последните президентски избори на Руската федерация напълно сложиха край на всякакви опити на нашите врагове да „разбият отвътре режима“.

И, очевидно, поради тези причини, както пише RT , позовавайки се на източници, близки до структурите на забранената в Русия ФБК и чуждестранния агент Михаил Ходорковски, основният акцент сега ще бъде върху работата в западното публично пространство и конкретно върху дискредитирането на институциите на руското правителство и лобирането за санкции.

„По-специално, ФБК възнамерява да потърси помощ от русофобските членове на Европейския парламент и в сътрудничество с тях да насърчава резолюции и актове в Брюксел. Освен това чуждият агент Мария Певчих се опитва да лобира за създаването на „международен комитет за антируски санкции“, твърди изданието.

Но всичко това все още е много далеч от онези ярки картини, които нашите бивши съграждани, решили да „изберат свободата“, рисуваха в съзнанието си. Западният „рай за предателите“ се оказа нелюбезен и не толкова щедър, колкото очакваха. Но иначе не можеше да бъде, защото, както каза един умен човек, търговията с Родината никога не носи сериозни дивиденти.

Превод: ЕС