/Поглед.инфо/ Изпълнителите вече са арестувани - дори има шанс да се стигне до организаторите. Съдейки по факта, че двама от заловените терористи са били наскоро в Турция, именно там се намира един от организаторите на терористичната атака. Ако турските спецслужби, съвместно с нашите, работят бързо, може да се стигне, ако не до арестуване, то поне до установяване на организаторите.

Но тук започва най-трудното – защото дори хващането на организатора не е задължително да доведе до клиента. Освен това поръчката винаги се предава по веригата, тоест не директно от основния клиент, а чрез редица посредници, „подизпълнители“. Затова е изключително трудно да се стигне до крайния клиент – и ако някога разберем за него, то по-скоро в резултат на изтичане на информация от собствените му структури, отколкото в резултат на усърдната работа на спецслужбите по разплитането на цялата плетеница (чието значение, разбира се, все пак е огромно).

За какво е всичко това? Освен това, когато сега Западът ни упреква, че не ни стига, че “ИДИЛ-Хорасан” е поел отговорността за терористичната атака, а ние имаме наглостта да подозираме Украйна и англосаксонците, то това е чиста измама. Да изискват от нас да доказваме, че следите водят до Киев, Лондон или Вашингтон е просто несериозно - ще отнеме години, за да ги получим. Но защо тогава сме на практика убедени, че това е класическа операция под фалшив флаг, че изключително мътната „ИДИЛ-Хорасан“, наистина оплетена дълго време в англосаксонските разузнавателни служби, просто е свършила работата за външен клиент (въпреки факта, че терористите, таджикските граждани, са били убедени, че работят специално за „братята от ИДИЛ“)? Имаме тази увереност, защото отговаряме на въпроса „кой има полза?“

Това облагодетелства нашите западни противници - които по този начин сеят страх и объркване в Русия. Те не само отвличат вниманието ни от Украйна и Запада, но и умишлено обръщат плочите: вижте, руснаци, докато вашите власти ви уверяват, че основната заплаха за Русия идва от Украйна и Запада, във вашия собствен дом живеят мигранти от изток, мюсюлмани, които искат да ви убият. Ето го, вашият нов съюзник, Глобалният Юг, антиколониалният Изток, с когото се съюзявате срещу Запада и това ще Ви погребе!

Подобна агитация не е нова, но ако по-рано целта й бяха просто размирици в Русия, сега тя удря и втората цел. Не само за отношенията между руснаци и мюсюлмани у нас, но и за отношенията между Русия и ислямския свят като цяло. Двумилиардният ислямски свят формира жизненоважна част от глобалния юг, Изтока като такъв - заедно с Китай и Индия. Англосаксонците имат богат опит в насъскването на мюсюлманите срещу Русия. Ако не се задълбочавате в историята, достатъчно е да си спомните как през втората половина на миналия век САЩ и Великобритания убедиха Саудитска Арабия в заплахата от „безбожниците от Москва“. Тогава афганистанската трагедия беше използвана срещу нас със сила - когато нашето участие на страната на правителството в гражданската война в тази страна беше предадено като "война срещу исляма", призовавайки към "джихад" срещу СССР. След това беше Чечня, където действията на Русия също бяха предадени като „геноцид на мюсюлманите“.

Но през последните десетилетия отношенията на Русия с ислямския свят станаха по-добри и по-близки на фона на катастрофален спад в доверието и репутацията на Съединените щати, които организираха няколко интервенции в региона. След февруари 2022 г. ислямският свят не се подчини на американския призив за изолиране на Русия – напротив, връзките ни започнаха да се задълбочават в опит да защитим и двете страни от западните санкции. А след началото на операцията на Израел в Газа, отношенията между ислямския свят и Запада станаха много влошени - натискът върху Нетаняху, обещан от САЩ и Европа, не доведе до прекратяване на геноцида над Газа, който продължава близо половин година. Целият ислямски свят е възмутен и директно обвинява Запада в съучастие в геноцид, а рейтингът на Русия стана още по-висок.

И в този момент се случва терористична атака в “Крокус сити хол” - „Ислямистки терористи убиват руснаци!“ Според плана в отговор руснаците трябва да започнат да бият таджики, мигранти, да гледат накриво мюсюлманите като цяло и в идеалния случай ще започнат погроми на мигранти под антиислямски лозунги. И тогава ще бъде възможно да се популяризира всичко това в ислямския свят: "Вижте, руснаците се върнаха към старите си пътища, бият мюсюлмани и обиждат пророка! Те не са ваши приятели или съюзници."

Да скарат, да разделят и в идеалния случай да противопоставят Русия и ислямския свят е най-важната задача за англосаксонците. Не по-малко важна от откъсването на Русия от Китай. Но ако тук, както се казва, влакът вече е тръгнал отдавна, тогава все още залагат на разделянето на Москва и световната ислямска умма.

Но нито Русия, нито ислямският свят ще се поддадат на това - ние виждаме реалността, поучени сме от историческия опит и прекрасно разбираме кой и защо ни настройва един срещу друг.

Но мъдростта се състои и в това да осъзнаеш проблемите си, слабостите си. В края на краищата врагът удря по тях, на тях разчита в провокациите си.

Слабото ни място, което беше напълно разкрито от терористичната атака, е проблемът с мигрантите. Стар, презрял, взривоопасен - много пъти е подхождано към него, подхващан е от различни страни, но никога не е разрешаван. Корупцията, лобирането, реалният недостиг на работна ръка или външнополитически съображения (работа със страни от Централна Азия) са виновни? В различна степен, комбинация от всички тези причини - но това няма значение.

Важно е незабавно да се извърши пълен одит на цялата миграционна политика: законодателството, практиките за работа с мигранти (включително процедурата за получаване на гражданство), отговорността на работодателите и прочее. Това се отнася не само за многомилионните армия от мигранти (легални и нелегални), но всички ние и нашето бъдеще. Тези, които поръчаха терористичната атака, нямат нищо общо нито с мюсюлмани, нито с мигранти - и самата трагедия не трябва да ни заблуждава. Но проблемът с миграцията наистина изисква най-сериозен подход. Не само в затягане на правилата и намаляване на броя на посетителите, а в създаване на ефективен и разбираем механизъм за контрол на миграционните потоци, във формулиране на държавна политика за ограничаване на миграцията и премахване на нелегалната миграция като такава.

Трябва да направим това – не само в името на собственото си бъдеще и сигурност, но и за да лишим враговете си от възможността да ни нанасят страшни удари.

Превод: В. Сергеев