Запазен суверенитет или икономическа необходимост?
Според официалната позиция на Родригес, Каракас запазва пълната си собственост върху подпочвените ресурси. По оценка на редица икономически коментатори обаче, правната форма на новите споразумения представлява фактическо смекчаване на досегашния монопол на PDVSA, за да се привлекат капитали на Chevron и евентуално други големи играчи.
Планът на Каракас надхвърля рамките на конкретната сделка със САЩ. Целта е сключване на сходни споразумения за добив на природен газ и развитие на нефтохимическата промишленост.
Тази версия за плавен преход към "енергиен гигант" звучи добре, но числата и пазарната конюнктура не я потвърждават напълно. Първо, ценовите колебания под прага от 65 долара за барел автоматично редуцират абсолютната стойност на тези 19 долара, тъй като роялтито е процентно, а данъчната основа се свива. Второ, правната сигурност за американския капитал в дългосрочен план остава под въпрос, докато лицензите от Министерството на финансите на САЩ (OFAC) подлежат на периодично преразглеждане.
В крайна сметка, представеното споразумение е опит за прагматично съживяване на индустрия, която без външен капитал е блокирана в технологичен застой, без значение каква политическа реторика се използва от двете страни на Карибско море.
