Китайският фактор и вторичните санкции
Администрацията във Вашингтон насочва натиска си към независимите китайски рафинерии („чайниците“) в провинция Шандун. Говорителят на китайското външно министерство Лин Джиен отсече на 21 август, че Пекин няма да приеме „едностранни екстратериториални санкции“. Налагането на ограничения върху китайски финансови институции, използващи платежната система CIPS вместо SWIFT за разплащане на иранския суров петрол, заплашва да провокира ответни мерки срещу американските оперативни активи в Източнокитайско море.
Търговските монархии от Залива също са принудени да балансират. Абу Даби обяви ограничаване на транзакциите с ирански юридически лица, но пълното прекъсване на веригите за доставки през свободните икономически зони на Дубай изглежда практически непостижимо без траен срив на местния търговски сектор.
Сянката на историческия колониализъм
Идеята за екстратериториален контрол върху ключови морски проливи не е нова в американската външна политика. Подходът на администрацията в момента повтаря исторически модели, прилагани с различен успех през XIX и XX век.
- Зоната на Панамския канал (1903–1979): САЩ поддържат пълен суверенитет върху ивица от 1500 кв. км, превръщайки я във военна анклавна зона. Едва през 2000 г. контролът бе окончателно прехвърлен на Панама, макар Пентагонът да запази правото на приоритетен транзит.
- Островите Майз и Суон (1914–1971): Дългосрочни договори за наем с Никарагуа и Хондурас за осигуряване на евентуален Никарагуански канал – проект, изоставен от Вашингтон поради високите разходи.
- Проектът за канал през Куба (1950-те): Плановете за прокопаване на 80-километров воден път през централната част на острова под управлението на Батиста пропападат след революцията от 1959 г.
- Тайванският проток (1950–1973): Патрулиране от Седми американски флот на базата на съвместни споразумения за отбрана с Тайбей.
Желанието на Вашингтон да разшири контрола си над стратегически точки – от дебатите за Гренландия през миналата година до прецедентите около Венецуела – показва стремеж за връщане към пряката военна екстратериториалност. Превземането на иранския остров Харг, където се намира основният петролен terminal на Техеран, бе открито обсъждано в оперативните щабове.
Подобна операция обаче би изисквала дебаркиране на значителни сили на Корпуса на морската пехота в обсега на иранските ракетни системи „Фатех-110“. В Белия дом все още претеглят рисковете между продължителната пехотна операция и опита за икономическо задушаване. Докато стратезите във Вашингтон разчитат санкциите да предизвикат вътрешен колапс в Иран, Техеран отговаря със стъпка по стъпка ескалация на сигурността в Залива.
