Планът на Тръмп за помирение между Израел и Палестина вече се нарича план на Кушнер. Джаред Кушнер е не само зет и не просто висш съветник на президента на САЩ - той е най-довереният му човек. Уморен от безкрайните предателства и течове в администрацията си, Доналд Тръмп залага на семейството си.
Кушнер е набожен евреин, при това доста ортодоксален. Преди брака към юдаизма се е обърнала и дъщерята на Тръмп Иванка, която също заема поста президентски съветник. Арабската преса сега активно обсъжда тези добре познати подробности, подчертавайки, че с такова авторство „сделка“ може да бъде съставена само в интерес на евреите.
В този случай арабската преса се опитва да открие Америка. Самият Тръмп не крие своите пристрастия и че действа като съюзник на Израел. Той действа по този начин от първите дни на своя мандат, представяйки на еврейската държава подаръци, които бяха символични, но немислими за предишните администрации. Например, той прехвърли посолството на САЩ в Ерусалим, признавайки го за столица на Израел, и нареди на Държавния департамент да изтрие Палестина от списъка на „държавите и териториите“, публикуван на неговия уебсайт.
В идеалната представа за дипломацията медиаторът трябва да бъде незаинтересовано лице, който ще поддържа неутралитет и ще отчита интересите на двете страни. Но именно това е идеализъм. Тръмп е практик - той иска да получи сключването на „историческия мир” (дори и формално) като актив и бидейки акула на капитализма, полага усилия да постави тези отсреща в неблагоприятни условия и да ги принуди да се съгласят.
И дори не се опитва да се прикрие като „незаинтересована страна“ - няма нужда. Тръмп е тук, за да продава, а не да надхитря. Номерът е видим за избирателите много по-малко.
“Винаги ще стоя с държавата Израел и еврейския народ”, написа президентът, представяйки в “Туитър” своята версия за разделението на територии между евреи и араби. Всъщност тази карта е основата на „сделката на века“ и Тръмп настоятелно съветва Палестинската национална администрация (ПНА) да я приеме. Ако не, ще е по-лошо.
Той не написа и не каза нищо за „ще бъде по-лошо“, но, най-вероятно, наистина ще бъде по-лошо. При палестинските араби това винаги е така: отказвайки поредното предложение, те неизменно влошават позициите си и стигат до следващия кръг преговори с още по-слаби карти.
Когато ООН раздели Британска Палестина между араби и евреи, за да създаде две държави, евреите получиха малко повече земя, но на арабите тя беше малко по-добра. Евреите се съгласиха на този сценарий, арабите обаче не, обявиха война на младата държава и срамно я загубиха.
Повечето от териториалните придобивки на Израел оттогава са резултат от спечелени войни, където не Израел е агресорът. И всеки път, сключвайки временен мир, палестинските араби можеха да претендират за по-малко от преди. Сега ситуацията е такава, че от земите, които заемат, остават единствено блокираната ивица Газа и т.нар. „Западният бряг“, който е придобил мозаечна структура чрез незаконното строителство на еврейските селища там: араби живеят на едно място, евреите са на километър, после отново араби - и така нататък.
Като се има предвид, че населението на Западния бряг активно емигрира в търсене на по-добър живот (често към самия Израел) и не демонстрира рекордна раждаемост, с времето палестинските територии рискуват напълно да се разтворят в израелските - ще трябва само да създаде държава от ивицата Газа - няма да има от какво друго.
Дори населението на анексирания Източен Ерусалим, което от доста време отказва да влезе в израелско гражданство, сега се опитва да се интегрира в еврейската държава и все повече казва на социолозите, че би предпочело да живее под властта на Израел, а не на ПНА.
Две държави за два народа
В своето революционно предложение Тръмп изхожда от етническата география на настоящето. Палестинските земи с еврейски жители се дават на Израел, не се планира презаселване за възстановяване на историческата справедливост - и то не би могло да бъде планирано, като се има предвид, че израелският премиер Бенямин Нетаняху, който винаги подкрепя подобно разширяване, присъства на представянето на „сделката на века“ и даде предварително съгласие за нея.
Вместо това Тръмп предлага система от магистрали, мостове и тунели, които да свързват в една държава все още арабските парчета палестинска мозайка. За първи път в историята това ще важи и за ивицата Газа - между нея и Западния бряг ще бъде прокопан тунел с пътища и железници. Тоест, напълно грандиозна, немислима по-рано структура, която (на теория, разбира се) премахва страховете на Израел по отношение на собствената му сигурност - никой “войн на Аллах” няма да може да изскочи по средата на тунела.
Значително по-къси тунели с магистрали ще се появят между парчетата арабска мозайка на Западния бряг. А онези еврейски селища, които са станали анклави в тези парчета, ще получат самоуправление и ще бъдат свързани с основната част по пътища, контролирани от израелските сили за сигурност.
Палестинската държава ще бъде отрязана с ивица израелска земя от населената с араби Йордания, с която преди трябваше да граничи. Но на две места ивицата ще се пресече от контролирани от палестинците шосета, които ще приключат с мостове над Йордан на територията на кралството.
Друго ноу-хау, което никога не е виждано досега, са две значителни териториални отстъпки за палестинците на юг от Ивицата Газа. Едната от тях е предназначена за индустриален клъстър, втората се предлага да се използва за жилищно строителство и селско стопанство. По този начин Тръмп иска да реши трите проблема на Газа - пренаселеността, недостигът на храни и ниското икономическо развитие.
За цялата тази екстравагантност на инфраструктурата се планира да се наберат средства от цял свят. Само от САЩ Тръмп обеща 50 милиарда долара инвестиции - колосална сума, която сега трябва да оправдае пред американските данъкоплатци. И трябва да се каже, никой все още не е правил толкова щедро предложение на палестинците.
Град на три религии
Най-жилавото парче в близкоизточната каша е Източен Ерусалим. Израелците, противно на решението на Съвета за сигурност на ООН, го смятат за част от „единната и неделима“ столица на еврейската държава, след като приеха специален закон, а в ПНА също приеха закон, според който той е тяхна столица. Такова уравнение винаги е изглеждало неразрешимо и Тръмп предлага изобщо да не се решава. Според плана му обединен Ерусалим е столица на Израел, но източната му част в същото време е столица на Палестина. Никой не разбира как това може да изглежда на практика.
Планетата знае примери, в които един и същи град е столица на две враждуващи държави - това е Никозия в Кипър, някога разделена между турците и гърците по главната търговска улица. Понастоящем степента на напрежение между тях значително намаля, което направи възможно премахването на всички укрепления и превръщането на границата във "виртуална", тоест жителите на Никозия свободно се движат от една част на града в друга. Тези части обаче се контролират от различни власти и Израел в Източен Ерусалим дори забранява изграждането на палестински административни сгради.
В един момент страните се споразумяха, че подобни сгради ще се появят в “Абу Диз”, предградие на Ерусалим и дори започнаха да строят палестински парламент там, но след поредната интифада израелците издигнаха бариера между “Абу Диз” и самия Ерусалим.
Сега в арабските квартали на Ерусалим ще се появят някакви палестински административни служби - нещо като мини-анклави, а самите арабски квартали ще получат форма на самоуправление, иначе в противен случай градът ще остане единна административна единица под ръководството на Израел.
Изключението е Храмовия хълм с джамията “Ал-Акса”, предполагаемо построена на мястото, от което Мохамед се е възкачил в небето (и след това се е върна обратно). Там трябва да се поддържа статуквото чрез посредничеството на Йордания, а статуквото е, че планината се контролира от така наречения Ислямски съвет като администратор и евреите с религиозни атрибути не се допускат там.
Ако изхождаме от християнска легенда, това състояние на нещата като цяло съответства на интересите на световното християнство. От гледна точка на еврейската вяра, легендарният Трети храм трябва да бъде построен на мястото на “Ал-Акса,” което някои групи радикали отстояват. От християнска гледна точка строителството на този храм ще се извърши от самия Антихрист, чието идване не е благоприятно за човешката цивилизация.
Истинските цели на Тръмп
Сега палестинските араби имат четири години да се съгласят с предложението на американските и израелските власти. За този период етнотериториалната ситуация ще бъде замразена - еврейските селища на Западния бряг няма да бъдат издигани. Защо точно четири години е разбираемо. Тръмп разчита на преизбиране, иска да сключи „сделка на века“ с взаимното признаване на Израел и Палестина в края на неговото президентство - и по този начин да влезе в историята.
Или не разчита? Като цяло, гръмката инициатива преди изборите, предназначена да подкрепи еврейското население в страната, ще бъде достатъчна за него. Освен това подкрепата е по-скоро организационна и финансова, а не електорална. Американските евреи обикновено гласуват за демократите, но дори и да решат да преминат към републиканците, това няма да промени много: в по-голямата си част те живеят в безнадеждно демократични щати, където Тръмп определено няма да спечели. Шансовете за сключване на „сделка на века“ са приблизително същите.
Тук трябва първо да разберем, че картата на новите граници на Израел и Палестина дори не е сделка. Самата сделка е изписана на 80 страници и не е необходимо да ги прочетете всички, за да погребете проекта предварително. Достатъчно е, че тя предполага разоръжаването на групировката “Хамас”, която контролира Ивицата Газа.
Ако по принцип разоръжаването на “Хамас” беше възможно, това би било направено отдавна - има изобилие привърженици на идеята. Не само в Израел и САЩ, но и в арабският свят и най-вече в ПНА. Борбата на тези две палестински политически сили не веднъж е придобивала характер на война за унищожение.
“Хамас” няма да бъде разоръжен - за него и неговите водачи това ще бъде истинско самоубийство. Нямаше да бъдат “Хамас” в такъв случай, след като програмата на организацията като цяло се свежда до това “в морето да се изхвърлят” не само Израел, но и ПНА.
Сега ПНА и “Хамас” са обединени в това, че веднага и категорично отхвърлиха „голямата сделка” (макар и с различна степен на възмущение в гласа). Възможно е в САЩ да са очаквали, че обикновените палестински араби сами ще решат, че пътищата, мостовете, инвестициите и собствената държава са много по-добри от оскъдицата, блокадата и позиционната война, след което сами ще заменят своите политически представители.
Може би някой ден това наистина ще се случи, но не при настоящето и дори не при следващото политическо поколение. И докогато това стане, позициите за преговори на палестинците ще станат дори още по-лошо - по друг начин не е било за последните 70 години.
Превод: В. Сергеев
