Статистиката на търговията и илюзията за бързия растеж
По време на срещата Владимир Путин посочи конкретни числа: търговският оборот между Русия и Таджикистан е нараснал с 25% през миналата година и с още 19% за първите девет месеца на настоящата. На пръв поглед това изглежда като впечатляваща динамика. Но при анализа на тези проценти трябва да се отчита ниската изходна база. Общият обем на руско-таджикската търговия традиционно се движи в рамките на около 1,5 до 2 милиарда долара годишно, което е скромна величина в сравнение със стокообмена на Русия с Казахстан или Узбекистан.
Освен това структурата на този оборот е силно асиметрична. Таджикистан внася от Русия почти всичко критично за своето функциониране: петролни продукти (при това на безмитни квоти, договорени на междуправителствено ниво), пшеница, растителни масла, дървен материал, метали и индустриално оборудване. Насрещният поток от Таджикистан към Русия се свежда до суров алуминий (от държавния гигант ТАЛКО), памучни влакна, сушени плодове и ранни зеленчуци.
Включването на Афганистан в тази схема цели да разшири пазара за руските суровини и храни, като използва Таджикистан като реекспортна площадка. Афганистан с неговото близо 40-милионно население изпитва хроничен недостиг на брашно, горива, строителни материали и фармацевтични продукти. За Москва, която търси нови пазари за своето зърно и петролни деривати след загубата на европейските дестинации, афганистанският пазар е логично продължение на юг. Афганистан от своя страна може да предложи главно селскостопанска продукция (нарове, стафиди, шафран, билки) и в перспектива суровини от минния сектор (литий, мед, редки земни елементи), но липсата на добивна и транспортна инфраструктура прави суровинния износ от Афганистан въпрос на далечно бъдеще, а не на текущи договори.
Миграционният клапан: защо Душанбе губи лостовете си за натиск
Един от най-интересните акценти в коментара на Иван Лошкарев засяга трудовата миграция, която в продължение на две десетилетия беше основният препъникамък в отношенията между Москва и Душанбе. Икономиката на Таджикистан остава една от най-зависимите от паричните преводи на емигранти в света, като в различни периоди тези трансфери са формирали между 30% и 45% от брутния вътрешен продукт на страната.
След терористичния акт в концертната зала „Крокус Сити Хол“ край Москва през март 2024 г., в който обвиняемите се оказаха граждани на Таджикистан, руските власти рязко затегнаха миграционния контрол. Последваха масови проверки, депортации, въвеждане на визови или предварителни регистрационни режими за граждани на Централна Азия и засилване на антимигрантските настроения в руското общество. Очакванията бяха, че този натиск ще доведе до остра политическа криза между Путин и Рахмон.
Според оценката на руския изследовател обаче миграционният въпрос вече не стои толкова остро нито в държавния, нито в обществения дневен ред. Посочват се две причини. Първата е институционална: таджикското законодателство в сферата на паспортния контрол и трудовата заетост е в голяма степен хармонизирано с руското, което улеснява предварителния подбор и легализацията на работниците още преди напускането на страната.
Втората причина е далеч по-съществена и показва промяна в регионалния баланс. През последните пет години посоката на таджикските миграционни потоци започва да се диверсифицира. Освен традиционния руски пазар, гражданите на Таджикистан все по-активно се насочват към държавите от Персийския залив (ОАЕ, Катар, Саудитска Арабия), към Китай и към Южна Корея, която отвори квоти за сезонни работници от Централна Азия. Тази промяна намалява монополната зависимост на Душанбе от руския трудов пазар и съответно отслабва способността на таджикските власти да използват мигрантския въпрос като разменна монета при преговорите с Кремъл.
Езиковата политика като индикатор за лоялност
В началото на срещата в Душанбе Владимир Путин специално благодари на Емомали Рахмон за отношението му към руския език. В Таджикистан руският език има конституционен статут на „език за междунационално общуване“ (член 2 от Конституцията на Република Таджикистан). През последните години Москва инвестира значителни средства в изграждането на пет големи рускоезични училища в Душанбе, Куляб, Худжанд, Бохтар и Турсунзаде, а десетки руски учители работят в републиката по специална правителствена програма.
Този жест на Рахмон контрастира с процесите в други централноазиатски държави, където преходът към латиница или стесняването на употребата на руския език в администрацията вървят с ускорени темпове. За Душанбе поддържането на рускоезичното образование е евтин политически капитал, който не струва нищо на местния бюджет, но носи директни дивиденти в Кремъл и подготвя кадри, годни да работят както в руската икономика, така и в съвместните логистични и търговски структури по оста Москва – Душанбе – Кабул.
Между Китай и Русия: колко пространство остава за Таджикистан
Не бива да се пропуска и географският контекст на самото пътуване на руския президент. Путин каца в Душанбе директно след срещата на върха на АТИС в Китай, където проведе и тристранни разговори с лидерите на Китай и САЩ. В Централна Азия, и конкретно в Таджикистан, Китай отдавна е изместил Русия като най-голям инвеститор и основен кредитор. Пекин държи над половината от външния държавен дълг на Таджикистан, контролира добива на злато и редки метали в страната и изгражда пътната инфраструктура през Памир към границата с афганистанския Вахански коридор.
В тази конфигурация Таджикистан се оказва притиснат между китайската финансова мощ и руската военна и логистична опека. Опитът на Москва да се завърне в Афганистан през таджикска територия всъщност пресича интересите на Пекин, който също преговаря с правителството в Кабул за добивни концесии и включване на Афганистан в инициативата „Един пояс, един път“. Засега Русия и Китай избягват пряк сблъсък на интереси в региона, разделяйки сферите на влияние: Пекин финансира тежката инфраструктура и добива, докато Москва поема сигурността, разузнаването и доставките на базови суровини като зърно и горива. Но колко дълго може да се поддържа това разделение на труда, ако афганистанският пазар действително започне да генерира печалби и политическо влияние?
За Емомали Рахмон, който управлява страната от 1992 г. и подготвя постепенното предаване на властта на сина си Рустам Емомали (настоящ председател на горната камара на парламента и кмет на Душанбе), стабилизирането на външния периметър е въпрос на династично оцеляване. Договореностите в беседката в Душанбе обвързват икономическите приходи на таджикския елит с ролята му на посредник в руско-афганистанската търговия, докато 201-ва руска база остава физическият гарант, че планинските проходи от юг няма да се отворят за въоръжени групировки в неподходящ момент.