По публикации на Суисинфо и кореспондентски сведения от Цюрих. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметката за превъоръжаването и краят на алпийската илюзия
Швейцария от десетилетия продава на света образа на стерилна, предвидима държава, в която политическите конфликти се решават с референдуми в неделя сутрин, а не с барикади по паважа. Този образ се пропука рязко в края на ноември 2026 година. Около 40 000 души, предимно ученици и студенти от над 65 учебни заведения, излязоха на улиците в десет града на Конфедерацията, за да протестират срещу бюджетната политика на Берн. В Базел и Лозана демонстрациите прераснаха в директни сблъсъци с органите на реда, при които полицията използва водни оръдия, сълзотворен газ и гумени куршуми.
Причината за този сблъсък не е идеологически каприз на разглезена младеж, както се опитват да го представят някои десни коментатори в Германия и Швейцария. Става дума за студен счетоводен факт. Федералният съвет и парламентът в Берн взеха решение да увеличат разходите за отбрана до 1 процент от брутния вътрешен продукт до началото на следващото десетилетие, което означава милиарди франкове допълнително за армията и закупуване на тежко въоръжение, включително американските изтребители Ф-35А. Тъй като в Швейцария действа конституционният механизъм на така наречената дългова спирачка, тези милиарди не могат да бъдат взети просто като нов държавен дълг. Те трябва да бъдат изрязани от други пера в федералния бюджет.
И ножицата падна точно там, където държавата доскоро градеше своето конкурентно предимство: върху висшето образование, научните изследвания, социалното подпомагане, международното сътрудничество и програмите за опазване на околната среда. Експертната група, назначена от правителството за оптимизиране на разходите, предложи пакет от съкращения за милиарди франкове годишно. В този списък попаднаха субсидиите за университетите, средствата за студентски общежития и столове, както и финансирането на климатични инициативи.
Статистическата война между полицията и синдикатите
Мащабът на недоволството веднага стана обект на информационно премерване на силите, което е показателно за нервността на институциите. В Лозана, административния център на кантон Во, полицията обяви, че по улиците са излезли между 9 000 и 10 000 души. Синдикалните организации и организаторите обаче твърдят, че броят на протестиращите в града е достигнал 25 000. Подобна разлика от два пъти и половина не е случайна грешка при броенето по брега на Женевското езеро. Тя показва стремежа на кантоналните власти да минимизират политическата тежест на протеста, докато профсъюзите се опитват да го легитимират като общонационална стачна вълна.
В Цюрих, финансовото сърце на страната, по официални оценки са се събрали около 3 000 млади хора. По данни на очевидец от мястото на събитието, демонстрацията в Цюрих е била предварително разрешена и е протекла по-скоро като контролиран градски ритуал, отколкото като бунт. Участниците са разговаряли на сборния пункт, преминали са по предварително съгласувания маршрут под наблюдението на полицията, докато посетителите на околните ресторанти са излизали по тротоарите, за да снимат шествието с телефоните си. Когато полицията е обявила края на проявата, тълпата се е разотишла. Въпреки тази привидно спокойна картина в центъра на Цюрих, органите на реда са арестували четирима души по подозрение във възпрепятстване на длъжностни лица, а други 29 участници са били временно отведени в полицейския участък за проверка на самоличността.
В Женева и в южния италианоезичен кантон Тичино, в град Белинцона, протестите са събрали по около 1 000 души. Географията на демонстрациите покрива и трите основни езикови региона на страната, което в швейцарската политика винаги се разглежда като червена лампа. Когато френскоезична Лозана, немскоезичен Базел и италианоезична Белинцона протестират в един и същи ден с едни и същи лозунги, проблемът вече не е локален.
Реката Рейн като разделителна линия на социалния мир
Докато в Цюрих полицията е успяла да удържи периметъра с минимални задържания, в Базел ситуацията е излязла извън контрол. Градът на река Рейн, разположен на самата граница с Германия и Франция, отдавна има по-остра социална чувствителност и по-радикални младежки структури в сравнение с банкерския Цюрих. Според информацията на Суисинфо маскирани участници в шествието в Базел са издигнали барикади по улиците и са замеряли полицейските кордони с различни предмети и пиротехнически средства. Отговорът на силите за сигурност е бил безкомпромисен: водни оръдия при ниските ноемврийски температури, сълзотворен газ и гумени куршуми.
Сблъсъци с органите на реда са регистрирани и в Лозана. Тези кадри влизат в остро противоречие с наложената в чужбина представа за Швейцария като остров на абсолютното благоденствие, където всеки гражданин разполага с висока покупателна способност и няма материални основания за бунт. Коментарите в някои германски канали в социалните мрежи, че някой умишлено насъсква младите хора в страна, в която те нямат от какво да се оплакват, издават пълно непознаване на реалната икономическа структура на съвременна Швейцария.
Високите заплати в Конфедерацията вървят ръка за ръка с едни от най-високите разходи за живот в света. Задължителните здравни осигуровки, наемите в градове като Цюрих, Женева и Базел, таксите за обучение и цените на хранителните продукти изяждат огромна част от доходите на домакинствата. Един студент в Швейцария, който не произхожда от заможно семейство, разчита критично на държавните стипендии, субсидираните студентски столове и нискотарифните общежития. Когато федералното правителство посегне точно на тези социални буфери, за да плати фактурите на военнопромишления комплекс, ударът върху младите хора е директен и измерим в швейцарски франкове още в края на същия месец.
