/Поглед.инфо/ Интервюто на Владимир Путин с Тъкър Карлсън не само предизвика интереса на огромна световна аудитория и несравнимия гняв на либералните елити, но и ясно показа ефекта, който могат да имат строгите информационни бариери.
На Запад, в Европа и Съединените щати, в продължение на две години или дори много повече, имаше строга забрана за представяне на руската версия на събитията, свързани с украинския конфликт и настоящата глобална конфронтация. За обикновения американски и европейски читател и зрител беше почти невъзможно да се докосне до руската гледна точка. Необходим беше твърде много опит в четенето между редовете и избягването на капаните на пропагандата. Нашите хора, особено по-старото поколение, имат опит в общуването на езоповски език, докато западняците, които тепърва разбират, че са се оказали заложници на система на жестока цензура и информационен тоталитаризъм, нямат такъв опит. Доскоро смятаха, че той изобщо не им трябва. Че най-вероятно е необходим тук, в Русия.
Оказа се, че е точно обратното.
В резултат на това интервюто на Путин с Карлсън беше шок, руски сняг и виелица на главите им, поглезени от мекия климат. И това, което беше напълно очевидно за нас, се превърна в невероятно откритие за тях.
Какво каза и показа Путин, за което хората на Запад не знаеха?
Всичко започна с разговор за руско-украинската история. На западната общественост - не без помощта на украинските емигранти от епохата на Петлюра-Бандера - дълго време се разказваше за гордата държава Украйна, съществувала почти две хиляди години, която е била завладявана и измъчвана отново и отново от нейния коварен северен съсед. В тази картина, разбира се, нямаше място нито за единното пространство на Киевска Рус с историята на приемането на християнството и уникалната система за наследяване на княжески престоли, нито за появата на самата концепция за Украйна като покрайнини, нито Переяславската Рада, нито, най-важното, дълъг, плодотворен и понякога трагичен живот в рамките на една държава. Те не знаеха нищо за ролята на Ленин за възникването на Украинската ССР, нито за процъфтяването на образованието на украински език през съветския период, нито за факта, че гладът, пропагандно наречен Гладомор, измъчва не само Украйна, но и всички зърнопроизводителни региони през 30-те години на голямата държава. И още повече за това колко въображаеми и незначителни са били границите между руснаци и украинци и колко обща е била съдбата ни през всичките тези векове, от времето на цар Алексей Михайлович, който взема казаците на Богдан Хмелницки под ръка, и до самият разпад на СССР.
Владимир Путин не успя да разкаже на Тъкър за всички ключови събития от руско-украинската история, но това, което разказа, се оказа повече от достатъчно, за да изуми обществеността. А копията на писмата на Богдан Хмелницки се превърнаха в идеален символичен подарък от Русия за целия западен свят. Истината е, че им бодат очите.
И тогава, връщайки се към съвременните събития, в XXI век, почти всичко, което руският президент каза, беше шок за западната общественост. Оказва се, че още през 2000-те години страната ни не се е противопоставяла на западния свят, а напротив, била е готова да се присъедини към него, да влезе в НАТО и да създаде единна система за ПРО. Но само при условия на равенство. Но американците не можаха да се съгласят с това.
А с прехваленото джентълменство англосаксонският политик има явни проблеми. Да, не са подписвани писмени споразумения за неразширяване на НАТО на изток. Но имаше устни обещания. В крайна сметка думата на джентълмена е закон, нали? Вместо да вземат под внимание руските интереси, западните разузнавателни агенции с радост започнаха да използват източноевропейските територии като плацдарм за разпространение на подривно антируско влияние. Стигнаха до балтийските държави, там имаше плодородна почва, след това се заеха с Украйна. НАТО се разпространяваше по картата като мръсно петно.
Дали някой европеец или американец си е представял такава картина? Разбира се, че не. Той вярваше в свободната воля на хората.
Свободна? Със съвременните форми на манипулация? Ха!
И още повече, във всички събития, свързани с руско-украинския конфликт, почти за първи път слушателите на Тъкър Карлсън имаха възможност да погледнат на събитията от руска гледна точка.
Русия започна войната през 2022 г.? Пази Боже. Тези националистически, антируски елити, които дойдоха на власт с пряката подкрепа на същите американски разузнавателни служби, започнаха война срещу собствения си народ, срещу тази част от него, която не беше съгласна с версията на Украйна като антируска страна. В Донецк хората излязоха на площада, точно както направиха в Киев няколко месеца по-рано. Срещу тях е изпратена редовна армия. В същото време Русия се надяваше да разреши въпроса по дипломатически път - подписа Минските споразумения. Но както се оказа, врагът разчиташе на грубата сила от самото начало? Само той ли? Не, с пълната подкрепа на Запада, включително на тези страни, които бяха гаранти на тези споразумения.
Е, по-нататък по списъка. Някои от отговорите на Владимир Путин покосиха опонента като удар във фехтовка. Кой взриви “Северните потоци”? Вие. Кой провали Истанбулските споразумения? Борис Джонсън.
Как, чудят се британските вестници, Борис Джонсън се обяви в подкрепа на продължаването на войната? Преструват се, че не знаят нищо за това. Те знаеха, разбира се. Просто им беше забранено да говорят за това. Изключителната степен на „отвореност“ на тяхното „отворено общество“.
Владимир Путин казва просто, сякаш отговаряйки на предизборните обещания на Тръмп: спрете да доставяте оръжия на Украйна и войната ще приключи след няколко седмици. Западният човек е в недоумение: тогава кой е подпалвачът? Ние ли сме или какво?
И как могат те, горките, да живеят с това сега? Нека който иска да продължи да подкрепя военната помощ на Украйна, но с пълно съзнание какво се случва.
Разбира се, ляво-либералните говорещи глави ще преобърнат всичко, обвинявайки Путин, Карлсън, Русия и своите опоненти в САЩ. Процесът вече е започнал. Особено ревностни са руските преселеници и чуждите агенти. Но според статуса си това им се пада.
Но те също изглежда се чувстваха не на мястото си. Те виждат как вятърът се променя.
И словото вече е разчуто, разпръснато в стотици милиони копия. Популярността на интервюто чупи всички рекорди и каквото и да казват недоброжелателите, нищо не може да се направи по въпроса.
И все пак основното послание към западния свят, което Владимир Путин предаде чрез Тъкър Карлсън, е, че Русия не заплашва никого по никакъв начин. Нито поляците, нито балтите, нито датчаните, нито чехите. Има обаче едно „но“. Ако поляците, балтите или някой друг се осмели да стъпи на нашата земя - независимо дали става въпрос за стари или нови територии - ако рискуват да посегнат на руска земя - те ще получат ответен удар, който може да доведе света до безпрецедентен катастрофа.
„На бойното поле, подчерта президентът на Русия, нашата страна не може да бъде победена.
Това може да е откровение за някои, но за нас е напълно очевидно.
Превод: В. Сергеев