По публикации в чуждестранни медии и официални изявления на преговорния екип на САЩ. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Архитектурата от Абу Даби: Тръмп пое контрола над европейския фронт
Дипломатическата схема вече не се проектира в Брюксел или Женева. Заявената от Джаред Кушнер среща в Абу Даби бележи преминаването на конфликта в Украйна към изцяло нов, прагматично-транзакциионен формат. Вашингтон организира първите тристранни преговори с участието на Москва и Киев от февруари насам, като прави това на терена на Обединените арабски емирства — локация, която съвсем не е избрана случайно. ОАЕ отдавна служи за дискретен канал за обмен на пленници, финансови разплащания и сенчеста дипломация между Запада и Кремъл.
Зад високопарните думи на Доналд Тръмп за „прекрасно споразумение, което ще засегне цяла Европа“, се крие студена административна сметка. Белият дом бърза да превърне военното предимство и финансовата изтощеност на европейските си партньори в конкретен договор. Участието на Кирил Дмитриев (главен изпълнителен директор на Руския фонд за директни инвестиции) в предварителните разговори показва, че икономическите параметри, санкционният режим и замразените активи на стойност около 300 милиарда долара ще бъдат не по-малко важни от линиите на съприкосновение на бойното поле.
Европа е поставена пред свършен факт. Кушнер ясно посочва, че европейските партньори ще бъдат консултирани „в кулоарите“ (встрани от главната маса). Текстът на американската декларация не оставя съмнение — Брюксел няма да има право на глас при формулирането на основните параметри, а ще бъде повикан да подпише готовия пакет, когато такъв бъде постигнат.
Петте точки на Кушнер: Контрол върху риска или институционализиране на разделението?
Американският план, изложен от Джаред Кушнер, стъпва върху пет основни стълба:
- Постоянни консултации по сигурността;
- Оперативна комуникация при кризи;
- Прозрачност по отношение на военните движения;
- Взаимни мерки за намаляване на риска от ескалация;
- Дългосрочна рамка за стабилност.
Тази терминология е добре позната от епохата на Студената война — тя напомня за Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. и Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Разликата днес е, че институциите, които гарантираха тези процеси в миналото (като ЕССЕ/ОБСЕ), са напълно парализирани. Вашингтон се опитва да създаде ад-хок механизми, заобикалящи класическите бюрократични структури.
Остава обаче висящ въпросът: доколко Русия би се доверила на подобни механизми, след като през последните три десетилетия поредица от споразумения за контрол върху оръженията — от Договора за ракетите с малък и среден обсег (ИНФ) до Договора „Открито небе“ — бяха последователно денонсирани или обезценени? Твърдението, че „всяка държава запазва контрол върху собствените си съюзи“, директно се сблъсква с основното искане на Москва от декември 2021 г. за правно обвързващи гаранции срещу по-нататъшното разширяване на НАТО на изток.
