/Поглед.инфо/ Преди Нова година в Украйна бяха обобщени някои от резултатите от традиционно успешната държавна политика на държавата. Остава неясен само въпросът за общия размер на публичния и публично гарантиран дълг в края на 2020 г., защото все още има време да се направят нови дългове.

Много вероятно е обаче тази сума да надхвърли 2,5 трилиона гривна (около 90 милиарда долара, или повече от 63 процента от БВП), от които почти 300 милиарда гривни е държавногарантираният дълг на различни юридически лица и над 2,2 трилиона – на самата държава.

От друга страна, Националната банка на Украйна вече е изчислила, че през следващите две години Украйна ще трябва да плати повече от 17 милиарда долара само за валутната част от държавния дълг, което се равнява на 65 процента от текущите златно-валутни резерви.

От тази сума десет милиарда долара следва да се заплатят през 2021 г. (четири от тях през третото тримесечие на годината) и още седем през 2022 г., въпреки че в крайна сметка и двете суми вероятно ще нараснат още поради краткосрочните заеми.

Това, разбира се, е вемалко само по себе си, но дълговите проблеми на украинската икономика не се ограничават само до националния дълг. Към това трябва да се добавят дълговетипо сметките за комунални услуги, дългове, натрупани на газовия пазар, данъчни задължения на бизнеса към държавата и на държавата –по своите задължения към бизнеса и гражданите, плюс, накрая, просрочените задължения. Всички тези дългове са склонни да растат непрекъснато и изглежда никой не знае какво да прави с тях.

Буквално на 22 декември украинското министерство на финансите пусна в продажба облигациите от още един вътрешен държавен заем за 800 милиона долара (в еквивалент, закупките бяха направени в различни валути), като сметката на заемите на вътрешния пазар за един месец, като се вземат предвид предоставените гаранции, достигна внушителните 3,7 милиарда долара. Още 1,73 милиарда са били заети на външни пазари.

Всъщност тези записи спомогнаха за увеличаване на общото ниво на публичния дълг до 63 процента от БВП. От една страна, това не е рекорд: през 2014-2017 г. дългът спрямо БВП беше по-висок, достигайки 80 процента. От друга страна, само за една година дългът се е увеличил от 50 процента от БВП на 63.

По-високи темпове е имало само през 2014 г., но след това гривната се срутва и значителна част от дълга е деноминирана в чуждестранна валута. Този път рязкото нарастване на дълга е повече свързан с новите заеми. Това е осезаемо във всякаква форма на изразяване: в гривни през годината дългът се е увеличил от два на 2,5 трилиона, в доларово изражение - от 83,3 на 90 милиарда долара. И двете стойности са рекордни.

Освен това, според Националната банка, нетните заеми също са рекордни (превишението на новите заеми над изплащането на стари) - през годината те възлизат на повече от 300 милиарда гривни (около 11 милиарда долара). С общите разходи на държавния бюджет от един трилион гривни към 21 декември нетната сума изглежда особено впечатляваща.

Но публичният дълг е, ако не върхът на айсберга, то само част от проблема с големия дълг.

Брутният външен дълг на Украйна до края на тази година почти пет пъти ще надвиши обема на златните и валутните резерви. Но в същото време банковата система на Украйна практически не отпуска заеми на украинския бизнес.

Обемът на заемите за реалния сектор на икономиката не нараства от шест години, дори в гривнево изражение, въпреки нейната тройна девалвация през годините. А по отношение на БВП кредитирането на реалния сектор спадна до нивото на изостаналите африкански държави - до 18 процента.

Всичко това ясно демонстрира: чуждестранните заеми се вземат не за развитие на икономиката, а изключително за потребление. Нещо повече, за потреблението на вносни стоки.

Проблемът с дълга на населението за комунални услуги не е отишъл никъде. По време на междуотоплителния сезон той се стабилизира на около 60 милиарда гривни. Но основната му част е дългът за газ и топлина, които се консумират предимно в студено време.

Освен това цената на газа за населението вече се е втурнала нагоре. В края на краищата сега тя се определя в Украйна от „ръката на пазара“, върху която всъщност е установен монополът на Нафтогаз. Цените на топлината и електричеството ще последват газовите цени.

В същото време размерът на субсидиите за бедните в бюджета за следващата година е значително намален. В резултат на това до края на отоплителния сезон експертите очакват дългът на населението да нарасне до 100 милиарда гривни.

Дълговете на населението за доставка на газ също са част от много по-голям дългов балон на газовия пазар: Предприятията на Teплокомуненерго и другите купувачи на газ имат дълг от повече от 100 милиарда гривни към Нафтогаз.

Мащабът на данъчните задължения на бизнеса и гражданите също е впечатляващ: дори въпреки редовните отписвания на лошите данъчни задължения (над десет милиарда гривни са били отписани само за десетте месеца на тази година), до 1 ноември държавният дълг по тази позиция надхвърля 120 милиарда.

Но и държавата е натрупала към същата дата 34 милиарда гривни дълг от свръхплащания, получени от бизнеса, които не бърза да връща. И това е без да се вземе предвид дългът по съдебни решения в полза на бизнеса, които са влезли в сила, но не се изпълняват от хазната.

Размерът на този дълг се предпочита да се пази в тайна, но се смята, че той може да достигне до 20 милиарда гривни. Но и това не е всичко, тъй като от началото на ноември плащанията по незащитените разходни позиции са почти напълно спрени. А това са плащания на доставчици и изпълнители за доставени стоки, извършени работи или предоставени услуги. Към 21 декември дългът по тези позиции надхвърля 60 милиарда гривни.

Държавата обаче не бърза да погасява дългове не само към бизнеса, но и към населението, спечелило по някакъв начин по нещо в съда, чрез съдебни решения. Тази сума обаче не е тайна - според Министерството на финансите, тя е пет милиарда гривни. Но така или иначе никой няма да ги раздаде: за тази позиция в бюджета за следващата година не е предвидена и стотинка.

Просрочените задължения за заплати също непрекъснато нарастват. Според официалните данни от началото на годината теса нараснали с една четвърт, като към 1 ноември възлиза на 3,8 млрд. UAH.

В действителност, разбира се, тя е много по-голяма, тъй като държавната статистика води отчетност на далеч не всички предприятия. Има обаче и положителни факти: на членовете на надзорните съвети на държавните предприятия и лично на бившия заместник-шеф на Нафтогаз Юрий Витренко всички милионни дългове по плащанията бяха изплатени.

Като цяло има ситуация, при която в украинската икономика се надуват дългови балони с неплащания на фона на бързо нарастване на външния дълг. Не си струва да се спори, че всичко това ще завърши с неизпълнение на задълженията на Украйна по външни дългове, дори само защото дори държавата да вземе решение за неизпълнение, е необходимо да има достатъчно ниво на суверенитет, каквото Украйна със сигурност няма.

В същото време няма усещане, че поне един от представителите на украинското правителство знае какво да прави с това или че поне мисли за това. Естествено отражение на ситуацията с нарастването на различни дългове е деградацията на индустрии, които не представляват интерес за западните партньори (предимно преработващи), инфраструктурата (с изключение на запазването на част от пътната мрежа за износ на суровини), да не говорим за социалната, образователната и медицинската сфери.

Превод: ЕС