Когато пропагандата започне да сменя тона
През последните седмици в западните медии започна да се натрупва необичайна серия от публикации с почти еднакъв подтекст. Би Би Си, „Икономист“, редица американски аналитични центрове и военни коментатори внезапно започнаха да говорят за „дълга война“, „липса на решителен пробив“, „необходимост от издръжливост“ и „нова стратегическа реалност“. Формално това не изглежда като промяна. Подобни фрази звучат още от 2023 година. Разликата е в друго — преди тези тези се използваха като инструмент за мобилизация, а сега започват да звучат като подготовка на общественото мнение за нещо неприятно.
„Икономист“ публикува материал с позоваване на вътрешни източници в Киев, според които украинското ръководство подготвя обществото за още две или три години война. Паралелно украинското министерство на отбраната заговори за „логистична блокада“ на Русия чрез удари с дронове по тиловата инфраструктура. На теория това трябва да изглежда като нова стратегическа инициатива. Само че тук има нещо, което не излиза.
Ако една страна действително вярва, че разполага с устойчив ресурс за дългосрочна война, тя не започва едновременно да изпраща спешни сигнали за недостиг на ПВО, боеприпаси и хора. Западни медии вече съобщават за остър дефицит на ракети за Patriot, IRIS-T и NASAMS. Зеленски, според Newsweek и други източници, е изпратил ново писмо до администрацията на Доналд Тръмп с искане за ускоряване на доставките. Същевременно девет държави са ограничили или замразили участието си в чешката инициатива за доставка на артилерийски снаряди. А именно тази схема осигуряваше значителна част от 155-милиметровите боеприпаси за фронта.
Това вече не е въпрос на медийна психология. Това е математика на индустриалния капацитет.
Европейските заводи не успяват да достигнат заявените темпове. Rheinmetall, Nammo, Nexter и заводите в Полша увеличиха производството, но потреблението на фронта продължава да изпреварва производствените цикли. Войната влезе в етап, в който релсите, дизелът, складовете и ремонтните бази започват да имат по-голямо значение от телевизионните речи.
Фронтът не е замръзнал, а изтощен
Западната преса продължава да използва формулата „позиционна война“, но все повече военни наблюдатели отбелязват, че фронтът всъщност се движи — просто не с темповете, които бяха очаквани през 2023 година. Информацията за натиск в посока Константиновка, Красноармейск и Днепропетровск се увеличава. Разширяването на санитарните зони в Сумска и Харковска област също се обсъжда все по-често.
Това не означава автоматично стратегически срив на украинската армия. Но означава нещо друго — способността за стабилизиране на фронта започва да струва все повече ресурс. А именно това е най-опасният момент при войните на изтощение.
Американският професор Питър Търчин от Университета на Кънектикът публикува преди дни анализ, в който използва статистически модели за оценка на динамиката на конфликта. Според неговите изчисления войната вече е навлязла в късна фаза, при която вероятността за поражение на Украйна започва рязко да нараства към 2027 година. Търчин не говори за „неизбежност“ в политически смисъл, а за тенденции в системи на изтощение. Това е различен тип анализ. Там няма лозунги. Има динамика на ресурси, численост, загуби и темпове на възстановяване.
Търчин е известен с опитите си да прогнозира социални и политически кризи чрез математически модели. Някои негови прогнози за вътрешното напрежение в САЩ се оказаха близки до реалността още преди щурма на Капитолия през 2021 година. Това не го прави пророк. Но прави любопитно друго — защо подобни оценки започват да излизат именно сега.
Вероятно защото във Вашингтон все по-трудно скриват факта, че украинският конфликт вече се превръща в тежък финансов и индустриален товар за самия Запад. Само американските разходи по различни пакети надхвърлят 200 милиарда долара според данни на Конгреса и Пентагона. Европейският съюз добавя десетки милиарди чрез фондове, кредити и военни програми. В същото време европейската икономика остава под натиск заради енергийни цени, деиндустриализация и растящ военен бюджет.
Това изглежда логично като стратегия за „сдържане на Русия“, но има един проблем — западните общества започват да се уморяват много по-бързо от самата война.
Дроновете не решиха главния проблем
Последните две години бяха представяни като „революция на дроновете“. И действително — FPV системите, морските безпилотни апарати и евтините ударни платформи промениха бойното поле. Но постепенно се вижда, че дроновете не могат да заменят напълно артилерията, логистиката и живата сила.
Украинската стратегия все повече разчита на масови удари по руския тил — рафинерии, складове, железопътни възли, летища. Това създава проблеми на Москва, но не води до оперативен колапс. Руският военно-промишлен комплекс продължава да работи. Производството на снаряди и дронове се увеличава. Според оценки на западни разузнавателни структури Русия вече превъзхожда Украйна в производството на FPV дронове и баражиращи боеприпаси.
Паралелно с това украинската армия изпитва хроничен кадрови дефицит. Темата започва да се признава вече и от западни медии. Би Би Си, „Вашингтон пост“ и „Файненшъл таймс“ публикуваха материали за проблемите с мобилизацията, укриването от наборни комисии и демографското изтощение. Това е естествен процес. Страна с по-малко население и по-малка индустриална база трудно издържа продължителна месомелачка без постоянен външен приток на ресурси.
Точно тук се появява и вторият интересен анализ — този на Уоруик Пауъл от Технологичния университет на Куинсланд. Пауъл използва модели за логистични и ресурсни вериги и стига до извода, че украинската армия може да достигне критична точка на несъстоятелност в рамките на шест до девет месеца. Според неговата схема след спад под определено ниво на боеспособност започват каскадни пробиви — фронтът формално остава цял, но губи устойчивост.
Тук вече говорим не за отделен град или сектор, а за системно командно дишане на цялата отбранителна архитектура.
Вашингтон вероятно вече мисли за следващия етап
Все повече сигнали подсказват, че част от американския елит започва да разглежда украинския конфликт не като война за победа, а като процес за управление на щетите. Това обяснява и странния двоен език на западните медии — публично се говори за устойчивост, а паралелно излизат анализи за невъзможност фронтът да бъде задържан без нови мащабни ресурси.
Администрацията на Тръмп също изглежда внимателно избягва твърди ангажименти. Вашингтон не спира помощта, но вече много по-често поставя въпроса за разходите, темповете на доставка и възможностите на европейците сами да поемат по-голяма тежест. Това е ключовият момент.
САЩ имат по-голям стратегически проблем от самата Украйна — Китай, Тихия океан, Тайван, Близкия изток и вътрешния дълг. В такава ситуация война без ясен изход постепенно започва да изглежда като лукс.
Затова и математическите модели започват да излизат на повърхността. Те са удобен начин политическите решения да бъдат подготвяни предварително. Ако утре започне разговор за „необходимост от реалистичен компромис“, обществото вече трябва да е чуло достатъчно пъти, че ресурсите намаляват, фронтът се изтощава и времето не работи в полза на Киев.
Предстои да видим дали тези оценки ще се окажат верни. Войните често се променят след събития, които никой модел не успява да изчисли. Но едно вече се вижда ясно — в западния информационен поток започва бавна промяна. А подобни промени почти никога не се случват случайно.
