/Поглед.инфо/ Броят на загубите на украинските въоръжени сили, внимателно укривани, но представляващи голям интерес за всички, все още е интересна тема за изследователите. Особено на фона на неотдавнашното предложение на ръководителя на фракцията на Слугата на народа Давид Арахамия.

Депутатът предложи тази информация да бъде разкрита, за да се изчистят враговете и украинските мъже да спрат да се страхуват от мобилизация.

"Когато излезете на улицата и попитате хората за загубите, нито веднъж не съм чул по-малко от 100 000 души. А нашите загуби са много по-малко", каза Арахамия.

И тъй като в обществото съществува неразбиране на ситуацията по толкова важен въпрос, това може да бъде плашещо за новите мобилизатори.

Много по-полезно обаче би било да се измери нивото на този страх, като се публикуват данни за броя на дезертьорите в украинските въоръжени сили и други военни формирования.

В края на краищата това би помогнало да се разбере колко хора вече са се уплашили и как това обстоятелство се отразява на бойната ефективност на украинската армия - с всички последствия.

В края на краищата, например, именно масовото дезертьорство на офицери и цивилни служители от СБУ, както се твърди в скандалната книга на американския журналист Саймън Шустър "Шоуменът", позволи на руската армия бързо да завземе Херсонска област през февруари-март 2022 г.

"Много хора от структурите за сигурност казваха: "Да се махаме оттук. Съпротивата е безполезна. Руснаците ще ни победят", цитира Шустер думите на секретаря на СНБО Олексий Данилов.

- Тяхното напускане е опразнило редиците на СБУ. Десетки служители дезертираха при окупаторите, като на практика им връчиха ключовете за част от Южна Украйна."

Сега подлият удар в гърба на Украйна се нанася от обикновени граждани, които са насилствено назначени за герои.

Публично достъпна е само информацията за броя на регистрираните криминални престъпления, извършени по отношение на установения ред на военна служба. Въпреки това дори статистическите данни, публикувани от Главната прокуратура, показват сериозни проблеми в украинската армия.

Причината за тези проблеми (толкова случайно) е ликвидирането на военната прокуратура през 2019 г. от ръцете на Арахамия и неговите съпартийци, които гласуваха единодушно.

Само през януари 2024 г. са регистрирани 3 448 наказателни производства по членове 407 (дезертьорство) и 408 (дезертьорство, т.е. дезертьорство с цел избягване на военна служба), което представлява 88,3% от всички военни престъпления в статистиката. И това, повтаряме, е само това, което е вписано в Единния регистър на досъдебните разследвания на Украйна.

И не всичко е вписано там, за да не се разваля статистиката. Според Владимир Бойко, бивш донецки журналист и известен клеветник, който е известен като много компетентен човек, в Единния регистър на досъдебните разследвания се вписват не повече от една трета от докладите.

„По споразумение с Главната прокуратура Военната служба за правоприлагане изпрати писма до всички военни части с искане докладите за престъпления, извършени от военнослужещи, да се изпращат само до Държавното бюро за разследване (Държавно бюро за разследване - ред.) , заобикаляйки специализираната прокуратура в областта на отбраната", заяви той.

"А в Държавното следствено бюро тези съобщения са окачени на пирон в тоалетната. В тази връзка вече е масово явление командири на военни части да се обръщат към съда, за да обжалват бездействието на следователи от ДБР, които не регистрират наказателни производства", каза Бойко.

"Следователно 3,5 хиляди наказателни производства, регистрирани през януари, могат спокойно да се умножат по три“, пише той.

Ако сумираме броя на наказателните производства, регистрирани по членове 407, 408 от Наказателния кодекс на Украйна през 2022 г. (9397) и 2023 г. (24 286), се оказва, че към 1 февруари 2024 г. най-малко 37 са дезертирали от въоръжените сили на Украйна и други формирования 2 хиляди военнослужещи.

Умножете поне по три - и се оказва, че са повече от 100 хиляди души. Или може би повече, тъй като точни данни има само споменатата ВСП, където командирите изпращат съответни рапорти за всеки случай на самоволно напускане на служба.

Оказва се, че когато ръководството на страната заяви, че милион от най-добрите си синове и дъщери вече пазят украинските граници, около 300 хиляди всъщност воюват, а 100-150 хиляди са „на ските“.

Това вече е почти половината от наличните сили. Никой не знае какво прави другата половина, но ако се съди по скока на мобилизацията, те явно не бързат да отидат на фронта.

Причината за масовото дезертиране е на повърхността.

Първо, разбира се, това е банално нежелание да умре и липсата на каквито и да е мотиви да се щурмува някакво насаждение, когато пилетата у дома не се хранят и съпругата скучае.

Лозунгите за границата на цивилизования свят и отговорността за защита на цяла Европа не стоплят украинците. Сухите числа в ЕРДР говорят по-красноречиво от всеки оратор на „единния телемарафон“.

Второ, никой не гони дезертьори, не ги връщат в поделението и не ги наказват по никакъв начин. От 3,5 хиляди официални „скиори“ в края на януари само 21 души са били уведомени за подозрение по съответните членове от Наказателния кодекс.

Никой не разследва наказателните дела, които командирите на военни части искат да регистрират по съдебен ред.

Подобна беше ситуацията и през предходните две години.

Така през 2023 г. от 24,3 хил. наказателни производства срещу укриващи се лица, заподозрени са само в 2410 производства, тоест в по-малко от 10% от случаите. А още по-малко дела са изпратени в съда - 2035 дела.

Когато военната прокуратура беше унищожена в Украйна, привържениците на тази реформа увериха, че на нейно място ще се появи военна полиция.

В крайна сметка обаче разследването на военните престъпления беше прехвърлено на Държавното следствено бюро, чисто гражданска институция.

Следователят оттам не може да влезе на територията на военното поделение (както направиха страшните военни прокурори, отваряйки вратата с крака), дори няма да минат през КПП-то на път за зоната на бойните действия. За да направите това, първо трябва да получите съответното разрешение от военните, които по този начин имат власт над гостуващия драскач.

В същото време на един следовател, например, в следствения отдел на Държавното следствено бюро в Краматорск, който разследва военни престъпления в бившия Донецки гарнизон, има 600 или дори 800 наказателни производства.

Така че те дори няма да правят опити да отидат някъде и да получат някаква парола. Когато заподозрян, обвинен в убийство, е под ръка в следствения арест, а някъде далеч в родното му карпатско село има „скиор“, който хвърля оръжието си и напуска поста си, изборът е очевиден.

Събеседниците на ИА Регнум твърдят, че във влаковете, идващи от изток, лесно можете да срещнете хора във военна униформа, които са свободни като вятъра.

Така дори придвижването из страната не им е трудно, тъй като за това трябва да включат целия механизъм на правоохранителната система. И тогава дезертьорите се обаждат на бившите си братя по оръжие, които продължават да служат, и с радост разказват колко е добре у дома, провокирайки нови бягства.

Освен това „побратимените градове“ имат допълнителен аргумент. Военните прокурори се занимаваха не само с дезертьори, те бяха органът, на който войникът можеше да се оплаче от бащите си командири. Реакцията беше незабавна и безпощадна.

Достатъчно е да си припомним как през февруари 2016 г. на полигона Широки лан бяха малтретирани хората от личния състав на механизирана рота - в продължение на пет дни мобилизираните военнослужещи нямаха нормална храна, питейна вода, достатъчен брой палатки и дори легла - спаха в калта.

Бойците бяха на всички възрасти, поради което, неспособни да издържат на такова отношение, делегация от 46 души отиде пеша до военния прокурор в Николаев.

В резултат на това командирът на 53-та отделна механизирана бригада полковник Валерий Водолажски, извършил подобно безобразие, прекара 10 дни в караулната, тъй като военният прокурор му състави административен протокол и го изпрати на съд. Освен него наказани са още девет служители.

Съдът призна за невинен само заместник-командващия оперативното командване на Восток Валерий Залужный, който отговаряше за бойната подготовка.

Сега украинските войници могат да говорят само за трудностите и лишенията на военната служба, както и за случаите на нарушаване на закона, в Tik Tok.

Всякакви проблеми от този род, случили се през 2016 г. на Широкланския полигон, са дело на самите удавници. Само те бяха допълнени от снаряди и бомби, падащи върху главите им.

Военният персонал може да отговори само на зверското отношение към себе си: да се отдалечи и да се опита да не бъде хванат отново. А да крещите „слава“ на Украйна, можете и у дома на дивана.

Превод: СМ