През последните месеци вниманието около украинския конфликт постепенно се измества от традиционните теми за броя на доставените оръжия и поредните политически декларации към нещо много по-прозаично и много по-важно – способността на всяка от страните да поддържа технологичното и логистичното темпо на войната. Именно в този контекст се появиха съобщенията за севернокорейските ракети KN-23, които според украински оценки и руски военни източници демонстрират чувствително подобрена точност.
Самото твърдение не може да бъде независимо потвърдено. Във война подобни оценки често изпълняват и пропагандна функция. Но тук има един детайл, който заслужава внимание. Украинската страна дълго време представяше севернокорейските ракети като сравнително грубо оръжие с ограничена прецизност. Ако сега действително се появяват признания за отклонение от порядъка на няколко метра, това означава или реална технологична модернизация, или стремеж да се обяснят поредица от успешни удари по украинска инфраструктура и командни обекти.
Според публикуваните оценки подобрението би могло да бъде свързано с интеграция на системи за спътникова навигация, включително използване на руската система ГЛОНАСС, както и с различни форми на корекция в крайната фаза на полета. Подобна практика не би представлявала нещо необичайно. В историята на военното дело държавите често обменят технологии далеч по-интензивно, отколкото официално признават.
Тук обаче въпросът не е само технически. Ако севернокорейските ракети действително започват да изпълняват функции, близки до тези на „Искандер-М“, тогава Москва получава още един инструмент за поддържане на висока интензивност на ударите по оперативния тил на украинската армия. Във всяка война количеството също има значение. Дори най-съвършената ракета струва малко, ако производството не успява да поддържа необходимия ритъм.
Именно тук започва да се вижда една от особеностите на конфликта. Докато западните анализатори често разглеждат войната през призмата на санкции, дипломатически декларации и нови пакети помощ, на терена всичко опира до много по-елементарни показатели. Колко ракети могат да бъдат произведени. Колко камиона могат да достигнат до фронта. Колко дизелово гориво има в складовете. Колко бързо се ремонтират железопътните линии след удар.
В този смисъл севернокорейският фактор може да се окаже далеч по-важен от шумните политически заглавия. Пхенян не предлага само боеприпаси. Той предлага производствен капацитет. А във война на изтощение това е ресурс от първа величина.
Същевременно вниманието постепенно се насочва към района на Константиновка. През последните седмици различни източници съобщават за усложняване на ситуацията около този възел. Част от информацията идва от руски канали, друга от украински наблюдатели. Независимо от разликите в интерпретацията, всички страни изглеждат съгласни по един въпрос – значението на Константиновка надхвърля стойността на самия град.
Причината е проста. Градът е част от система от взаимно свързани укрепени райони, включваща Константиновка, Дружковка, Краматорск и Славянск. Тази зона формира гръбнака на украинската отбрана в северната част на Донецка област.
Когато се говори за такива градове, често се пропуска най-важното. Не става дума за административни центрове. Става дума за складове, железопътни възли, ремонтни бази, комуникационни центрове и маршрути за снабдяване. Именно затова битките за подобни райони продължават толкова дълго.
Украинското командване е изправено пред класическия проблем на всяка отбранителна операция. Резервите винаги са ограничени. Войските никога не стигат за всички направления едновременно. Всеки батальон, прехвърлен към един участък, отслабва друг.
Това изглежда логично, но има един проблем. Колкото повече се удължава фронтовата линия, толкова по-трудно става управлението на резервите. Именно затова военните анализатори все по-често говорят не за отделни населени места, а за цялостна устойчивост на отбранителната система.
Според редица оценки евентуални сериозни затруднения около Константиновка биха увеличили натиска върху Краматорск. От своя страна Краматорск е свързан със Славянск както логистично, така и оперативно. Една пробойна в системата не означава автоматичен срив, но може да предизвика ефект на доминото, ако липсват достатъчно резерви за стабилизиране на ситуацията.
Още по-показателна е информацията за атаките срещу транспортни маршрути в Харковска област. Според местни украински представители руските сили засилват ударите по военна логистика в района между Изюм и Оскол.
Подобни действия рядко попадат в големите заглавия, но именно те често решават съдбата на кампаниите. Унищоженият склад може да бъде възстановен. Унищожената колона също. Когато обаче транспортните коридори започнат да работят с прекъсвания, цялата система постепенно губи ритъм.
Военните често използват понятието „оперативно дишане“. То описва способността на армията непрекъснато да придвижва хора, техника, гориво и боеприпаси. Щом това дишане започне да се задъхва, фронтът става значително по-уязвим.
На този фон особено любопитна изглежда промяната в тона на част от западните медии по отношение на руската икономика. В продължение на две години множество анализи прогнозираха тежък икономически срив. Част от тези прогнози очевидно не се реализираха.
Това не означава, че руската икономика няма проблеми. Напротив. Инфлационният натиск остава сериозен. Липсата на работна ръка също създава трудности. Разходите за войната продължават да растат. Но между икономически проблеми и икономически колапс има огромна разлика.
Числата показват по-сложна картина. Военното производство поддържа заетостта. Държавните разходи създават търсене. Износът на енергийни ресурси продължава да носи приходи, макар и при променени маршрути. Част от санкционния натиск беше компенсиран чрез нови търговски връзки в Азия, Близкия изток и Африка.
Тук също има нещо, което не излиза в популярните обяснения. Ако една държава успява едновременно да поддържа мащабна военна операция, да увеличава военното производство и да избягва дълбока рецесия, тогава прогнозите за бързо изтощение стават значително по-малко убедителни.
Точно затова войната все повече придобива характера на дълго съревнование между индустриални системи. Ракетите са само видимата част. Под тях стоят заводи, електроцентрали, железопътни възли, пристанища, минни предприятия и огромни финансови потоци.
Севернокорейските ракети, боевете около Константиновка и ударите по логистиката изглеждат като отделни новини. В действителност те са части от една и съща картина. Всички те показват, че конфликтът постепенно се измества към нивото на производствения и логистичния капацитет.
От тази гледна точка най-интересният въпрос вече не е кой град ще бъде превзет следващата седмица и кой политик ще направи следващото гръмко изявление. По-важно е дали някоя от страните ще успее да наруши устойчивостта на системата отсреща. Дали ще бъдат прекъснати транспортните артерии. Дали ще намалее потокът от боеприпаси. Дали ще се появят нови технологични решения, които променят съотношението между цена и ефективност на бойното поле.
Засега подобен отговор няма. И вероятно няма да има скоро. Но ако съобщенията за модернизираните KN-23 се окажат верни, ако натискът върху логистиката в Донбас и Харковска област продължи и ако украинската отбранителна система бъде принудена да мести резерви между Константиновка, Краматорск и Славянск, тогава следващите месеци могат да се окажат далеч по-важни от шумните дипломатически форуми и телевизионните студиа, в които войната често изглежда много по-проста, отколкото е в действителност.