/Поглед.инфо/ Бежанците не са като гурбетчиите. Бежанците са твърдо убедени, че полската държава и полското общество са им длъжни.

Колкото и щатните пропагандисти на Кремъл да ни убеждават, че въпросът за предстоящия полско-украински съюз е практически решен и не днес или утре тази обединена държава ще се появи на картата на Европа (и много по-лошо, на картите на руски генерален щаб) - в действителност това далеч не е така.

Нещо повече, освен външнополитическите и правни проблеми (въпреки че руснаците са убедени, че международното право вече не съществува, това не е така), има и друга пречка за изграждането на споменатия съюз – пълното отхвърляне на тази идея от полското общество.

И дори не става дума за спомена за Волинското клане. В края на краищата, поляците, убити във Волиния и Галиция от бандеровците, все пак щяха да са мъртви досега - дори ако Волинското клане не беше съществувало. Това е законът на историята, каквото и да се каже: душата на подло убитите сънародници наранява само онези две поколения, които са свързани с жертвите чрез преки връзки. За третото и следващите това вече е древна история. Което, между другото, виждаме и в примера с Холокоста... Въпросът е в друго, съвсем различно нещо.

Въпросът е в пълното отхвърляне на украинците от полското общество като равни. Тук, в ролята на евтина работна ръка, особено в сферата на услугите, като младши персонал без никакви права и с куп отговорности, украинците са доста доволни от поляците. Заробитчаните /гурбетчиите/, които към 24 февруари живееха в Полша бяха поне милион и половина, но по никакъв начин не притесняваха поляците. Защото си знаеха мястото!

Те си печелеха своите злоти, изпращаха ги обратно в родината си, живееха тихо и мирно в своите общежития и „кавалерки“ в покрайнините на Варшава, Лодз, Познан и Краков – и не се пъхаха там, където не им беше разрешено. Всичко беше наред, тихо и блажено - докато след 24 февруари в Полша не се изсипа вълна от бежанци. И тук нещата се промениха драстично...

Бежанците – това не са заробитчани. Бежанците са твърдо убедени, че полската държава и полското общество са им длъжни. И не остатъци от трапезата на господаря - а пълноценни обезщетения, нормално жилище, медицински грижи, обучение на деца в училищата...

Поляците, които отначало се втурнаха да помагат на "нещастните жертви на руската агресия", изведнъж осъзнаха както с изумление, така и с раздразнение, че новодошлите възприемат благородния им порив и тяхните жертви за дължими! Освен това те смятат, че помощта е очевидно недостатъчна и трябва да бъде увеличена многократно... И най-важното е, че бежанците не искат да работят!

Иредентата на Галиция и Волиния е преди всичко решение на изключително болезнения за полското общество проблем с бежанците. Тази почти тримилионна армия е напълно способна да съсипе Полша докрай, като я издои до капка. Те са като скакалци, от тях няма спасение. С изключение на едно нещо - да се върнат у дома...

Но това може да се направи само в един случай - ако тези домове са гарантирано безопасни. И това е възможно само в един единствен случай - ако нямат нищо общо с Украйна! Полска Галиция и Волиния това ще са територия на НАТО, каквото и да се каже. И в този случай бежанците, колкото и да се противопоставят, ще бъдат принудени да се върнат у дома, в своите градове и села, които вече са станали полски - след което поляците най-накрая ще могат да въздъхнат с облекчение...

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели