/Поглед.инфо/ Решението за изтегляне на групировката на руските въоръжени сили от Херсон стана основна тема на изминалата седмица. Командващият СВО генерал от армията Сергей Суровикин предлага да се заеме отбрана по левия бряг на Днепър, а освободените части да се прехвърлят в настъпление в други посоки.

Коментирайки тази ситуация, предприемачът Евгений Пригожин нарече решението на генерал Сергей Суровикин „трудно, но отговорно“:

"Разбира се, това не е победоносна стъпка в тази война, но е важно да не агонизираме, да не се бием в параноя, а да си правим изводи и да работим върху грешките", призова Пригожин.

"И тогава ще разберем кой е прав, кой крив и каква е същността на проблема. Решението, взето от Суровикин, не е лесно, но той постъпи като човек, който не се страхува от отговорност. Той го направи организирано, без страх, поемайки върху себе си пълнотата на вземане на решения. Искам да подчертая, че операцията по изтегляне на войските винаги е изключително трудна. Обръщайки гръб към врага, е невъзможно да напуснете позицията", заяви още той.

Маневрата на подразделенията на руската групировка войски на подготвени позиции на левия бряг на река Днепър се проведе в съответствие с утвърдения план, съобщиха от Министерството на отбраната.

Освен това бяха извършени атаки срещу два командни пункта на бойците на Въоръжените сили на Украйна близо до Николаев, Херсонска област, както и срещу склад за гориво в Днепропетровска област и оръжеен склад в Николаевска област.

Не смятам, че групировката на ВСУ е по-силна от 6-та армия на Паулус

Колумнистът Юрий Пронко обсъди случващото се в предаването "Царьград. Главното" с военните експерти Константин Сивков и Олег Шведков.

Юрий Пронко: Вече сте слушали и чели много коментари по този въпрос. Някои коментатори се съгласиха дотам, че Брянск или някой град в Крим ще бъде предаден следващият път, а ние ще започнем да реагираме, казват те, когато стигнат до Москва. Как ще коментирате случващото се?

Константин Сивков: Убеден съм, че не е имало оперативни предпоставки за изтегляне на войските. Там има добре установено преминаване. Дори врагът да беше взривил дигата на водноелектрическата централа Каховска, което е много трудно, дори невъзможно, вълната щеше да спадне максимум за седмица. И е напълно възможно да се създадат резерви за този период. Така че нямаше проблеми.

Ще илюстрирам с исторически пример. През 1942 г. нашите войски защитаваха Сталинград в продължение на три месеца под ударите на 4-ти въздушен флот на Луфтвафе. В този момент Вермахтът вече беше достигнал бреговете на Волга и стреляше по нашите кораби, които превозваха личен състав и снабдяваха нашите войски в Сталинград с боеприпаси.

Не смятам, че групировката на въоръжените сили на Украйна е по-силна от 6-та армия на Паулус. Затова считам, че изтеглянето на нашите войски от Херсон се дължи единствено на политически мотиви.

Спасяване на войници? Е, мога да кажа, че изтеглянето на нашите войски оттам освобождава голяма вражеска групировка, която беше притисната от нашите сили на десния бряг на Днепър.



А сега цялата групировка на въоръжените сили на Украйна се освобождава и ще бъде прехвърлена на други места. А това означава, че ще има значително повече жертви сред нашите войници, които ще действат в същото донецко направление. Освен това ще имаме много повече проблеми с преодоляването на възела на съпротива, който съществува в Донбас.

Затова считам, че това е чисто политическо решение. И то е продиктувано от едно – натиска и заплахата от страна на Запада за въвеждане на групировки от многонационални въоръжени сили, ръководени от САЩ, на територията на Украйна. Дейвид Петреъс, бивш директор на ЦРУ и бивш командир на силите на САЩ и НАТО в Афганистан, говори открито за това наскоро.

Числеността на тази група, по мои оценки, може да достигне 70-80 хиляди души. Естествено, ще говорим за мощно използване на авиацията на НАТО и ракетни удари срещу нашите войски, разположени в близост до границите на Украйна, защото това е наша територия. И ще има куп други проблеми.

Естествено, натискът на петата колона не остава встрани, от него също няма спасение. Затова за пореден път съм напълно съгласен с тези хора, които казват, че нашето военно ръководство взе много трудно решение.

Мога да кажа, че и министърът на отбраната Сергей Шойгу, и генерал Сергей Суровикин, командващият групата, извършиха своеобразен граждански подвиг. Те поеха огромна политическа отговорност. Чест и хвала за тях. Тоест за пореден път армията излезе да защити, да кажем, политическото ръководство на страната ни.

Всички атаки на въоръжените сили на Украйна бяха успешно отразени - врагът не можа да атакува

- Но тогава, ако следвате тази логика, която очертахте, политиците са длъжни да излязат и да отговорят на основния въпрос: какво следва?

К.С.: Абсолютно. Освен това е много трудно да се обясни изоставянето на Херсон, след като ни съобщиха, че всички атаки на въоръжените сили на Украйна са били успешно отблъснати и дори с големи загуби от противника. През последния месец въоръжените сили на Украйна са загубили 12 хиляди убити, няколкостотин танка. Това са огромни числа.

При тези условия врагът, разбира се, не можеше да атакува - въоръжените сили на Украйна просто не разполагаха с техника и оръжие.

Между другото, характерът на воденето на бойните действия на противника в Херсон и други направления свидетелства именно за това. Дори ако приемем, че противникът има там 20-хилядна групировка, той винаги е действал като максимум батальонно-тактически групи.

- Но ако вземем предвид това, което казахте за възможното участие на страни от НАТО и техните групировки в конфликта, тогава конфигурацията се променя драматично.

К.С.: Естествено. И врагът атакува с малък състав от сили. Тъй като не можеше да въведе голяма сила поради липсата на достатъчно бронирани машини и беше невъзможно да се атакува пеша, в условията на мощен огнев удар.

Имаме господство във въздуха, имаме 10-кратно господство в артилерията, самите украинци го признават. И в тези условия отстъплението се дължи единствено на политически мотиви.

Ако не си в политиката, политиката ще бъде в теб

- Олег, каква е вашата оценка за случващото се?

Олег Шведков: Напълно съм съгласен с мнението на Константин Сивков: това беше политическо решение. По принцип в нашия синдикат не е прието да влизаме в политиката и да коментираме подобни решения.

Но, знаете ли, има един мем: ако не се занимавате с политика, тогава политиката ще се занимава с вас. И стигам до заключението, че тази ситуация ни налага задължението да разберем какво се случва и какво може да се направи, за да гарантираме, че тези ситуации няма да се повторят.

Честно казано, дори в първата публична реч на генерал Суровикин се чуха такива бележки, по които можеше да се съди, че там се случва нещо, поради което в бъдеще ще трябва да се запознаем с решението, което видяхме .



Доказателство, че решението е взето на политическо, а не военно ниво са следните факти. Първо, събитията, свързани с Херсон, изчезнаха от информационния дневен ред на федералните канали.

Второ, никой от лидерите не направи изявление дали ще си върнем десния бряг или не (това не е съвсем вярно - впоследствие заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев обеща, че Херсон ще бъде върнат, но наистина забележка се появи с известно закъснение - ок. ЦГ).

И накрая, думите на официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова, която каза, че сме отворени за преговори, но при наши условия.

Не забравяйте за съветника по сигурността на Джо Байдън Джейк Съливан, който бърза между Русия и Украйна като совалка. Той постоянно комуникира с нашите политически лидери. Всичко това говори, че военните не стоят зад това решение.

Щяхме да удържим този плацдарм. Спомнете си например преминаването на Днепър през 1943 г. Тогава 2438 души стават Герои на Съветския съюз. Това предполага, че е било възможно да се пресече Днепър под вражески огън. И сега въпросът беше само за снабдяването на нашата група, която беше на десния бряг.

И ако командването беше изправено пред задачата да задържи плацдарма, да го разшири, тогава би било възможно да включим нашата фронтова и стратегическа авиация. Там би било възможно да се изтеглят резерви.

В крайна сметка Въоръжените сили можеха да използват и мобилизационния ресурс, който завърши предсрочно мобилизационна подготовка. Но това не беше направено.

- Олег, тоест ти смяташ, че това е решение на политиците, а военните изпълняват заповедта.

О.Ш.: Точно така. Няма никакви съмнения.

Приднестровието в опасност

- Ще цитирам думите на изпълняващия длъжността губернатор на Херсонска област Владимир Салдо:

"Знаем със сигурност, че това, което правим, е правилното. И една справедлива кауза ни тласка към решения, които ще направят възможно в бъдеще, в бъдеще, да се пресъздаде цялата територия на Руската федерация. И хората, които живеят тук, се надяват на това, вярват в това. Да, трудно ни е. Но все пак ще защитим земята си."

Той обещава да защитава земята, иначе не може да бъде: определено ще се върнем. И какви са рисковете тук, как да се изравнят евентуалните проблеми?

К.С. Да започнем с факта, че вече ще има много повече жертви сред нашите войници, отколкото ако бяхме останали, ако държахме предмостие. Просто поради факта, че врагът ще преразпредели войските си в донбаското направление, което все още трябва да освободим. И проблемите ще са много големи. Що се отнася до рисковете, мога да кажа следното.

Загубите ще бъдат неизмеримо по-големи, просто с порядъци, поне с порядък, ако форсираме Днепър. Защото десният бряг на Днепър е висок. Левият е по-нисък и мек. И щурмуването на този висок бряг е голям проблем.

Видяхме как това се случи по време на Великата отечествена война, когато нашите войски настъпваха (интересно е, че военният наблюдател Виктор Литовкин говори в ефира на Царьград за обратното, отбелязвайки, че левият бряг, където се насочиха руските въоръжени сили, е високо, а това е изгодна позиция - бел. ЦГ).

Що се отнася до възможността за връщане на Херсон, при такъв подход, който наблюдаваме днес, не виждам перспектива да се стигне до освобождаването на десния бряг, връщането на този плацдарм.

И какво друго искам да кажа: има изключително сериозна опасност за Приднестровието. То е изолирано. Сега е ясно, че в близко бъдеще няма да можем да осигурим деблокирането на този регион по никакъв начин.

А това означава, че врагът може да нанесе удар срещу Приднестровието, където се намира нашата база - там са разположени пет хиляди наши бойци. Освен това има огромно количество боеприпаси, около 40 хиляди вагона, за всеки случай.

А в това Приднестровие има 250 хиляди души руски граждани, които също сме длъжни да защитаваме. И следователно врагът може съвсем спокойно да удари там, без да очаква заплаха от Русия. И как ще решим този въпрос, нямам идея.

Да очакваме ли ескалация или решение за примирие?

- Имам въпрос: може ли врагът да предприеме маневри, които да доведат до ескалация и това, за което вече говорихме, да стане факт?

К.С.: Най-вероятно това няма да се случи точно утре. Най-вероятно има опции в две посоки. Първо, възможно е сега да бъде прието някакво споразумение за прекратяване на огъня, за да може врагът да възстанови силата си, да възстанови потенциала си чрез доставка на чуждестранно оръжие и военна техника.

Не изключвам Украйна да бъде приета в НАТО ускорено (засега на политическо ниво тази възможност се отхвърля в алианса – ред.). Обещанието, че Украйна няма да бъде в НАТО, ще бъде тихо забравено, както всичко беше забравено преди. Ще има войски на НАТО. Е, въпросът с Приднестровието ще се реши много бързо.

Но най-важното е друго. Отстъплението от Херсонския плацдарм, а преди това и други действия, убедиха нашия враг, че Русия няма достатъчно решителност за твърди действия. А това означава, че Москва, дори в много остра ситуация, може да не реши да използва ядрено оръжие, между другото.

А това означава, че след отстъплението от Херсонския плацдарм натискът върху Русия от Запада ще се увеличи радикално, ще се увеличи многократно. Ще приеме различни форми. Включително и военен натиск.

- Олег, какво е вашето мнение?

О.Ш.: Ако говорим за сегашната ситуация, аз, както много мои приятели и другари, имам впечатлението, че наистина говорим за преговори. И резултатът от тези преговори може да бъде демаркационната линия под формата на Днепър. Затова беше взето подобно решение, за да се стабилизира по някакъв начин.

Вероятно не е най-добрият начин. Защото наблизо ще получим реваншистка държава. И ако те не можаха да се примирят със загубата на Крим, Донбас, то Украйна никога няма да може да се примири със загубата на значителни територии.

И ако по-рано техните реваншистки настроения се основаваха само на някои националистически групи, сега почти цялото население там е антируско настроено. И там имаме идеологически враг в мащаба на цялата страна, на цялото население.

- И как да изравним този проблем?

O.Ш .: Знаете ли, според мен идеалният сценарий, ако Унгария грабне своето парче, Румъния своето, Полша своето, ние ще насадим проруски демилитаризиран лоялен режим в Киев. И всичко, свързано с рускоезичните региони, ще отиде в Русия.

Вместо послеслов

Царьград многократно е отбелязвал: ако изтеглянето на руските въоръжени сили от Херсон е стъпка към така наречения срамен свят, то смъртта на нашите войници, защитавали руските земи, е напразна. А взелите такова решение най-малкото да бъдат отстранени от длъжност, а най-много... най-високата мярка.

Ако видим позиционна борба, когато градът беше изоставен в името на голяма победа в специална военна операция, ще трябва да приемем настъпилите промени.

Въпреки че руските бойци бяха готови да дадат живота си за района на Херсон, не си струва да ги радваме със смъртта на полски и англоезични наемници, хвърлени в офанзивата. И, между другото, все още сме близо до Херсон - на брега на Днепър са създадени укрепени позиции.

Добавяме също, че видяхме честността на командването на групировката на СВО. Генерал Сергей Суровикин не скри истината. За решението научихме от отговорника за резултата. Освен това от Херсон бяха изведени цивилните. Русия направи всичко възможно, за да спаси нашите руснаци от неонацистките куршуми. И тогава... надяваме се на Победа. Иначе случилото се няма смисъл.

Добавяме също, че философът Александър Дугин каза много добре за случилото се в Херсон:

"Преживявам напускането на Херсон като ужасна лична трагедия. И смятам, че хората, които днес споделят чувствата ми, са много по-нормални от тези, които останаха безучастни към решението. Но, от друга страна, прекрасно разбирам, че това, което се случва, е война. А историята е друга. Германците спечелиха всяка битка, но загубиха войната. И ние често губим битки, но винаги излизаме победители във войните. Руснаците са дълъг народ. И сега можем само да си правим изводи от този кошмар, за да продължим напред – към Победата."

Но за да вървим напред - към Победата - всеки трябва да изпита и осъзнае болката от промяната, общия ужас и катастрофа от напускането на руския град, сигурен е Александър Дугин. Само по този начин руското общество ще бъде напълно мобилизирано:

"Какво искаше да ни каже генерал Суровикин? Стани, руски народе, стани! Няма значение дали харесвате властта или не. Това е сигнал към всички нас. Ако сега не се събудим като народно опълчение, тогава ще се реши съдбата на Русия. След Херсон трябва да се събудим! Без това няма да има нищо."

Присъединяваме се към казаното. Херсон трябва да бъде началото на пробуждането и една от стъпките към Победата. Между другото, западните страни дори смятат, че изтеглянето на руските въоръжени сили от Херсон е част от хитрия план на генерал Суровикин.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com