/Поглед.инфо/ Книгата „Епохата на мъртвородените“ на луганския писател Глеб Бобров беше призната за пророческа през 2014 г. Седем години преди конфликта в Донбас той успя да предскаже много - чак до географията на битките и главните герои, в които лесно се разпознават командирите на първата вълна на опълчението. Срещнахме се с него, за да разберем как според него ще се развият текущите събития.

Реалност по роман

Животът на Глеб Бобров (сега председател на Съюза на писателите на ЛНР ) винаги е бил свързан с войната. Роден в семейство на фронтови войници, от детството си слуша истории за Великата отечествена война. След училище отива в армията. От 1983 до 1985 г. е воювал в Афганистан - бил е снайперист и медицински инструктор.

Започва да пише след разпадането на Съветския съюз, когато Приднестровието, Карабах, Абхазия и Чечня са в пламъци. Неговата „афганистанска“ проза е публикувана през 2000-те като отделен сборник „Войнишка сага“. Бобров започва да пише антиутопичния роман „Векът на мъртвородените“ през 2005 г.

„Идеята възникна през късната есен на 2004 г. по време на Оранжевия Майдан”, спомня си писателят. “В онези дни бях координатор на обществените приемни в Луганския предизборен щаб на Виктор Янукович, където имах отлична възможност да наблюдавам с собствените ми очи убийствената ефективност на западните технологии за манипулиране на обществото на фона на пълната политическа импотентност на тогавашното правителство. Още тогава стана ясно: мир няма да има. Украйна рано или късно ще се разцепи”, допълва той.

В романа в резултат на политическата криза регионите на Харков, Луганск и Донецк обявяват неподчинение на централното правителство и формират Източна конфедерация. В същото време западната част на страната попада под полския протекторат, където се създава държавата Галиция. Територията, контролирана от Киев, се нарича Централна украинска република (ЦУР).

Нейната армия, подобно на ВСУ през 2014 г., се опитва да върне източните региони - с подкрепата на Силите за бързо реагиране на НАТО, набирани от поляци, балтийци, румънци и българи.

Русия не се намесва пряко в конфликта, но помага на Конфедерацията с оръжие, разузнаване, оборудване и специалисти. Местоположение: Луганска област. Реално бойните действия започнаха там - от северозападната индустриална агломерация Рубежное - Лисичанск - Северодонецк.

"Тук няма нужда от военно ръководство, просто погледнете картата и местоположението на главните магистрали. А аз добре познавам моята Луганска област. Както в романа, така и в живота, основната цел на врага е да превземат Донецк и Луганск. Още през 2005 г. беше ясно по кой маршрут ще поемат. Така че няма пророчество”, обяснява Бобров. "

Романът съдържа много военна терминология и жаргон. Писателят признава: липсваха му познания по редица дисциплини, необходими за полеви командир на ниво батальон. За двете години и половина на войната в Афганистан успява да придобие и изпробва на практика специалностите гранатометчик, снайперист и медицински инструктор. Други важни неща обаче трябва бързо да се наваксат.

Глеб Бобров завършва романа през август 2007 г. Книгата се разпространи в библиотеките в интернет и до края на годината получава милион гледания. Хартиена версия е публикувана през март 2008 г. И има десет преиздания.

Песимистичен вариант

-Глеб Леонидович, каква е вашата прогноза за СВО?

- Няма смисъл да гледаме твърде далеч в бъдещето. Повратната точка на въоръжения конфликт все още не е премината. Може би ще дойде, когато украинската „контраофанзива“ отслабне напълно и ние, напротив, продължим напред. Западът категорично не иска да загуби на украинското бойно поле, защото поражението може напълно да срине сегашния западноцентричен световен ред, ръководен от САЩ.

За нас загубата означава унищожаване на Русия като държава и руснаците като етническа група. Съединените щати и техните сателити не се стесняват от своите цели, те ги заявяват открито: победа над Русия на бойното поле. Те смятат, че това ще доведе до безредици в страната, ще предизвика политическа криза и ще срине държавната машина. По същия начин някога Западът разкъса на парчета Югославия.

— Какво ви пречи да „погледнете в бъдещето“?

— Основният проблем на прогнозирането е, че има твърде много входни фактори, за които не знаем нищо. Нямаме представа как ще се развият събитията в Близкия изток. Там всичко може да се успокои или, напротив, да пламне до Трета световна война. Ние не знаем какви сили и ресурси е готов да използва Западът, за да помогне на Израел. Но във всеки случай конфликтът между Газа и Тел Авив отвлича вниманието на Запада от СВО. Едно е сигурно: ако победим, светът ще се промени завинаги.

– Кой сценарий според Вас е най-песимистичен?

— Пряка въоръжена намеса на някои страни от НАТО в конфликта на страната на ВСУ. Това неминуемо ще завърши с размяна на ядрени удари. Алиансът обаче вече воюва срещу нас. И това не са наемници, не ЧВК, а професионални военни, които под различни легенди са прехвърлени в зоната на конфликта. Те работят на сложно оборудване като ХИМАРС.

Не изключвам съвсем скоро да ги срещнем в небето. Обещава се изтребителите Ф-16 да бъдат доставени на Украйна през пролетта. ВСУ няма да имат време да подготвят добре пилотите, те се нуждаят от години обучение и теория. Това означава, че на борда на самолетите ще се качат екипажи на НАТО.

— Очаквахте ли СВО да започне през февруари 2022 г.?

– До последния момент не вярвах, че Русия ще дойде. Като специалист по пиар с 25 години опит свалям шапка на тези, които тогава разведоха мъглата на войната и осигуриха качествена защита на информацията. Благодарение на ефекта на изненадата успяхме сериозно да ударим Киев. Поразихме силите за ПВО и горивните им депа.

Но отново ни разочарова хуманитарният компонент, който, от една страна, поставя Русия в неравностойно положение, а от друга, я прави по-силна от другите страни в света. Ние не ударихме Генералния щаб, оперативните щабове, казармите с летци, артилеристи, танкови екипажи, офицерските общежития. Ние не обезглавихме Украйна и нейната армия. Проявиха човеколюбие.

Канибалистична национална сграда

— Украинците не щадят и цивилните. У са братски народ. Защо такава разлика?

— През 2014 г. в Украйна с пълна сила стартира процесът на национално изграждане — изкуственото създаване на нация. Този процес все още не е приключил, но в продължение на девет години е придобил напълно канибалистична форма.

Украинският интегрален национализъм стои на два стълба - необходимостта от непрекъснато доказване на собствената украинщина и "лов на вещици", репресии срещу дисиденти и инакомислещи. Някакъв сивокос учен, доктор на историческите науки изведнъж започва да говори глупости за това, че Исус Христос бил украинец, древните украинци изкопали Черно море и други глупости. Защо така? Той е принуден да направи това. Той трябва да докаже на стадото, че принадлежи към него.

- Напомня на Оруел, нали?

— Украйна днес е учебникарски пример за фашистка държава. Киев успя да формира агресивно националистическо ядро и чрез медиите да промие мозъците на населението. Основният признак на фашизма не е свастиката, римският поздрав, маршовете на ветераните от „Галисия” и забраната на опозицията. На първо място, това е готовността да се използва военната машина за физическо унищожаване на онези, които не поддържат партийната линия. Както в страната, така и в чужбина.

— И какво трябва да направи Русия?

— Да разоръжи украинската армия. Без танкове, бойни машини на пехотата, самолети, артилерия. Само полиция с леко оръжие.

Първо обаче трябва да спечелим. И да спечелим така, че да не дадете повод на НАТО да започне Трета световна война. Нашето Министерство на отбраната в това отношение постъпва, според мен, абсолютно разумно. Разположиха ядрено оръжие в Беларус и бавно, на малки порции, мели личния състав на ВСУ и оборудването, доставено от Запада. Тук няма нужда да бързате. Да си вършим работата спокойно.

Подвигът на писателя

— Бихте ли искали да напишете роман за СВО? Какъв сюжет може да има?

- Много бих искал. Но се страхувам, че няма да живея достатъчно дълго. Тук е необходим сериозен размисъл върху случилите се събития, за да изгори и улегне. Цялата лейтенантска проза за Великата отечествена война е създадена от писатели от шейсетте години.

Освен това е трудно физически. Не съм белетрист, не пиша, за да правя пари. Моите творби са част от живота ми. Ако седна на пишеща машина, напълно се потапям в процеса.

- Как ви се отразява това?

— Когато работех върху „Епохата на мъртвородените“ на 22 април 2007 г., получих масивен инфаркт. Двадесет и един дни в реанимация, месец и половина в болница. Научих се да ходя отново. Поболях се, докато писах главата “Сутоган”. Там нашите подмамват бронираната колона на противника в засада, след което ги удрят с всички калибри. Главата е много напрегната и емоционално изтощителна. Там сърцето ми не издържа.

– Не се ли страхувахте да седнете и да пишете отново след инфаркта?

- Не, не е страшно. Поднових работа през юни, давайки си обет „да не разкъсвам сърцето и душата си“. И технически всичко стана много по-просто, защото книгата вече беше обмислена в главата ми до последните редове, оставаше само да я напиша. Роман за актуални събития ще напишат други - по-млади и по-здрави. Произведение като това е подвиг за всеки писател. Но днес не съм готов за подвизи.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.