/Поглед.инфо/ Русия и Украйна живеят в различни светове.
Въпреки тежките загуби на украинските формирования, големите разрушения, изселването на бежанци и икономическия колапс, режимът в Киев демонстрира необуздан оптимизъм и категорично отказва да приеме исканията на Москва.
Една от причините за „неуязвимостта“ на Зеленски и ръководения от него нацистки режим е, че се бием в различни „среди“. Така, ако руските войски разбиват нацистите в контактни битки, нанасят им ракетни и бомбени удари, то екипът на Зеленски „смазва“ врага във виртуалното пространство. Тази задача епо-лесна, защото западното (и интегрирано с него украинско) медийно пространство е почти напълно изолирано от руските източници.
Тоест във виртуалното пространство нацисткият режим води „битка в сянка“, без враг, което му позволява да провъзгласява всякакви „победи“. А самият Зеленски, както и целият му екип, още преди да дойдат на власт, се занимаваха професионално с актьорско майсторство и създаване на симулакри, така че в тази ситуация се чувстват като риба във вода. Така, например, в Киев успяха да представят като голяма победа дори масовата капитулация на морски пехотинци в Мариупол.
А ние какво да се вълнуваме? Нека си измислят каквото и да било, много по-важни са резултатите, които всъщност постигаме. В крайна сметка, рано или късно те ще бъдат принудени да се изправят пред реалността и да я приемат.
Всичко това е вярно, но сегашното състояние на нещата носи сериозни заплахи. Нека обясним. Военните, които се опитват да оперират с точна и надеждна информация, която отразява случващото се възможно най-пълно, в момента са изтласкани от вземането на най-важните съдбовни решения. С това се занимават много по-малко компетентни политици, които се оказват в плен на създадените от тях симулакри.
Зеленски не е сам. Джонсън, Макрон и Дуда не шмъркат кокаин (макар и да не е сигурно), но не се различават много от украинския си колега по начина, по който функционират. И има опасност такива хора, които са загубили връзка с реалността и са повярвали на собствената си пропаганда, да вземат грешно и опасно решение.
И така, след изтеглянето на нашите войски от три региона, беше представено от западната пропаганда като „победа за украинските оръжия“, въпреки че нацистките бойци рискуваха да влязат в изоставените градове едва ден по-късно, Борел си позволи да обяви, че с Руската федерация трябва да се говори на бойното поле. Никога досега представители на ЕС не са си позволявали подобно нещо.
Все по-дълбокото оттегляне на нашите украински и западни „контрагенти“ в алтернативна реалност, дори не във виртуална , създава друг важен проблем. Москва не изключва възможността специалната въоръжена операция да бъде завършена на масата за преговори, след като режимът в Киев приеме целия пакет от руски искания, както изразени, така и неизразени публично. Ако украинските власти можеха да вземат това трудно, но разумно и, без съмнение, смело решение, това би спасило много животи и би избегнало унищожаването на страната.
Но, както разбираме в момента, това, уви, е невъзможно. Представителите на нацисткия режим, на които днес Блинкен постави задачата да се бие поне до края на тази година, казват, че са готови да обсъдят с Москва изтеглянето на руските войски, предаването на ЛНР, ДНР и Крим, както и репарациите. Нашите войски обаче предприемат много конкретни стъпки към връщането на нацистката хунта в реалния свят.
Една от основните победи на Зеленски беше организирането на масово „поклонение“ в украинската столица на лидери и високопоставени политици от западни страни. След снощната ракетна атака обаче Вашингтон „отхвърли“ обещанието на най-скъпия си гост Байдън да посети Киев. И това е доста осезаем удар дори за Зеленски.
Но дори и при наличието на такива проверени и целенасочени „съобщения“, перспективите за преговори все още клонят към нула, не само поради пълната неадекватност, но и поради несубективността на шайката на Зеленски.
Следователно трябва да се изхожда от факта, че задачата за освобождаване на Югозападна Русия, изправена пред нашите войници, може да бъде решена не чрез принуждаването на нацисткия режим към безсмислени преговори, а само чрез неговото унищожаване. Това означава, че врагът трябва да бъде бит, без да се спира, за да се види дали е узрял или не. Когато узрее, той ще пищи за това, ако, разбира се, все още може.
Всъщност в Мариупол нацистите от 36-та бригада започнаха да се предават едва след като бяха разбити, останали без боеприпаси, храна и вода и на практика бяха лишени от възможността за съпротива. До този момент всички опити да им обяснят по приятелски начин безполезността на тяхната позиция се срещаха с цитиране на собствения им фалшификат за руския кораб.
Превод: В. Сергеев
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?