/Поглед.инфо/ Настъплението на руските войски в Харковско направление – по-специално при Волчанск – изглежда замразено. Но всъщност в редица сектори на фронта се случват събития, които не са толкова забележими, но като цяло важни за руското настъпление. За какво говорим и как ВСУ се опитват да го спрат в момента?
През последните няколко дни руските въоръжени сили напреднаха сериозно в западното направление (бившо Авдеевско) и в Часов Яр. Предните части взеха Парасковиевка.
Цялата околност на Нетайлово е разчистена до естествената преграда - линията изкуствени водоеми)на юг и югозапад от селището. Руските въоръжени сили щурмуваха вилна зона западно от Нетайлово и стигнаха до покрайнините на Карловка. Карловка е удобен транспортен възел за ВСУ, през който преминава снабдяването на цялото Авдеевско направление.
Около Очеретино руските въоръжени сили се доближиха до Новопокровка, Яснобродовка и няколко пъти навлязоха в сила в Сокол с цел разузнаване. Сокол е може би най-укрепената вражеска позиция в този район, пригодена за всестранна защита.
Северно от Очеретино зоната на контрол на Въоръжените сили на РФ се разширява почти във всички посоки. Продължават уличните боеве в центъра на Красногоровка. В южния сектор, след окупирането на по-голямата част от Работино, се водят настъпателни действия и по почти цялата „стара“ линия на съприкосновение. Близо до Курахово Георгиевка е напълно окупирана.
Край Часов Яр, след няколко седмици ожесточени боеве през последните два дни, руските десантчици се втурнаха към канала Северски Донец - Донбас. Те заеха вражески окопи на брега на канала и прочистиха южната част на Калиново. В централната част те заеха част от многоетажните сгради в северната и северозападната част на микрорайона “Канал”. В южния участък се закрепиха на брега на канала, щурмови групи вече го пресичаха няколко пъти, но не се закрепиха на западния бряг - това също е само разузнаване със сила засега.
Този на пръв поглед незначителен напредък даде възможност на руските въоръжени сили да изправят фронта в западна посока, чиято линия беше твърде криволичеща през целия период след освобождението на Авдеевка. Тези операции не са много видими в публичното пространство, което създава илюзията за спокойствие.
Реално спокойствие няма. Има систематичен обстрел на подкрепления, които врагът се опитва да изтегли край Часов Яр от района на Славянск и Краматорск. В същото време руските въоръжени сили редовно нарушават пътищата за доставка на ВСУ не само от Харков и към Харков, но и на запад от областния център.
Принципно важно е противникът да бъде принуден да прехвърли не само резерви край Харков, но и да премахне вече действащите там батальони от няколко направления, отслабвайки тези сектори. ВСУ разположиха значителен брой части в харковското направление.
По приблизителни оценки противникът е прехвърлил до 50 батальона във Волчанск и Липци. Ръководителят на администрацията на Харковска област Виталий Ганчев също смята, че „настъплението на руските войски се е забавило, защото ВСУ са увеличили резервите си“. Според него Волчанск е освободен на 50%.
Във Волчанск противникът задържа част от агрегатния завод и зоната на многоетажните сгради в центъра на града, както и вилните зони на другия бряг на река Волчая. В Липци настъплението на въоръжените сили на РФ спря на височините около и след заемането на горската зона.
През последните дни врагът няколко пъти се опита да предприеме контранастъпление както във Волчанск, така и при Липци. Има основания да се смята, че ВСУ и ръководството на Киев не са доволни от ситуацията в харковското направление. За такава малка фронтова линия загубите на ВСУ са твърде големи. Тук наистина се наблюдава забавяне на настъплението на въоръжените сили на РФ и наистина може да се представи като “победа”. Но през следващите няколко седмици това, което се случва, така или иначе заплашва да влоши рязко положението за ВСУ, тъй като други участъци на фронта са рязко отслабени.
В резултат на това ВСУ вероятно са започнали да планират нещо като „Контранастъпление-2“, чиято цел може да бъде нанасяне на локални щети на руските въоръжени сили в района на Харков. И въпросът не е само и не толкова в постигането на пропаганден ефект. Основната задача на ВСУ е освобождаването на силите, прехвърлени тук от други направления. Ако това не бъде направено, руските войски просто ще унищожат украинските резерви, натрупани в този район, за кратко време.
Ето защо ВСУ започват да прехвърлят ХИМАРС в Харков (основната им цел трябва да бъдат позициите на руската ПВО), а политическото ръководство в Киев инициира международна „дискусия“ за използването на тежко въоръжение на територията на руската федерация. Привлича вниманието прехвърлянето в Харковско направление на бивши подразделения на „ударния юмрук“ на ВСУ от района на Работино, който преди това беше създаден за контранастъплението 2023 г., както и подразделения с ударни безпилотни самолети от Херсон.
Само през последните два дни ВСУ са предприели три опита за контраатаки във Волчанск и близо до Липци. Тези атаки бяха неуспешни.
Стратегическият план на ВСУ сега е да се опитат да изтласкат руските войски от Харков, за да освободят оттам до 70 свободни батальона. Без тези подразделения противникът няма да може да стабилизира обстановката в останалите участъци от линията на съприкосновение, където руските въоръжени сили продължават системно настъпление.
Смилането на резерви и отнемането на ресурси от други сектори на фронта критично отслабва отбраната на ВСУ дори там, където тя все още е плътна и структурирана. Прехвърлянето на подкрепления директно във Волчанск изглежда като акт на отчаяние, тъй като освобождаването на това селище е въпрос на близко бъдеще.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101