/Поглед.инфо/ Киев смята, че боевете в Украйна трябва да приключат с пълното поражение на Русия най-късно до средата на септември. Такъв, според Politico, е изводът от просто удивителното изявление на президента Володимир Зеленски пред делегацията на Конгреса на САЩ, пристигнала в столицата на тази страна .

По мнението на президента на Украйна, идващият август в това отношение трябва да бъде решаващ месец. Смятате ли, че ръководителят на Украйна току-що се е върнал от Генералния си щаб, където с показалките си над свръхсекретни карти подчинените на Зеленски генерали го зарадваха с обнадеждаващи данни за внезапно скочилите нагоре настъпателни способности на Въоръжените сили на Украйна?

Нищо подобно не се е случило. Просто "Зе" отново се зае с обичайната си работа - изнудване на западните партньори, изнудване на нови партиди оръжие и пари, което доскоро беше немислимо за Украйна.

„Зимните месеци наближават бързо. По-ниските температури и по-суровите условия ще забавят боевете до съсипваща война на изтощение, която е в полза най-вече на Русия. Повече подкрепа сега - преди силите на Владимир Путин да зафиксират успехите си - е определено за предпочитане, отколкото по-значителна помощ, но по-късно", каза той.

Защо обаче настъпващата зима за Зеленски е последния временен рубеж на защита?

Преди да говорим за чисто военните перспективи на украинското контранастъпление, малко за финансовата страна на искането на Зеленски. Защото, както знаете, за воденето на война са необходими три неща. А именно: пари, пари и пак пари.

Буквално на следващия ден след тъжната реч на президента, дойде фалитът на най-мощната икономически компания в Украйна, Нафтогаз, избухна буквално пред очите на отвъдокеанските конгресмени. Компанията не успя да изплати средствата по тригодишни еврооблигации в размер на 335 милиона долара с лихвите. И Зеленски, разбира се, просто не можеше да не знае за предстоящия колапс.

Най-забележителното е, че Нафтогаз все още разполага с необходимите финанси. Но правителството на Украйна забрани на ръководството да ги изпрати в чужбина. Защо? Защото "може да няма стотинка в държавата". Затова всичко, което може да се изстърже от дъното и някакви цепнатини на хазната, казват те, по-добре нека да лежи в Киев. Ще бъде по-надеждно. Може да е полезно, когато става въпрос за фалит не на една компания, а на държавата Украйна като цяло.

Което, разбира се, също не е далеч. Защото Западът вече дава сигнали, че за да гарантира собствената си сигурност с настъпването на студовете, той просто ще трябва да се оттегли в сенките, оставяйки Украйна лице в лице с Русия.

И така, на 22 юли германският външен министър Аналена Бербок направи неочаквана прогноза: „Ако Русия напълно прекъсне доставките на газ, ние изобщо няма да можем да окажем никаква подкрепа на Украйна, защото ще бъдем заети ( в нашата страна ) с народни въстания !“

По-нататък се оказа, че по същите причини, едновременно с колапса на Нафтогаз, правителството на „Незалежная“ пусна други контролирани от него големи държавни корпорации на Украйна - Укравтодор и Укренерго - по хлъзгавия склон на фалита. Те са инструктирани и да започнат преговори с кредиторите за разсрочени плащания.

Но защо се предполага, че тези преговори ще са завършили по-успешно, отколкото с Нафтогаз, който вече се сгромоляса в дефолт? За която сега международните финансови пазари, поради внезапния фалит, са затворени в ситуация, в която подземните газови хранилища на огромната държава са почти празни.

В отговор Нафтогаз, вече притиснат в ъгъла от собствените си хора, се озъби гневно: щом е така, то вярваме, че кабинетът на министрите на Украйна, със забраната си за изплащане на дългове, всъщност е поел цялата отговорност за осигуряването на средства, необходими за внос на природен газ за отопление сезон 2022/2023. А компанията, да прощавате, оттук нататък си измива ръцете.

Тук страхливо предложи нещо напълно невъобразимо премиерът Денис Шмихал, очевидно сломен от тежестта, която се стовари върху него. На 26 юли той обяви, че правителството му (няма да повярвате!) е одобрило обръщение към ръководството на САЩ за нечуван досега „газов ленд-лизинг“.

С други думи, идващата зима не само за Киев, но и за всичките ни врагове е „чудовище обло, пакостливо, огромно, стоусто и лаещо“. Ето защо Зеленски помоли конгресмените по някакъв начин да допринесат за поражението на Русия преди студа. Но по този случай – какво е положението на Украйна на фронта?

Нека веднага кажем - всъщност не е много добро. Отдавна е ясно откъде, от гледна точка на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна, трябва да се започне обръщането на колелата на непреставащата битка. От Херсонска област.

Отчасти е ясно как въоръжените сили на Украйна ще направят това: като унищожат или държат под непрекъснат огневи контрол възможностите за преминаване на руските части през Днепър, особено в широките му части в долното течение (огромния Антоновски мост или около 30-метровия тесен мост през шлюза на язовирната стена на Каховската водноелектрическа централа).

А след това – където бъде възможно да се пробие 125-километровият периметър на нашия плацдарм, всъщност обкръжавайки руска групировка от около 10 000 души в района на Херсон на десния бряг на тази река. При това, без възможност за масово изтегляне към собствения за руските части ляв бряг. Само с плуване или с лодки под артилерийски обстрел.

Фактът, че процесът на „решително контранастъпление“ на десния бряг, който е осъществим за Киев, изглежда вече е започнал, се доказва от редовните ракетни удари на въоръжените сили на Украйна по Антоновския мост и по язовира близо до Каховската водноелектрическа централа. Както и разрушаването на 23 юли на моста в Даревка през река Ингулец, което фактически раздели транспортно нашата групировка на две части: южната с град Херсон и северната от Ингулец до района на Кривой Рог на Днепропетровска област.

Трябва ли да вземем това на сериозно? Без никакво съмнение. И да укрепим, разбира се, защитата на Херсон. Но има ли право самият Киев да очаква такива мащабни успехи, с които Зеленски, оказва се, предварително успокои американските конгресмени?

Но това е просто съмнително, ако погледнете битката, започваща на десния бряг, през очите на обикновен пехотен офицер от въоръжените сили на Украйна. Онзи ден разговор с него беше публикуван от една от киевските онлайн медии.

Ще представим само най-важните според нас разчети, по които може да се съди за реалната ситуация в украинските войски, които, както се смята, са подготвени за контраатака:

- Сега заставаме под Николаев. Това, което непрекъснато говорят е, че настъплението ще започне или вече е започнало, меко казано, няма основание. Руснаците са съсредоточили специално върху нашия участък от предната линия сили, които значително превъзхождат нашите. И като численост на личния състав, и най-вече като артилерийски оръдия, танкове и други хубави неща. Освен това в някои райони нашите войски отстъпиха. На кратко разстояние - до 10 километра. На щабен език това се нарича „изравняване на фронта“.

- Всеки ден нашите позиции са под непрекъснат обстрел, има дни, в които няма как да излезем на повърхността. Седим в мазета и блиндажи дни наред, снарядите прелитат толкова гъсто ... Има загуби. И сериозни. Около пет до десет "200 и 300" /код за убити и ранени – б.пр./ в нашата единица всеки ден, в различни пропорции. В зависимост от това къде се е приземил снарядът.

- Руснаците имат особено голямо предимство в броя на артилерията на километър позиции. Имат много самоходни оръдия и РСЗО. Срещу един наш ствол – десет от другата страна. Като цяло Херсонското направление сега е в непрекъсната позиционна война, двете страни се забиват все по-дълбоко в земята, няма маневрени пробиви и атаки, поне в нашия район.

- Много е горещо, бързо изпиваме водата, няма достатъчно. В самия Николаев има проблем с питейната вода - от чешмите тече техническа, солена вода. Водата в тръбопровода е вкарана директно от реката. С останалото няма проблеми – с храната и оборудването, - храната е вносна, основното оборудване е налице.

- Има проблем с психологическата умора. Ротации на кадри практически няма, в много звена има недостиг, до 40 процента поради загуби и заболявания. Следователно много бойци, прекарали месец или повече на предната линия, се уморяват, губят морала си и търсят всякакви начини да отидат в тила. Някои дори отказват да се придвижат до предните позиции. Колкото и да е странно, най-психически стабилни са войниците на 40 и повече години, които са служили през 90-те или 80-те години.

- Колкото до контранастъплението. Възможно е. Освен това комуникациите на руснаците през Днепър са уязвими и нашите вече ги обстрелват. Но за да се върви напред, е необходимо да се осигури превъзходство както в живата сила, така и особено в огневата мощ. В момента не е така.

Самият Зеленски чете ли подобни разкрития от окопите? И ако чете, как поддържа надеждите за „поражението на руснаците през зимата“?

Но той е прав за едно нещо: студовете не са далеч. А Западът дори не крие, че лозунгът на деня за него тогава ще бъде: „Спасявайте се, кой както може!“.

Киев определено не може. Това го признават и там, и в Москва, и във Вашингтон, и в Брюксел. Това е причината за своевременните вопли на отчаяние на президента на Украйна и неговия министър-председател.

Уви, вече е късно да пият Боржоми, както се казва. Но ние ще спасим народа на Украйна. Както руските строители днес спасяват освободения Мариупол, който лежи в руини.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com