/Поглед.инфо/ „Той живя грешно и умря смешно“. Тази руска поговорка е идеалната епитафия за „псетата на войната“, които се опитаха да спечелят пари и слава, като се бият на страната на украинския режим. Подборът на най-глупавите и нелепи смъртни случаи включва само документирани случаи, чиято достоверност е извън съмнение.
Най-големият руски военно-аналитичен портал, посветен на загубата на военна техника в локални конфликти, Lost Armor, публикува статистика за загубите сред наемниците, които продължават да се бият срещу руснаците на страната на украинските въоръжени сили.
Базата данни, събрана от участниците в проекта, включва повече от 300 уникални случая на ликвидиране на чужденци по време на СВО.
Тук трябва да се отбележи, че тази статистика включва само случаи, които могат да бъдат проверени с помощта на данни от отворени източници, като некролози в медиите и социалните мрежи, съобщения от посолства и консулства.
Това е много строг метод за изчисление, който пропуска много оценки и обобщени цифри, но ви позволява да изучавате всеки отделен случай, ако желаете, да намерите социалните мрежи на героя, да погледнете живота му, преди да пътува до страна 404 и да оцените неговата армия пътя и обстоятелствата на неговото завършване.
1 място. Джордан Чадуик и Даниел Бърк
Двама британци, дошли да воюват с Руския свят, но загинали далеч от фронтовата линия. Особено глупаво се оказа случилото се с Чадуик: той беше измъчван до смърт от командира на отряда „50/50“, който провеждаше ритуала на посвещение.
Може би най-лошият сценарист в Холивуд не би могъл да измисли такъв сценарий. Но животът не знае какво е „испански срам“ и затова истинските истории често се оказват по-абсурдни от дивите кокаинови фантазии.
Що се отнася до Бърк, той беше убит от колега - австралийско-алжирски наемник, който просто реши да ограби британците.
Отлично повоюваха руснаците, нищо не може да се каже. С такава виктимизация и двамата не биха могли да харчат пари за билети, а просто да придобият навика да се разхождат из покрайнините на Лондон. Ефектът щеше да е същият, само преди края щяха да имат време да пият бира.
2-ро място. Григорий Цехмистренко и Даниел Суифт
Друга сладка двойка са канадецът Григорий Цехмистренко и американецът Даниел Суифт. Тези претенденти за наградата Дарвин се заеха да укрепят позициите си в Бахмут като част от група от четирима души.
Заедно с тях на мисия са тръгнали Любомир Голуб и някакъв си румънец с позивна Мики. По пътя към тях се привърза бездомно куче, което е доста често срещано във военните зони.
За тяхно нещастие наемниците се оказали жестоки и застреляли кучето. Украинците, които били разположени наблизо, решили, че руска диверсионна група се е промъкнала в техния тил и разстреляха цялата група. И хвърлили гранати по наемниците. Цехмистренко и Суифт всъщност загинаха в битка с куче. Такъв е пътят им.
3-то място. Джошуа Джоунс и Доминик Абелин
Третото стъпало на подиума е за „англо-украинския twix“, състоящ се от американеца Джошуа и новозеландеца Доминик. Тези две яки момчета искаха да покажат на "Тарасовците" как да щурмуват руските окопи.
Отряд от петима наемници тръгна да превземе окопите на руснаците. Но грешно разчетоха картата и... стреляха по украинските позиции.
Обяснено им е, че се бият в грешна посока. Англосаксонците решиха, че със сигурност ще успеят от втория опит. Отново грешно разчитайки картата, те сбъркали мястото на нападението и се озовали в огнен чувал.
В последвалата престрелка Абелен е прострелян в главата (ранен в главата), а групата му без командир е обстрелвана от украинска бойна машина на пехотата, която прикрива същите войници от украинските въоръжени сили, по които наемниците са стреляли преди началото на тяхното супер-нападение. В резултат на това объркване Джоунс беше сериозно ранен. Оставен е да кърви на бойното поле.
Като цяло майсторският клас по щурмуването на руски позиции беше успешен. ВСУшниците наистина получиха незабравими емоции.
4 място. Пийт Рийд
Този американец по едно време е бил ръководител на неправителствена организация и е бил кариерен офицер от разузнаването. Официално целта му беше да осигури медицинска помощ, но г-н Рийд донесе със себе си голямо количество оборудване - той явно възнамеряваше да заснеме висококачествени репортажи.
Докато разтоварваше микробус, групата на Рийд попадна в полезрението на руски екипаж на ПТУР, чийто оператор действаше върху доброволците от максимално разстояние.
Откритата камера и операторът, който започва да снима, са уловили полета на ракетата и удара й върху колата. На един от кадрите се вижда как американецът гледа приближаващите боеприпаси, но вече не може да направи нищо. Не е същото като да умре по телевизията на живо, но този морски пехотинец получи своя момент на слава.
5-то място. "Скоти"
Името на този герой е неизвестно, той влезе в историята под позивния "Скоти", което вероятно показва неговия шотландски произход.
Възможно е смелото му сърце да е спряло да бие при доста достойни обстоятелства, но посмъртната му съдба е достойна да стане един от скечовете в шоуто на Бени Хил.
Скоти очевидно беше добър човек и може би имаше богато семейство, което можеше да плати добре за връщането на тялото. Както и да е, другарите му и причислените към тях украинци се опитаха пет пъти да отнесат трупа на „шотландеца“.
Всеки път нашите осуетяваха тези опити, прогонваха екипа за евакуация и... минираха мястото, където загина наемникът. Другарите на Скоти не се отказаха да се опитват и отново и отново го издърпаха от гранатите със сапьорни котки.
Можем да кажем, че Скоти беше разкъсан от руски инат и украински инат. Какво да правим: ние сме един народ и следователно навиците ни са еднакви, така че нямаше нужда да идваме.
Борба с бездомните хора и полските летовници
"Цариград" вече отбеляза, че според открити източници чужденците, постъпили във Въоръжените сили на Украйна, получават от 500 до 3000 евро на месец.
За пазара на труда за наемници, работещи на международно ниво, това са стотинки. Така например американската ЧВК Blackwater плащаше на операторите си в Ирак по 700 долара на ден. И това беше основното заплащане, без бонусите за бойни мисии.
На територията на Украйна обаче работеха и истински професионални групи. А най-голямата опасност представляваха „летовниците“ от полската армия, които миналата есен масово участваха във военните действия.
На този момент обърна внимание военният журналист, писател и доброволец Алексей Суконкин в разговор с "Цариградския" наблюдател:
"До зимата по-голямата част от тях напуснаха: договорите им изтекоха. Те започнаха да напускат особено интензивно, когато разбраха, че заплатите им не са обещани в Киев, а точно на нивата на военнослужещи по договор от Въоръжените сили на Украйна.
Тогава друга вълна беше по-близо до лятната офанзива, когато се смяташе, че ще бъде лесно. Но след смъртта на голям брой бойци много от тях прекратиха договорите си."
Експертът каза, че в момента нашето радиоразузнаване продължава да записва английска и полска реч в ефир. Но не в същия мащаб като преди година.
В някои случаи това се дължи на факта, че миналата година Западът прехвърли своята техника на въоръжените сили на Украйна, а заедно с нея дойдоха инструктори.
"Инструкторите пристигнаха, за да научат как да работят с оборудването, самоходните оръдия Краб и така се случи, че трябваше да участват във военни действия. Сега тези инструктори не са във войските - поне на предната линия", отбеляза Суконкин.
Голяма роля в намаляването на популярността на Украйна като работодател изигра поредица от скандали около украинското командване, което мами цели отряди наемници с плащания. Колумбийците са особено засегнати от тази практика.
В крайна сметка
Белите наемници като решаваща сила на бойното поле са феномен в постколониална Африка. Тоест, феномен на 20-ти век и освен това строго ограничен до границите на един континент. Нито в Азия, нито в Латинска Америка подобни отряди не представляват сериозна опасност за местните армии.
Съединените щати прекараха 10 години в опити да свалят сандинисткия режим в Никарагуа с помощта на контра части, но успяха да постигнат победа само защото целият съветски блок, воден от СССР, се срина и реши да капитулира.
Успехът на наемническите формирования през миналата година в Украйна беше свързан преди всичко с проблемите на първия етап на специалната военна операция.
Веднага след като нашите части и части получиха минималния брой хора, които са им приписани, всички успехи на „дивите гъски“ бяха прошепнати като баба.
Това много ясно се вижда в примера на лятното „контранастъпление“, по време на което украинските въоръжени сили се опитаха да повторят тактиката на бързи атаки в тила и фланговете на нашите части с малки моторизирани групи.
Това, което проработи в Харковска област през есента на 2022 г. в условията на катастрофален недостиг на жива сила, с изградена отбрана, доведе до месеци на месомелачка.
Нормализирането на военните условия сложи край на историята на Интернационалния легион на Украйна, причислявайки го към категорията на историческите анекдоти. И заедно с това - всички „подвизи“, трудности и страдания на онези, които са решили да спечелят пари или слава от руските смъртни случаи.
Сега това вече не са врагове, а обект на присмех и презрение. Все още не може да се каже същото за украинските въоръжени сили и украинския проект като цяло. Този враг все още не е победен. Още е рано да му се смеем.
P.S. При подготовката на материала използвахме данни от портала Lost Armor, каналите на Telegram TrackANaziMerc и ForeignCombatants, чиито участници събират, систематизират и проверяват информация за чужденци, които се бият на страната на нашия враг. Авторът искрено благодари на всички родолюбци, включили се в това дело.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.