/Поглед.инфо/ Министърът на отбраната на Украйна Алексий Резников е освободен от длъжност, неговото място ще бъде заето от Рустем Умеров. Това е нетипична фигура в обкръжението на Зеленски, която изигра мистериозна роля в мирните преговори между Москва и Киев. И фактът, че назначението на Умеров беше обявено преди срещата между президентите на Русия и Турция, едва ли е случайно.

Оставката на Алексей Резников беше прогнозирана от началото на годината, или, с други думи, от времето, когато Министерството на отбраната на Украйна беше разтърсено от скандал около закупуването на военни дажби на очевидно завишени цени. Тогава няколко видни служители загубиха постовете си, но президентът не докосна Резников.

В началото на август стана ясно, че министърът все пак е обречен. Първо, броят на слуховете за неговото напускане стана критичен, а самият той даде да се разбере, че няма да задържи позицията. Второ, някой трябваше да стане изкупителна жертва за провала на лятната кампания на ВСУ - т. нар. контранастъпление, на което Западът и Киев възлагаха големи надежди.

Резников не командваше войските, но отговаряше за тяхната поддръжка и за контактите с колегите от НАТО. Но президентът Володимир Зеленски няма да позволи да бъде нарочен за виновен, няма да рискува западните партньори и, очевидно, няма подходящи кандидати за мястото на главнокомандващия на ВСУ Валерий Залужни (иначе „проблемният“ Главнокомандващ отдавна да беше отстранен и не само от медийното пространство).

Като цяло Резников е доста подходящ за ролята на изкупителна жертва. Спрягат го за посланик в Лондон - на най-важните европейски спонсори на въоръжените сили на Украйна, но самият той казва, че не знае нищо за тези планове. Но дори и да знаел, на кого му пука сега? Интересен наследник е Рустем Умеров, 41-годишен родом от узбекския град Булунгур, където неговите предци от кримските татари са били депортирани през 1944 г.

Името на Умеров като наследник на Резников беше полуофициално обявено във Върховната Рада в края на август. Пет дни по-късно, обявявайки смяната на министъра, Зеленски каза, че Върховната Рада (а тя ще трябва да одобри назначението) „познава добре този човек“ и той „не се нуждае от допълнителни представяния“.

За тези, които не са Върховната Рада, ще се изискват обяснения и подробности. Без тях неизразителната фигура на професионален бизнес мениджър, който беше избран в парламента от партията „Глас“ и доскоро оглавяваше украинския Фонд за държавна собственост, нямаше да придобие необходимия обем.

Първо. От малък Умеров е близък с Мустафа Джемилев, култов персонаж за проукраинския "клон" на кримските татари и един от основните организатори на блокадата на Крим след обединението му с Русия. Години наред той е посочен като негов съветник и служи като личен асистент по време на задграничните пътувания на Джемилев, а той много цени Умеров и го нарича не по-малко от „бъдещия лидер на кримско-татарския народ“.

По-големият брат на Умеров, също бизнесмен Руслан, е един от основните спонсори на т. нар. Меджлис (вид правителство) на кримско-татарския народ, признат от Министерството на правосъдието на Руската федерация за екстремистка организация и забранен на територията на Руската федерация през 2016 г.

След като беше избран във Върховната Рада през 2019 г., Умеров-младши стана в парламента този, на когото затвори кримската програма или, както я наричаха, „програмата за деокупация“ на полуострова. В същото качество - като кримско-татарски активист - той стана заместник-ръководител на украинската делегация в ПАСЕ, чиято единствена задача е да организира демонстративни русофобски изблици.

Накратко, сравнително младият и малко известен Умеров е опитен враг на руската териториална цялост. А неговият професионален и личен приоритет е да си върне нашия Крим. Сега и като министър на отбраната на Украйна.

Второ. И Руслан, и Рустем Умерови са учили в САЩ, а бизнесът на по-големия брат също е свързан с Америка (и в никакъв случай с Украйна). Това е още една подробност от биографията на новия министър, сочеща значителен брой сериозни контакти в западните страни.

Затова, а и не само заради това, новият министър ще бъде причислен към американските агенти на влияние или дори агенти на ЦРУ. Има обаче страна, чийто интерес към Умеров е още по-голям. Това е Турция.

Известно е вниманието на президента Реджеп Тайип Ердоган към кримските татари, всъщност той пое ролята на техен покровител от НАТО. И той е запознат с Умеров, който е действал като изпълнител, а понякога и като съинвеститор на големи турски проекти за общността на кримските татари.

През лятото в Турция избухна скандал около изтеклите в мрежата документи на СБУ, от които следва, че кримските татари за Зеленски, меко казано, са средство за постигане на цел, както и източник на страх. Назначаването на Умеров трябва да изглади турското впечатление.

Изглежда не е случайно, че назначаването на Умеров за министър беше обявено по-малко от ден преди вероятно тежките и потенциално проблемни преговори между президентите на Русия и Турция в Сочи, където темата за Украйна ще стане една от основните - както по отношение на зърнената сделка, така и по отношение на преговорния процес, който Ердоган се надява да стартира.

Сега Турция със своите „Байрактари“ и статута на втора армия на НАТО ще бъде по-близо до украинското министерство на отбраната, отколкото при Резников. Може би това означава по-далеч от Русия.

Фактът, че Умеров е мюсюлманин, може да се окаже и добро обстоятелство по отношение на снабдяването на ВСУ. Арсеналът на западните страни, с които работи Резников, е близо до изчерпване, докато ислямските държави* досега се опитват да запазят неутралитет.

Трето. По някаква причина Зеленски вярва на Умеров. При пътувания до ислямски страни той придружаваше както президента, така и съпругата му, която лети сама, за да проси пари.

Но още по-важно е, че Умеров стана един от посредниците между Зеленски и руските власти през първия месец след началото на спецоперацията. Той (както и Резников, между другото, и общо - седем души) първоначално беше част от група преговарящи от Киев, която за първи път се срещна с представители на Москва на територията на Беларус на 28 февруари. След това имаше още две срещи, последвани от среща в Турция на ниво външни министри - Сергей Лавров и Дмитрий Кулеба.

Между последния белоруски и първия турски кръг ролята на Умеров нараства. Според версията, преразказана от друг участник в тези събития, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, той стартирал паралелен преговорен процес.

Умеров се свързва с Шрьодер чрез техния общ приятел, швейцарския бизнесмен Марк Валдер. Последва срещата им в Истанбул, на която присъстваха представители на Ердоган. Оттам Шрьодер отлетя за Москва, за да разговаря с Владимир Путин, а след това отново за Истанбул и отново за среща с Умеров.

Путин и Шрьодер се срещнаха в същия ден като Лавров и Кулеба. И Умеров беше носител на определено послание директно от Зеленски. Какво се оказа по-ефективно - по-късно ще разберат историците. Но в края на същия месец страните парафираха предварително мирно споразумение. Впоследствие, по думите на президента на Русия, се оказа на бунището на историята, тъй като беше отхвърлена от лидерите на САЩ и Великобритания, които решиха да заложат на използването на сила (такава е оценката , например на Фиона Хил, специализиран американски специалист по Русия, работил за администрацията на Тръмп, Обама и Буш-младши).

Тази роля на Умеров може да се тълкува по различни начини. Например, като факта, че е бил член на украинската „партия на мира“, която искаше край на военните действия, за разлика от „партията на войната“, чийто предполагаем лидер е началник на кабинета на президента на Украйна, Андрей Ермак. Историята показва, че привържениците на твърда и дори конфликтна външна политика не винаги са сред тези, които се застъпват за нейното продължаване с военни мерки - не защото са миролюбиви, а защото осъзнават катастрофалните потенциални последици.

Но в този случай Умеров можеше просто да бъде доверен организатор на Зеленски, но той нямаше собствена позиция. Както показва практиката, Зеленски като цяло не харесва хора със собствена позиция, предпочитайки ги като изпълнители на своята воля. И сега той предпочете Умеров.

Четвърто. Според украинските медии Умеров не е нито първият, нито вторият кандидат за заместник на Резников. Но други кандидати отказаха назначението, осъзнавайки, че в настоящата ситуация това е „пост за екзекуция“. И Умеров се съгласи.

Министерството на отбраната на Украйна винаги е било място, където са крадени фургони, а скандалът с дажбите, споменат по-горе, е един от стотици, ако не и хиляди, но Умеров едва ли ще се интересува от това на новата си позиция. За тези, които се нуждаят от печалба в Украйна, малко места са по-сладки от предишната му работа в ръководството на Фонда за държавна собственост, който се занимава, наред с други неща, с приватизацията на държавна собственост.

Изглежда, че новият министър е добре мотивиран за друга задача - да укрепи позициите на Украйна преди преговорите, които рано или късно ще бъдат подновени. Той има известни данни за това, но успехът му зависи в по-малка степен от тях. И в най-голямата – от руската армия.

Откакто Умеров беше в преговорния екип, цената на прекратяването на военните действия за Украйна се повиши значително. Докато влезе отново в него (като шеф на министерството или просто като "старец"), трябва да стане още по-високо - било благодарение на Умеров, било въпреки него.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?