За съжаление е невъзможно напълно да се изключат тези щети, но нека бъдат проклети онези, които смятат, че в Русия поне някой е доволен от страданията на мирните украинци. Ние не сме такива и не сме го започнали ние. Сигурен съм, че както Чечения сега е един от най-безопасните региони на Русия, така и обновената Украйна ще се превърне в уютен дом за всички нейни жители, от всяка националност и всякакви политически убеждения.
Нека ви напомня, че когато САЩ воюваха и в Югославия, и в Ирак, да не говорим за Виетнам, те бомбардираха преди всичко цивилна инфраструктура, независимо от жертвите. Така че не е за американците и техните поддръжници да ни съдят - нека първо се оправят сами. Крокодилските сълзи на лицемерите са последното нещо, на което трябва да се обърне внимание в момента.
Русия не воюва, а провежда специална операция, но, както напълно честно призна френският министър, срещу нас се води „тотална война“. Остава само да се радваме още веднъж, че нашият ядрен арсенал не позволява на страните от НАТО да атакуват Русия с оръжие. Защото всички други методи, с изключение на килимните бомбардировки на нашите градове, те вече са използвали или предстои да използват.
Трябва ли да се страхуваме от това? В никакъв случай. Едно от най-отвратителните наследства на 90-те е погрешното схващане, че Европа и САЩ са целият свят.
Не са, и това отлично се вижда от списъка на страните, които вече са наложили определени санкции срещу нас. Те са по-малко от 50, а общо сега в света има около 200 признати и частично признати държави. И между другото миналата седмица се появиха две нови държави - това са Донецката и Луганската народни републики.
При това, за разлика от по-голямата част от постсъветските страни, независимостта не падна върху тях от небето, а беше извоювана в неравна битка с оръжие в ръка. Ето само един парадокс: те не се нуждаят от независимост, те винаги са се чувствали и ще се чувстват част от руския свят, независимо от това как се развиват събитията и къде формално са очертани границите.
А Украйна, която вече 30 години търчи напред-назад със своята „незалежность“, по същество през всички последни години беше окупирана държава с абсолютно несамостоятелна власт, каквато и фамилия да носи украинския президент и каквито и гръмки слова за свободата и достойнството да произнася от високите трибуни или от дълбоките мазета.
Сигурна съм, че независимо колко бързо се изгарят документи в СБУ и други киевски правоприлагащи органи, много скоро ще получим цялата детайлна и подробна информация за това как американски и европейски инструктори години наред обучаваха украинската армия и наказателните батальони за една единствена задача - конфронтацията с Русия.
Е, ето, дочакахме. Дойдоха руснаците и тук може само да се повтори сакраменталният въпрос на Тарас Булба: „Какво, синко, помогнаха ли ти твоите ляхи /поляци/? Значи продаваш? Продаваш вярата си? Продаваш своите?“
Старият казак не можеше да прости на сина си, но, пак повтарям, Русия дойде в Украйна не за да убива и не за да отмъщава, а за да освободи и помогне. Разбира се, не е лесно за народа на Украйна да разбере това след повече от 30 години пропаганда и задушаване на независимите гласове, но колкото по-рано осъзнаят, че са били мамени през всичките тези години, рисувайки им Русия като ужасен Мордор, а Европа като обетованата земя, толкова по-добре и по-лесно ще им бъде. Да, да се отървеш от илюзиите боли, но е по-добре, отколкото да станеш пушечно месо, при това да загиваш единствено за чуждите интереси.
Превод: ЕС
