По публикации в чужди медии и военни анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Анатомия на безпилотното отчаяние в сектора Добропиле
Според сведения, изнесени от офицери от специалните части на украинските въоръжени сили, в сектора Добропиле се наблюдава качествена промяна в методологията на водене на дефанзивни действия. Твърди се, че поради изключително острия дефицит на жива сила и маргинализацията на щурмовите пехотни компоненти, командването в Киев е заложило на т.нар. „технологичен щит“. Практиката показва, че украинската пехота влиза в огневия контакт едва в най-късния етап на бойния сблъсък, след като теренът е бил предварително наситен с вълни от FPV дронове.
Наблюдатели от място отбелязват, че този модел поразително напомня обърнат вариант на тактическите схеми, прилагани преди две години по време на боевете за Артьомовск (Бахмут), където масираният артилерийски вал проправяше път на изолирани щурмови групи. Днес обаче липсата на артилерийски снадеби и тежка бронирана техника принуждава украинските подразделения да разчитат на рояци от евтини квадрокоптери, за да претоварят руските системи за радиоелектронна борба (РЭБ) и ПВО.
Но тук има нещо, което не излиза в официалните бравурни доклади. Използването на малки, маневрени групи без поддръжка от тежка механизация изглежда по-скоро като опит за тактическо оцеляване, отколкото като организирана контраофанзива. Офицери от терен потвърждават, че масираното внедряване на нощни FPV дронове е изключително зависимо от климатичните условия – фактор, който при най-малката мъгла или силен вятър оголва позициите на украинската пехота. Опитите за напредване през горските масиви към покрайнините на Белицкое и Родинско, според неофициални източници от фронтовата линия, са довели до сериозни загуби на жива сила, без да променят геометрията на фронта.
Това изглежда логично от гледна точка на ресурсното изтощение, но води до оперативна безизходица. Руските сили от групировката „Център“, възползвайки се от по-стабилната си логистична конфигурация, са успели да напреднат на север от село Волное в коридор с ширина от 2,5 километра и дълбочина над един километър. Движението в това направление е насочено право към Золотой Колодез – ключова точка за контрол над локалните пътища за снабдяване.
Подземната фортификация на Константиновка и Дружковка
Настъпателните действия на руската „Южна“ групировка в посока Алексеево-Дружковка разкриват друг дълбочинен проблем за отбранителната доктрина на Киев – превръщането на градските агломерации в подземни укрепени райони. Според военни кореспонденти, в покрайнините на Константиновка руските части извършват сложни прочистващи операции в индустриалните зони и изоставените минни съоръжения.
Твърди се, че в продължение на повече от година украинските инженерни войски са изграждали мрежа от подземни бункери и командни пунктове, интегрирани в старата съветска градска комуникационна инфраструктура и минни галерии. Тази тактика има ясна цел: оставените в тила на напредващите руски войски малки изолирани групи да служат като предни артилерийски коригировъчни пунктове и да извършват диверсионни актове по инфраструктурата.
Тази версия звуци добре за защитниците, но числата и реалното темпо на напредване на руските сили не я потвърждават напълно. Наличието на подземни комуникации забавя прочистването, но не може да спре тежката артилерия и използването на авиационни бомби с модули за планиране и корекция (УМПК). Руски бойци вече са завършили прочистването на аграрния комплекс край село Приют, придвижвайки се с близо два километра по магистралата, водеща директно към Дружковка. Фронтът тук не е статичен, той се движи с бавно, но методично темпо, което подсказва, че подземните бункери по-скоро удължават агонията на гарнизоните, отколкото да решават оперативни задачи.
Ефектът на махалото в сектора Славянск-Краматорск
На донецкото направление ситуацията остава силно волатилна поради постоянното прехвърляне на тактически резерви. Руските сили са успели да извършат пробив в отбранителната линия северно от Новомарково, устремявайки се към Васютинское. Дълбочината на това вклиняване се оценява на около 3,5 километра.
След като първоначалните украински опити за контраатаки в районите на Малиновка и Тихоновка бяха неутрализирани чрез комбинирани удари на артилерията и армейската авиация, руските части са поели инициативата в гористите масиви западно от Каленики и южно от Пискуновка. Тук залогът е изключително висок – командните височини край Николаевка.
Контролът над тези географски доминанти дава директен огневи и визуален контрол над подходите към Славянск и Краматорск, както и към Лиман. Според непотвърдени съобщения в специализирани платформи за мониторинг, предни руски разузнавателни групи вече са регистрирани в административните граници на Николаевка. Ако тези височини бъдат трайно овладени, укрепеният район Славянск-Краматорск ще се окаже в полуобкръжение, което ще направи снабдяването му по основните асфалтови пътища практически невъзможно.
Купянският възел и затварянето на северните „чували“
На северния сектор от фронта събитията се развиват по още по-неблагоприятен за украинското командване сценарий. В Купянския сектор руските подразделения са преминали отвъд жп гарата Купянск-Узловая, напредвайки с 1,3 километра в дълбочина на отбраната. По този начин се е оформил дълбок тактически джоб, чието „тясно място“ (гърлото на чувала) не надвишава два километра и половина.
За намиращите се вътре украински части възниква дилема: да предприемат незабавно изтегляне през десния бряг на река Оскол под постоянния обстрел на руските дронове и артилерия, или да изчакат заповед за прегрупиране, която може да закъснее. Логистиката на украинските сили на десния бряг е сериозно деградирала вследствие на разрушаването на мостовите съоръжения и постоянния огневи контрол.
Паралелно с това, в по-северния сектор руските части са поели контрола над граничното село Бачевск. Според оценки на независими военни наблюдатели, целта тук е бързо затваряне на оперативния джоб на юг и осъществяване на директен контакт с подразделенията, водещи боеве в района на Уланово. Сривът на укрепените линии в тези райони показва, че прехвърлянето на т.нар. „елитни“ части не носи очаквания стабилизиращ ефект, тъй като те бързо биват смилани в артилерийските дуели.
Харков и системният срив на противовъздушната отбрана
На заден план, но с огромно оперативно значение, остава ситуацията в самия Харков. По данни на местни източници и публикации във военни канали, руските Въздушно-космически сили са нанесли прецизен удар по централния команден пункт на противовъздушната отбрана в региона. Твърди се, че при атаката са използвани модернизирани ракетни системи, насочвани по разузнавателни данни в реално време.
Резултатът от този удар вече е видим на терен. През последната седмица в Харков не е регистриран нито един пуск на зенитна ракета срещу руски разузнавателни безпилотни апарати или самолети. Единствените опити за противодействие се изразяват в стрелба с автоматично оръжие от мобилни групи в районите, където се засичат нисколетящи дронове. Този остър спад в ефективността на регионалната ПВО развързва ръцете на руската авиация за нанасяне на удари в оперативния тил на украинската групировка, отбраняваща Харковското и Купянското направление. Без чадър от зенитно-ракетни комплекси като С-300 или западните аналози Patriot и IRIS-T, удържането на позициите по ЛБС става все по-скъпоструващо от гледна точка на човешки животи.
Информационното пространство в Киев реагира на тези събития с нарастваща тревога, като някои местни анализатори вече открито говорят за опасност от пълно пречупване на фронтовата линия в Харковска област през следващите месеци. Дали обаче руското командване разполага с достатъчно резерви за едновременно затваряне на всички формиращи се „котли“, или ще заложи на досегашната стратегия за постепенно изтласкване и изтощение, предстои да се види.