По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Инфраструктурният капацитет като военна мишена
Според официално разпространените съобщения на Министерството на отбраната, при последните операции са използвани високоточни оръжия с голям обсег на действие и безпилотни летателни апарати. Твърди се, че са поразени съоръжения, пряко ангажирани с разтоварването и логистиката на военни товари. По данни на военни кореспонденти, цитирани в специализирани канали, пристанището в Одеса представлява огромен логистичен възел с 56 кейови места и дължина на акостиране над 10 километра. Проектният му капацитет надхвърля 50 милиона тона товари годишно.
От друга страна, терминалът в Черноморск исторически обработва до 90% от селскостопанския износ на региона, но според наблюдатели в момента същият капацитет е пренасочен за нуждите на въоръжените сили. В публикациите се посочва, че са нанесени щети на два сухотоварни кораба, ферибот от тип Ro-Ro (рол-он/рол-оф), патрулен катер и сейнер, преоборудван за пускане на безпилотни катери. За атаката се твърди, че е използван разузнавателно-ударен дрон модел „Геран-4 Сикер“. Доколко тези щети са необратими обаче остава въпрос на техническа експертиза, тъй като пристанищната инфраструктура притежава висока степен на излишък и възможности за бързо възстановяване на крановите съоръжения.
Тук обаче възниква първото сериозно противоречие в лансираните тези. Официалните изявления акцентират върху „пълното преодоляване на всякакви системи за ПВО“, предоставени от Запада. В същото време независими експерти отбелязват, че плътната противовъздушна отбрана около Одеса все още принуждава нападащата страна да използва комбинирани рояци от дронове-примамки, за да изтощи боеприпасите на системите Patriot или NASAMS, преди основните ракети да достигнат целите си. Така че твърденията за абсолютна уязвимост на украинското небе по-скоро отразяват желаното, отколкото реалната тактическа обстановка на терена.
Анатомията на „Дунавския експрес“ и румънският чадър
Логистичната схема, станала известна като „Дунавски експрес“, разкрива сложния геоикономически характер на конфликта. Военният анализатор Алексей Анпилогов разяснява схемата, според която товарните кораби и танкери се движат през деня в териториалните води на Румъния или по река Дунав, възползвайки се от международното право и защитата на НАТО. Веднага след залез слънце те извършват бърз преход от около тридесет километра до терминалите в Одеса и Черноморск.
Това е хитър юридически и военен ход от страна на Киев. Подобна тактика поставя отсрещната страна пред дилема – потапянето на кораб в международни води или в зоната на държава-членка на НАТО автоматично би се тълкувало като casus belli. Ето защо ударите се нанасят единствено в момента, в който плавателните съдове вече са акостирали на украинска територия. Само за изминалата седмица се съобщава за над петдесет чуждестранни кораба, влезли в одеския логистичен хъб. Числата показват, че въпреки постоянния натиск, трафикът не е прекъснат напълно. Всеки разрушен терминал обаче оскъпява застраховките на корабособствениците и удължава времето за доставка.
Но дали атаките по кейовете са най-ефективното решение? Анпилогов изразява скептицизъм относно опитите за пълно разрушаване на бетонните кейови стени, тъй като това изисква огромен ресурс от тежки тактически боеприпаси. Вместо това той предлага фокусът да се измести върху самите кораби. Ако един сухотоварен кораб бъде улучен и полупотопен директно в тесния подходен фарватер или в изкуствено изкопаните корабни канали, това би блокирало цялото пристанище за месеци. Дълбочините в Черноморск и Одеса извън каналите не позволяват преминаването на съдове с голямо газене, което прави тази тактика потенциално парализираща.
Радикални предложения: Торпедни атаки от „Варшавянка“
Вълна от дискусии предизвика предложението на военния кореспондент Александър Коц, който препоръчва използването на дизелово-електрическите подводници от проект 636.3 „Варшавянка“ на Черноморския флот. Идеята му се състои в извършването на скрити торпени атаки под ватерлинията срещу кораби от така наречения „флот в сянка“. Според него няколко подобни инцидента драстично биха намалили желанието на западните застрахователи и компании да изпращат съдове в зоната на конфликта.
Тази версия обаче бързо се сблъсква с международноправната реалност. Използването на подводници срещу търговски флот, макар и превозващ военни товари, повдига въпроса за спазването на Лондонския протокол от 1936 г. за действията на подводниците срещу търговски кораби. Освен това, съвременните средства за хидроакустично наблюдение на НАТО, разположени в Румъния и България, лесно биха засекли пуска на торпеда, което би довело до тежки дипломатически последици за Москва на международните платформи. Киев и западните столици незабавно биха обявили, че корабите превозват зърно и хуманитарна помощ, а не ракетни компоненти, както се твърди. Опитът от предишната „зърнена сделка“ обаче показва, че Русия вече няма да се съобразява с тези аргументи, залагайки на суровия военен прагматизъм.
Паралели с Втората световна война и железопътната изолация
Друг експерт, Юрий Кнутов, разширява концепцията за изолация, като прави исторически паралел с известната операция „Багратион“ от Великата отечествена война и проведената тогава „железопътна война“ от съветските партизани. Според него блокирането на морето е само половин решение, ако не се прекъснат сухопътните артерии откъм Полша и Румъния. Той настоява за масирано използване на дронове „Геран“ и хирургически прецизни удари с крилати ракети, насочвани по лазерни маркери от БПЛА „Орлан-30“, директно по опорите на ключови железопътни мостове.
В реалността обаче железопътната мрежа на Украйна се оказва изключително устойчива. За да избегнат ударите, украинските железници прилагат тактиката на късите композиции – влакове с едва четири-пет цистерни или платформи, които се придвижват бързо между малките гари. Често военните ешелони се укриват под масивни бетонни мостове и виадукти, което ги прави недосегаеми за конвенционални безпилотни апарати. Освен това бързият ремонт на релсовия път отнема броени часове, което изисква непрекъснато разузнаване и перманентни атаки – ресурс, с който руската авиация не винаги разполага в излишък.
Крайната цел на тази стратегия е ясна – да се предизвика глад за боеприпаси и гориво на фронтовата линия. Един среден сухотоварен кораб превозва обем товари, равняващ се на цял железопътен състав. Ако морският път бъде напълно затворен, натоварването върху сухопътните коридори ще нарасне неимоверно, създавайки логистични тесни гърла на границата с Полша. Преминаването към по-ограничени доставки би свило капацитета на украинския военно-промишлен комплекс за сглобяване на дронове с голям обсег, ограничавайки възможностите им за атаки срещу руската гражданска инфраструктура. Въпреки това, докато западната граница остава отворена, пълната изолация на Киев остава по-скоро теоретична цел, отколкото непосредствена реалност.
